Дневникът на един клитор... 2 мнения

[solo5]

Дневникът на един клитор...

[Кирил]

ДНЕВНИКЪТ НА ТОАЛЕТНАТА ЧИНИЯ


Ден 1: Днес се почна, така да се каже щастливият ми живот. Донесоха ме. Монтираха ме. Стаичката е малка, но пък чиста и уютна. Имам и съседи. Поговорих си с тоалетната хартия. Мило девойче с мека душа. Още не съм се запознал със стопаните. Вълнувам се!

Ден 2: В шок съм!!! Дойде някаква жена и без да обели и думичка ми седна в скута. Що за диви нрави!!! Как може!!! Не мога да дойда на себе си. Надявам се, че другите са по-културни. А да видите какво направи с Тоалетната Хартия. Бедното девойче направо се стопи от мъка.

Ден 5: Запознах се с презерватива. Измъчен и смачкан. Жалко същество. След като ми разказа за ужаса, който е преживял, ми се доплака. Не бих му повярвал, обаче милия е толкова отслабнал, че през него се вижда всичко. Мисля, че са го натъпкали с някакво бяло наркотично вещество.

Ден 7: Тоалетната Хартия е мъртва!!! Изхвърлиха това, което беше останало от нея в кофата. Какви брутални и ужасни хора!!! Донесоха нова Тоалетна Хартия. Тя е млада и красива. Напомня ми за предшественицата си. Започна да разпитва за стопаните и да прави планове за бъдещето. Плаче ми се!!!

Ден 11: Не мога повече в този дом!!! Не само, че ти плюят в душата, ами направо я осират!!! Колко са безчувствени само!!! Вчера пристигна стопанина. Клекна пред мен и ме прегърна. В този един единствен миг бях готов да му простя всички мигове на тормоз. Даже и развалената супа и вкиснатото кафе бях готов да му простя. Обаче вместо душевни излияния получих поредната порция мизерия и гадости. На каква ли не низост са способни тези създания. Жалко, че съм прикован тук.

Ден 22: Говорих с Тоалетната Хартия. Наистина мисля, че носим някаква полза, обаче си мразя работата по дяволите!!!

Ден 30: Презерватива беше прав!!! Някакви хора дойдоха, затвориха ми капака и почнаха да се друсат върху мен като ненормални. Не минаха и две минути и бях съвършено съсипан.

Надявам се в следващия си живот да имам повече късмет.