Дядо лежи на смъртен одър. Сбогувал се е със всички роднини. Попът е минал да му е опрости греховете. Остри болки по цялото му тяло го измъчват и го карат да бленува за часът във който Косача ще го избави от земните му мъки...
В един момент обаче усеща мирис на топла погача, който се носи из къщата. Това тутакси изостря сетивата му, изведнъж изпитва силен апетит, жаждата му за живот се връща, той скача на крака, бързо отива в кухнята и посяга да си отчупи от топлата пита. В този момент обаче бабата го плясва през ръцете и му изкрещява:
- Не пипай, бре – това ти е за погребението!
В един момент обаче усеща мирис на топла погача, който се носи из къщата. Това тутакси изостря сетивата му, изведнъж изпитва силен апетит, жаждата му за живот се връща, той скача на крака, бързо отива в кухнята и посяга да си отчупи от топлата пита. В този момент обаче бабата го плясва през ръцете и му изкрещява:
- Не пипай, бре – това ти е за погребението!