svetoslavoff написа:Профи, зарзалите ти семеначета ли са или по-специални?Да, от костилка са, преди години на високо в Пирин я намерих, значи е студоустойчива.
Редовно никнат от изхвърлените костилки - поне стотина съм раздал на приятели и познати.
svetoslavoff написа:Профи, зарзалите ти семеначета ли са или по-специални?Да, от костилка са, преди години на високо в Пирин я намерих, значи е студоустойчива.
От бактериален пригор загива цялото дърво
Симптомите от бактериален рак (пригор) се наблюдават най-често по ствола, скелетните клони и разклонения. Около мястото на повредата се забелязва хлътване или подуване на тъканите. Кората е с по-тъмен цвят, лъскава и мазна. В повечето случаи в мястото на повредата тя е разкъсана и раните са покрити със смола. При обелване на кората в мястото на инфекция и около него се вижда, че камбият и сърцевината са с тъмнокафяв цвят. Повреди се наблюдават и по крайните разклонения и пъпките, които през пролетта не се развиват, остават сухи и покрити със смола. При разрязване се вижда, че тъканите под пъпките са некротирали. Симптоми по листата и плодовете се наблюдават много рядко. Нападнатите листа са дребни, светлозелени и са осеяни с тъмнокафяви петънца с диаметър 2-3 мм и с по-светъл ореол. По плодовете повредите се изразяват в дребноплодие и хлътвания. При благоприятни условия за развитие на болестта и при непровеждане на борба срещу нея тя обхваща постепенно цялото дърво.Отначало изсъхват отделни клонки и скелетни разклонения, а по-късно и цялото дърво. Обикновено листата на болните дървета не окапват през есента.
Причинител на болестта е бактерията Pseudomonas syringae p.v. syringae van hall, която презимува в раковините върху заразените стволове, клонки, клони, пъпки. През есента по време на листопада бактериите се активират и причиняват заразявания главно през листните отпечатъци, рани, нанесени от резитба, вредители и измръзване.
Борба
За ограничаване на болестта се изкореняват и унищожават изсъхналите дървета. Изрязват се до здраво изсъхналите клони и клонки. Резитбата се провежда през летните месеци непосредствено след беритбата, когато защитните сили на растенията са по-големи, а патогенът е с по-слаба активност. Раните от резитбата да се замазват с овощарска замазка Фитобалсам. Инструментите за резитба да се обеззаразяват с натриев хипохлорид 1:4 или спирт за горене. За да се предпазят от зараза, дърветата се пръскат през есента по време на листопада и рано през пролетта преди разпукване на пъпките с Косайд 2000 ВДГ в доза 120 г/дка.
Сподели форума:
Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:
Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: