"Направи сама" на печката :) 327 мнения

[Илчо Илиев]

Аве да ти споделя....
И аз в моментя баш с подобни приключения съм са захванал, не ,чи жинъта ни мой, но се е друго аз да пипна де...
Прайх едни пицови,ама са сетих,чи скоро ни съм прайл затворена пица...аве кот са слага отгор пица,ама захлюпено с друг пласт тисто,чи и бая други нищя сложих...да е по-арно..
Инач за твоя геврек- руло....из оня ден глеах по ТВ-ту как инъ кака прай подобно нещу...завърте го, намаза го и.....фана инъ ножицъ и кат го подкара да го фъка на филии....ама после кат кабардиса, кат са запека.....малиййййй, да вържат на теб ръцете ,а на мен ногите...
А пък за втасванету, турния тая ми ти фурна на 50 града и постави изделиито си па да видиш как кабардисва....и кат му са нарадваш, вдигай градуса на макс и скоро чакай включване.....

Та така драги ми Патилане.....

[Съни]

Хихихи, ама почти ме докара. Че и хубаво ме разсмя. И аз отивам ся да кабардисвам едно на 50 града щот го фъках до одеве, ама ако стане шЪ обадЯМ. Артиса ми от тестото вчера де. Не че ми се разправя с глупости пак.

[stiv1961]

Къдей Трън, къдей Кубрат

[Съни]

...Ми така де ся аз правя спагетите. Там грешки не допускам...

Коги ш'ги видим?

Има ги в темата за спагетите. Аз почти през ден си правя, но не толкова често арестувам фотОграфа да снима.

[ina84]

Ина,виждам,че си възпитавате хлапето в правата вяра.Над леглата на отрочетата си другите слагат дрънкалки,а ето вие какво сте провесили.

Ще те разочаровам.Децата вече са големи на 4 и 5 години.Тази снимка е правена в стаята,където държим бебешката кошара,че няма къде да я сложим. Но идеята е добра.Разсмя ни от сърце.Благодаря!

[teon]

няколко снимки и от мен...

Прикачен файл:

Прикачен файл:

Прикачен файл:

[Съни]

Рецептичка ще дадеш ли за тази красота?

[Съни]

Време мина, а от утре идват хубави празници, та ми се прииска да ви покажа нещо, което направих за един много специален за мен ден. Денят, в който малкото ми момиченце някак хоп изведнъж стана голямо и му празнувахме двадесетия рожден ден, та по този повод направих една торта. Не знам защо бях решила, че аз трябва да я приготвя като се знам, че сладкото и аз сме като кучето и котката ама те на инат и сътворих следното:
След голямо чудене кво да е, че и да е леснота та шанса за провал да се снижи, се възползвах от жокер от приятел и направих тази торта"Плясък", кръстена на изтОчника ми разбира се. Първо сътворих един блат от 5 яйца, 1ч.ч. захар, 1 1/2 брашно с бакпулвер и 5-6 с.л. олио. Става си много хубаво тесто обаче аз нали си се знам с едно такова свито го измятах у печката и зачаках да са ядосам. То пък ме изненадА и стана едно пирфектно такова, пу-пу на мама. Пекох на 180 градуса на мойта фурна като застлах дъното на формата си за тортата онези с подвижните знаете с хартия за печене леко подмазана. Така имам си вече блат слънце и ся той требе хубаво застине. През това време аз си люсвам у една тенжурка 2ч.ч. пр. мляко, 1 1/2 ч.ч. захар и 3/4п. масло. Заджурквам едно убаво и сиропа ми е готов кат кипне. Блатът вече е изстинал и се залавям ся да му разваля фасона щото ша копамеее. Взимам аз една лъжица тип лопата и го издълбавам като не стигам до дъното. Гоня форма пепелник да ми стане. Тук за излагации минимум възможност, та накопах се аз и го оформих. След това го сиропирах хубаво с млякото с екстрите. Сиропът, който ми остана, щот то си остава разбира се, го измлатих при изкопаните трохи, в които добавих и стафиди, и счукани печени бадеми, и две три лъжици сладко от малини. Откъснаха ми се и две лъжици какао да сменим цвета. Ми таквоз и толкоз имах. Ся на сиропа ми му има един кусур ама като нямах ни ромова, ни никва есенция - например от виски или ликьор да фърла и си остана без. Щеше му даде йощ аромат ама така остана сиротен. Та обърквам убаво трохите с чудесата и пълня пак пепелника. Тъй тортето си е реди вече обачи требе се украсява а аз там пълно бедствие откъм умения ама разбих сметана с колко ли пък турих лъжици захар? Май 3-4 и омазах хубаво с беличко насекъде. Жокера надлежно инструктирал спретна един карамел и да го наръся на пекарска хартия във форми некви и аз слушам, обачииии нящо са заплеснах и то си стана кат карамелена кора върху хартията та взех аз чука за пържоли и си го натроших доколкото можах и го изфляках насредини да оранжавее. Напънах са да спретна по едно розе откъм края обаче дали украсих или загрозих с моя сакатлък е друга тема. Със сигурност обаче пратих накрайника на шприца в небитието щот като разчиствах явно бутнал и той паднал и аз не видяла. Аз не обачииии кучкатааааааа - кучка с кучка такава - не спи. Докопала го и после го намерих. Е, тя и един убав бой изяде освен накрайника ама кел файда. Ся ша са купува нов. Та последния ми напън беши да поръся с шарени и шоколадови пръчици и да подаря на слънчцето си това:


Рекоха, че била и вкусна. Я нема как да знам та веруем. Веруем също, че не е зле да я повторя я за цветница утре, я за Великия ден другата седмица.

[Съни]

Доста отдавна не съм ви забавлявала с моите щуротии та рекох да споделя няколко кудоша, от които обаче може да почерпите някоя идея за идващите празници. Нинам дали ще се оправя да смаля снимките, но определено ще запазя стила на писанията и ще ви ги представя както съм си ги писала като съм ги правила. Първото чудо правих за помня ли и аз кво, но беше зор да е нещо по така за гости та ето го:

Аз много обичам да творя разни чудеса в гювеч гюведжета или йена. Днес ще ви разкажа за едно пълнено пиле в гювеч, което наскоро пробвах по заръка и голееееем жокер от приятел - разбирай тя нахуртува рецептата. И почвам аз сега. Обзавеждам са с един мутант бройлер, ама верно мутант беше и си го замивам надлежно след като съм го разчекнала убаво да видя дали изчистен. Аварии няма и следва да го овкуся с дежурните за пиле сол чер пиперец, мащерка или риган. Тук щеше ми заспи един розмарин ама нали ми е забранено ползувам тоз страхотен аромат направих се че нямам дома. Така пильо пильо чака а аз зафащам режа две връзки пресен лук към които съм добавила и три ша да са стръка чесън - също пресен такъв. Иййй че убаво да не рива лука начи но ситня там и люсвам у тиганта да го удуша в бучка масло. Ни са заплесвам на грам и бързо добавям чаша наизчистен и наумит ориз и почвам бъркам аз дан ми не загори. От страни са мъдри една купичка с нарязани даже и то от мен пресни гъби - естествено, че докат не отараша килера на брато само на парникови печурки са радвам- и ги присъединявам към дружината. Ливвам малко водица и ръся със сух джоджен и чер пипер и сол. Аве с две думи плънка творя. Сега ориза колко точно беше не знам но общо взето гледах да не се уливам та може би е към половин чаена чаша. Щот нали ша трябва го напъхам у фъркатото. Накрая добавям пресен магданоз и се оглеждам лошо за гювеча. Имам два обаче и двата пък къде ли прибрах. Луна почва да вика земя и се сещам аз че последно на балкона ги запратих поради липса на спретната домакиня дето да си подреди шкафовете. И така имам си сичко. Гювеч, пиле плънка, даже - кажете браво- и пресни картофчета за цвят при това яко отъркани с четката под чушмата. Тичам аз до спалнята зема един канапоконец с една губерка и ша шия. Едно копче не могат ма накарат овезя дома ама те на пилци шия. Пълня мутанта с плънката и бързо спретвам възможно най шантавия бод - нема зад игла при мен, обикновено е убоди игла, но па ми е карсив - и пльос у гювеча. Отстрани го бомбардирам с картофени минигюленца и преди да го скрия от поглед с капака ръся с парченца масълце. А щях забравя. Картошките овкусявам също, но само със самардала, че мноо станаха мерудиите. И съм готова. За едната бройка да забравя ливна малко водица, ама я ливнах де и вече го насочих по правата пътека към фурната. Таквиз екстри пека винаги на 200 и сега пак така. Резултата беше повече от разкошен, а приятелката оцеля след акълите дето ми дава. Ето вижте:

[Съни]

И да се похваля аз пак, че кой ша са сети инак какво тирамису научих. И сега почвам с the Oskar goes to... моята разкошна съседка заради която взех че почнах да правя сладко. Седим си една вечер на ракийка и салатка с нея и още един доказан кулинар и като се заформи един спор на тема тирамису. Сънито мига само, че нали водоплаващо и маскарпоне не е виждало, и кимааааааа. И докат кима са озова насред дуел. Е той са състоя, а аз като секундант не беф затрита и имам честта да ви представя спечелилото златен медал произведение, което за моя почуда се оказа piece of cake / в превод много леснота ве?!/.

Та трябват ни:
250гр. Маскарпоне
2 яйца
100гр. захар
4 кафета / значи 4 стандартни еспресо кафета от механицазията бяха/
100 гр. Бакарди
1 опаковка бишкоти Савоярди

И пристигат начи тез продукти дома и аз загледах любопитно. Тикнаха ми две яйца и ма оставиха деля жълтъци от белтъци и общо взето с вадене бъркане и прибиране са изчерпа моя принос. А и с любопитно тикнат в купата нос де. Та делим жълтъци от белтъци и жълтъците се объркват с маскарпонето и захарта. После към тази смес пристига снежко и внимателно се съединяват да нема срив в системата. Най накрая се добавя и алкохола. Бишкотите се топят в кайвето и се редат в продълговата форма. заливат се с половината смес, след което айде пак за който не е научил и отново се залива. Полученото нищо подобно се поръсва с какао на прах и се скрива от всекви вредители в хладното за пет часа. За да е успешна мисията се вади ракията, строяват се и два вида салати. Надува се музиката, а до бодигардовките нежно е подпрян и по един калашник. Като тръгнат да са люлеят закачливо на стола пазачките може да нападате куфнята. Нашуту камикадзе беше толкоз озверял, че си забрави уникалните способности да снима негде.
Това чудо го правя и с ананас като вместо бакарди слагам ванилия есенция и бишкотите ги топя в компота от ананас консерва. Върх пластовете над крема режа парченца ананас и така декорирам и отгоре като забравям за какаото щото ненагледния маа шоколад в количества но недолюбва какао в сладкишите ша му се не види и претенцията. Последното изпълнение обачииииии беше толкоз одобрено, че докат кажа снимай ииии... го отнема! Та после бешил насилен снима втори вариант дето правих за колежките в чест 90 годишнината на мой тате и към момента онагледено и ненарязано имам само това:.