В моята памет все още е запечатан един доста дърт, но работещ метод от 1984-85 г. за балансиране на енергийната система.
Метода е фифти/фифти, внедрен от политбюрото под кодовото име "3 към 3".
Който помни шъ се сети за ко иде реч.
Та еспанците мое да се поучат от нашио опит
Аз понеже не мога да си го представя електрически явлението дисбаланс производство/потребление се опитвам да ди го представя с работа на помпи, включени паралелно.
Всъщност но практика това е помпена станция с паралелна работа на основни и пилотни помпи към напоителни площи. Напоителните площи са консуматор, разделен на n брой участъци.
Консуматорите се управляват от поливачи. Помпената станция (ПС) се управлява по дебит и напор (ток и напрежение
), а поливането от поливачите.
Всяка помпа има индивидуална защита по напор и под даден напор изключва.
Най- бързото обяснение за срив на тази система е спукан магистрален водопровод, тотален спад в налягането и пълен стоп на ПС.
То подобна беше и първата теория за испанския срив. Да ама нещо не съвпаднаха датите на причината за утечката с колпса на Енерг. система.
И падна гоуемо мислене ко да се впише като причина.
В моето описание на поливната система ПС е автоматизирана, но управлението на поливането е ръчно. Т.е. всеки поливач трябва да следи дебита по разрешения му от ПС, така че сумарния поливачески дебит да е по-малък от максималния възможен на ПС, иначе системата изпуска баланса и стоп на ПС. И в ПС трябва да има разширителен съд (буфер), който да осигури време за действие на балансиращата система на ПС.
И така причини за дебалансиране на поливната система:
1. Спукан магистранен водопровод = пълен стоп на ПС.
2. Претоварване с консумация. Т.е. потреблението е по голямо от производството. N на брой причини, но всички зависещи от поливачите.
3. Отказ (повреда) на помпи. И пак потреблението е повече от производството но причината е в ПС.
В обобщение тази поливна система за да е в баланс трябва всеки поливач да регулира поливането до определения му максимален дебит, а ПС да има възможност да осигурява този дебит при достатъчен напор за работа на системата.
И тука иде ред на Економията.
Същата ПС ама с повече поливачи. Първо Поливачите в график в последователна консумация и второ поливачите динамично замесени в баланса на системата. Така поливачите от статично преминават в динамично управление.
И се появяват още причини за дебалансиране на системата зависещи от поливачите.
При отказ на помпа в ПС обаче трябва се спре нещо в поливането, за да се запази баланса. Т.е. ПС да накара определени поливачи да спрат поливането. И това трябва да стане толкова бързо, че да може да се поеме от РС иначе пак колапс.
Една от писаните причини за испанския колапс е отпадане на голяма производствена мощност. Липса на резерв (или няма такъв или не е успял да се включи), грешка в управлението за изключване на консуматор или изобщо липса на такава функция
И така мое да се и все повече причини да ми задръстват мисленето 
Така де причини бол. Истинската е някъде там, търси се най-удобната.
Метода е фифти/фифти, внедрен от политбюрото под кодовото име "3 към 3".
Който помни шъ се сети за ко иде реч.
Та еспанците мое да се поучат от нашио опит
Аз понеже не мога да си го представя електрически явлението дисбаланс производство/потребление се опитвам да ди го представя с работа на помпи, включени паралелно.
Всъщност но практика това е помпена станция с паралелна работа на основни и пилотни помпи към напоителни площи. Напоителните площи са консуматор, разделен на n брой участъци.
Консуматорите се управляват от поливачи. Помпената станция (ПС) се управлява по дебит и напор (ток и напрежение
), а поливането от поливачите.Всяка помпа има индивидуална защита по напор и под даден напор изключва.
Най- бързото обяснение за срив на тази система е спукан магистрален водопровод, тотален спад в налягането и пълен стоп на ПС.
То подобна беше и първата теория за испанския срив. Да ама нещо не съвпаднаха датите на причината за утечката с колпса на Енерг. система.
И падна гоуемо мислене ко да се впише като причина.
В моето описание на поливната система ПС е автоматизирана, но управлението на поливането е ръчно. Т.е. всеки поливач трябва да следи дебита по разрешения му от ПС, така че сумарния поливачески дебит да е по-малък от максималния възможен на ПС, иначе системата изпуска баланса и стоп на ПС. И в ПС трябва да има разширителен съд (буфер), който да осигури време за действие на балансиращата система на ПС.
И така причини за дебалансиране на поливната система:
1. Спукан магистранен водопровод = пълен стоп на ПС.
2. Претоварване с консумация. Т.е. потреблението е по голямо от производството. N на брой причини, но всички зависещи от поливачите.
3. Отказ (повреда) на помпи. И пак потреблението е повече от производството но причината е в ПС.
В обобщение тази поливна система за да е в баланс трябва всеки поливач да регулира поливането до определения му максимален дебит, а ПС да има възможност да осигурява този дебит при достатъчен напор за работа на системата.
И тука иде ред на Економията.
Същата ПС ама с повече поливачи. Първо Поливачите в график в последователна консумация и второ поливачите динамично замесени в баланса на системата. Така поливачите от статично преминават в динамично управление.
И се появяват още причини за дебалансиране на системата зависещи от поливачите.
При отказ на помпа в ПС обаче трябва се спре нещо в поливането, за да се запази баланса. Т.е. ПС да накара определени поливачи да спрат поливането. И това трябва да стане толкова бързо, че да може да се поеме от РС иначе пак колапс.
Една от писаните причини за испанския колапс е отпадане на голяма производствена мощност. Липса на резерв (или няма такъв или не е успял да се включи), грешка в управлението за изключване на консуматор или изобщо липса на такава функция
И така мое да се
и все повече причини да ми задръстват мисленето Така де причини бол. Истинската е някъде там, търси се най-удобната.
