Парене на бук - как? 25 мнения

[bimbaeco]

Илчо е прав, но това за мазането на краищата е валидно при сушене на всякакъв вид дървесина в атмосферни условия (нищо че почти никой не го прави).
Краищата на дървесните влакна отдават влагата по-бързо, районите около краищата изсъхват по-бързо и следователно по-бързо се свиват, но понеже останалата част на талпата (да речем) се свива по-бавно (защото по-дълго запазва влажността си), рано или късно се появяват пукнатини. Като се намажат (запечатат) краищата, скоростта на отдаване на влага до голяма степен се изравнява.
Проблемът е че букът понякога се нацепва вътре и по цялата дължина на талпата, а като речеш да го разбичиш, се случва да се изметне като банан.
Вчера намерих някакъв протокол от изпитване на парена букова дървесина на една турска лаборатория. Там пишеше, че свойствата на парена в продължение на 20 часа при 80 градуса целзий и 100 % относителна влажност на въздуха дървасина са сходни с тези на сушена в продължение на 2 години дървесина (на закрито при 14 - 24 градуса). Пишеше също, че най-добрите резултати е постигнала дървесината, която е била парена в продължение на 100 часа при 80 градуса и 100% влажност на въздуха, но че в крайна сметка разликата не била особено голяма.
На друго място четох, че парели бука в продължение на 3 дни в метален контейнер, в чийто под инсталирали тръба, която подава парата. Дървесината я редели без летви помежду талпите (казаха че това било много важно да се направи, но не обясниха защо).
Според мен, ако го сушиш на закрито, където няма голяма сезонна разлика в температурата и влажността, ще може сам да си произведеш материал за работа. В най-лошия случай процентът на брак ще е малко по-висок. Не знам дали си струва да го париш.

[Илчо Илиев]

Мишо, то в домашни условия да париш не е проблем, но ако трябват 2-3 парчета, но ако става дума за количество....там нещата са сложни и скъпи, трябва си сушилня..
Това с реденето без летви...може би са се опасявали да не се изметнат талпите,но както и да го мисля, без летви просто няма как да се получи равномерно пропарване ,а после сушене, друг въпрос е как и какви летви са ползвали...
При нас летви се редят през 30-40 см, като са разбира се еднакво дебели..., стифа не се чемберова, но се редят по 4 един върху друг, като само най-горния не е затиснат,но явно не е проблем, щом така карат от бая години...

Преди носеха детайли, те бяха парафинирани в краищата по 5 см, бяха криви като бургии, но нямаше напукано...
Иначе бука се пука в дълбочина и при неправилно сушене, като бързат и надуят топлото и ....скапват мат'ряла..
Бука е много гаден с това усукване, дори да е изсушен идеално,намокрили се , става в най-чудати форми, много бързо абсорбира влагата и се гъне на където му скимне...
Та, за сушене в домашни условия-на сянка, възможно добро проветрение , летви на гъсто,замазани краища на талпите и ако може да се чемберова стифа...
Има влагомери, като падне влажността на 6-8 и си готов...
Това си важи за всички дървесини,е някои по-бързо съхнат,но задължително се кривят ако не се "обезопасят"...

[Stefan2000]

Моят скромен опит от наблюденията ми за бука са савързани главно с темата за къщата,за която пиша тук.
Та. Погледнато в количествено отношение, почти няма ненацепена греда. Да речем 80%.
Има изметнати греди, къде повече, къде по-малко и неколцина хич. Да речем 50% изметнати.
Неизползваем брак, под формата на изрезки на краища и една 2метровка - 5%
Наблюдения върху около 20кубика материал, сечен ранна пролет, и сушен на атмосферни условия, но на сушина 1 год.
В същото време наблюденията ми за парения бук са от Кремиковци. Работех в съседство с Ремонтно строителния цех. Там бяха и приятелите ми дърводелци. През ръцете им минаваха вагони с парен бук. Под форма на греди и талпи. Бука беше розов, често още влажен и много тежък. Такива измятания и напуквания не се наблюдаваха, или ако ги е имало са били много по-малко отколкото при мене.
До колкото ми е известно, паренето на бука, освобождава и някакви вътрешни напрежения в дървесината. Които явно в бука са доста големи. Гледам и дъбовите греди, и по тях има пукнатини, но са доста по-малко, по-тесни, а и няма такива измятания.
Толкова мога да кажа по въпроса.
Между другото, знае ли някой цехове където все още се извършва тая опреация?

[bulhomes2]

Миналата седмица говорих с един дето бичи материал. Той твърди, че бука съхне естествено с по около см за година.

Една демонстрацийка за промяната на свойствата на дървесината при варене (заради това се чудех дали паренето е с пара или на практика се вари дървото)
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=fEATei2wewY[/youtube]

[bisermonov]

Да верни неща се написаха аз лично 20 г. работя с парен бук и съм пропарвал в метален контейнер от долу има вода която се нагрява и започва да ври по 15 -18 часа зависимост какъв цвят търсиш бледо розов париш по малко цвят керемидка париш повече. Защо се пари убиват се от вътрешните напрежение всякакъв тип гадинки които са в него става по лесен за обработка по-мазен и резлив еластичните му свойства се подобряват и при сушене по несе пука. Но пак си има напукани дъски и криви при разбичване някой се криви до неузнаваемост или общо взето бука си е евтин вариант за вътрешна употреба но става идеално. Над 120 градуса се разрушава дървесината и след пропарване става по-крехък, и рече ли да се изметне нема спиране.

[bulhomes2]

Браво. Ще има смисъл от темата
И сега следващото ми питане. Имали разлика в сушенето (естествено или в сушилня) на парен и непарен материал. Тайно се надявам да има (в полза на парения естествено).

[bisermonov]

Разбира се че има полза по несе пука и изброените предимства, по-качествен е материала излязъл от сушилна тъй като там му се създава изкуствена среда 0% влажност и материала излиза с възможност с най-нисък процент влажност, при естественото съхнене влажността на въздуха дори през горещите дни не е 0% до колкото знам 30-40% и материала няма как да е под този процент влажност а сух материал като стандарт трябва да е между 8-12%. Като процес на сушене за различните дебелини има различни режими с различен период на сушене зависимост и от вида материал режимите започват с висок процент влажност и ниска температура дори в началото се пръскат с вода и паралелно влажността намалява и се увеличава температурата.

[8180]

Колега,
Извинявам се, но доколкото знам, въздушната влажност не е така пряко свързана и числено равна в равновесие с тази на материалите.
От там и обяснението на процесите малко увисва.
Отделно, че не съм чувал лесно да се постигне 0% въздушна в разумни технически условия.
Нещо повече, два материала оставени достатъчно дълго, в еднакви условия, в равновесно състояние ще имат РАЗЛИЧНА влажност, обратно пропорционална но специфичното им тегло.
Според мен - не че разбирам от дърво.

[profesionalist_wood]

ако питате мен, не си играйте с парене на бук и други глупости, по-добре се ориентирайте към дървесината Пауловния, това е чудесен материал който нито се измята,нито е чепат и е дълготраен, имах някъде на ПДФ за пауловнията.
Ако искате безплатна дървесина, отделете 1 декар от пустещите си имоти залесете я с пауловния и тя расте удивително бързо-за 8 години става 60-70 диаметър и висока 30 метра и повече, докато дъба и бука ще достигнат тези стойности за 40 години....

[bimbaeco]

Аз съм съгласен с 8180
0 % влажност на въздуха може да се постигне кажи-речи само в лабораторни условия.
По отношение на стабилността на материалите и пригодността им за конкретно приложение, процентното съдържание на влага е само ориентировъчна стойност. Стабилността зависи от това къде ще "пребивава" дървеното изделие. Ако си в Индия, ще използваш за мебели дървесина с по-висока влажност (10 - 12% дори). Ако си в Аризона - с много по-ниска (примерно 4 %). Важно е дървесината да е в равновесие с околната среда, за да не се наблюдават драстични увеличения и намаления на водното съдържание, защото тогава се получава измятане и нацепване. В много по-малка степен (от примерите с Индия и Аризона) влияе и микроклиматът на самото помещение. Когато се полагат подови покрития от масив, за постигане на оптимални резултати, материалът се оставя 2 - 3 седмици в помещението, където ще се монтира, за да може да се "аклиматизира". Ако стаята е по-влажна, дори най-добре изсушената и качествено обработена дървесина ще се раздуе.
По принцип при дървото няма абсолютни стойности. Дори да си положил всички предохранителни мерки, пак може да стане гаф. Понякога пък може да направиш голяма грешка и да ти се размине. С други думи, опитваш се да правиш всичко правилно, пък да става каквото ще.