Илчо е прав, но това за мазането на краищата е валидно при сушене на всякакъв вид дървесина в атмосферни условия (нищо че почти никой не го прави).
Краищата на дървесните влакна отдават влагата по-бързо, районите около краищата изсъхват по-бързо и следователно по-бързо се свиват, но понеже останалата част на талпата (да речем) се свива по-бавно (защото по-дълго запазва влажността си), рано или късно се появяват пукнатини. Като се намажат (запечатат) краищата, скоростта на отдаване на влага до голяма степен се изравнява.
Проблемът е че букът понякога се нацепва вътре и по цялата дължина на талпата, а като речеш да го разбичиш, се случва да се изметне като банан.
Вчера намерих някакъв протокол от изпитване на парена букова дървесина на една турска лаборатория. Там пишеше, че свойствата на парена в продължение на 20 часа при 80 градуса целзий и 100 % относителна влажност на въздуха дървасина са сходни с тези на сушена в продължение на 2 години дървесина (на закрито при 14 - 24 градуса). Пишеше също, че най-добрите резултати е постигнала дървесината, която е била парена в продължение на 100 часа при 80 градуса и 100% влажност на въздуха, но че в крайна сметка разликата не била особено голяма.
На друго място четох, че парели бука в продължение на 3 дни в метален контейнер, в чийто под инсталирали тръба, която подава парата. Дървесината я редели без летви помежду талпите (казаха че това било много важно да се направи, но не обясниха защо).
Според мен, ако го сушиш на закрито, където няма голяма сезонна разлика в температурата и влажността, ще може сам да си произведеш материал за работа. В най-лошия случай процентът на брак ще е малко по-висок. Не знам дали си струва да го париш.
Краищата на дървесните влакна отдават влагата по-бързо, районите около краищата изсъхват по-бързо и следователно по-бързо се свиват, но понеже останалата част на талпата (да речем) се свива по-бавно (защото по-дълго запазва влажността си), рано или късно се появяват пукнатини. Като се намажат (запечатат) краищата, скоростта на отдаване на влага до голяма степен се изравнява.
Проблемът е че букът понякога се нацепва вътре и по цялата дължина на талпата, а като речеш да го разбичиш, се случва да се изметне като банан.
Вчера намерих някакъв протокол от изпитване на парена букова дървесина на една турска лаборатория. Там пишеше, че свойствата на парена в продължение на 20 часа при 80 градуса целзий и 100 % относителна влажност на въздуха дървасина са сходни с тези на сушена в продължение на 2 години дървесина (на закрито при 14 - 24 градуса). Пишеше също, че най-добрите резултати е постигнала дървесината, която е била парена в продължение на 100 часа при 80 градуса и 100% влажност на въздуха, но че в крайна сметка разликата не била особено голяма.
На друго място четох, че парели бука в продължение на 3 дни в метален контейнер, в чийто под инсталирали тръба, която подава парата. Дървесината я редели без летви помежду талпите (казаха че това било много важно да се направи, но не обясниха защо).
Според мен, ако го сушиш на закрито, където няма голяма сезонна разлика в температурата и влажността, ще може сам да си произведеш материал за работа. В най-лошия случай процентът на брак ще е малко по-висок. Не знам дали си струва да го париш.