Докато си се мотаех из работилницата и чаках да изсъхне лепилото по поредния кант ми хрумна, че може би няма да е лоша идея да споделя и моя опит с правенето им. От известно време сериозно съм се заел с дърводелство. Правя си мебели от шперплат и ги кантирам с букови кантове собствено производство. Резултата е много здрави и красиви кантове. Ето и подхода:
1. Взимам дъска дебела 20мм и я нацепвам на ленти широки 20мм и дебели 8-9мм на циркуляр.
2. Всяка лента я пускам последователно ту от едната, ту от другата страна на щрайхмуса, отнемайки по малко докато не стигна до 6мм дебелина (по-малко немога с моята машина). Лентите трябва да станат гладки и от двете страни. Това са бъдещите кантове.
3. Отрязван от един кант парче колкото е необходимо за детайла който ще кантирам. Ако детайла е доста по-тесен от канта, канта го стеснявам на циркуляра. Канта трябва да стърчи по 1-2 мм от всяка страна на детайла, но не повече.
4. Подготвям си парчета от любимата армирана лепенка за залепването на канта. За бързо получаване на равни парчета лепенка цепвам ролката с макетно ножче на едно или две места и при разлепване, като стигна до там късам.
5. Хващам детайла към тезгяха с ръба нагоре и го мажа равномерно с любимото лепило.
6. Слагам канта и го притискам. Залепвам го лепенките през 5 пръста до педя. Добре е да се изджвърка малко лепило, за да съм сигурен, че е стигнало навсякъде.
7. Оставям детайла да съхне върху канта, за да не потича от излишното лепило по детайла.
8. Докато съхне си подготвям масата с фрезата за махане на кантове и точа рендето.
9. Слагам прав фрезер с лагер и лагера го изкарвам на 8-10 мм над масата, т.ч. ножа да захване и лепилото понамазало детайла.
10. На водача на масата прикрепям дъска, т.ч. лицето й и лагера на фрезера да са в една равнина. Дъската помага да не наклоня детайла докато го водя по тънкия кант.
11. Махам лепенките от изсъхналия детайл. Ако изджвърканото е не е засъхнало, а съм сигурен, че вътре където трябва е сухо махам излишното с японска шпакла.
12. Пускам фрезата на максимални обороти и водя детайла по лагера и помощната дъска, т.ч. ножа фрезера да отреже излишния кант и лепило.
13. Ако по някаква причина канта на места настърча над дъската го почиствам ръчно с рендето. Рендето е настроено да отнема много фина стружка и внимавам да не закопае в шперплата ужасно много – ако е малко с шкурка се оправя.
14. И ето резултата перфектен кант.
Това е за детайли, които мога да водя спокойно по масата с фрезата. Големите за сега ги правя на ръка с рендето, но и този проблем ще реша на следващия гардероб. Ще се радвам на всякакви мнения, коментари и критики. Не твърдя, че аз съм измислил всичко това. По скоро е компилация от идеи от дебелите книги и някои мои прозрения от метрите сътворени кантове.
1. Взимам дъска дебела 20мм и я нацепвам на ленти широки 20мм и дебели 8-9мм на циркуляр.
2. Всяка лента я пускам последователно ту от едната, ту от другата страна на щрайхмуса, отнемайки по малко докато не стигна до 6мм дебелина (по-малко немога с моята машина). Лентите трябва да станат гладки и от двете страни. Това са бъдещите кантове.
3. Отрязван от един кант парче колкото е необходимо за детайла който ще кантирам. Ако детайла е доста по-тесен от канта, канта го стеснявам на циркуляра. Канта трябва да стърчи по 1-2 мм от всяка страна на детайла, но не повече.
4. Подготвям си парчета от любимата армирана лепенка за залепването на канта. За бързо получаване на равни парчета лепенка цепвам ролката с макетно ножче на едно или две места и при разлепване, като стигна до там късам.
5. Хващам детайла към тезгяха с ръба нагоре и го мажа равномерно с любимото лепило.
6. Слагам канта и го притискам. Залепвам го лепенките през 5 пръста до педя. Добре е да се изджвърка малко лепило, за да съм сигурен, че е стигнало навсякъде.
7. Оставям детайла да съхне върху канта, за да не потича от излишното лепило по детайла.
8. Докато съхне си подготвям масата с фрезата за махане на кантове и точа рендето.
9. Слагам прав фрезер с лагер и лагера го изкарвам на 8-10 мм над масата, т.ч. ножа да захване и лепилото понамазало детайла.
10. На водача на масата прикрепям дъска, т.ч. лицето й и лагера на фрезера да са в една равнина. Дъската помага да не наклоня детайла докато го водя по тънкия кант.
11. Махам лепенките от изсъхналия детайл. Ако изджвърканото е не е засъхнало, а съм сигурен, че вътре където трябва е сухо махам излишното с японска шпакла.
12. Пускам фрезата на максимални обороти и водя детайла по лагера и помощната дъска, т.ч. ножа фрезера да отреже излишния кант и лепило.
13. Ако по някаква причина канта на места настърча над дъската го почиствам ръчно с рендето. Рендето е настроено да отнема много фина стружка и внимавам да не закопае в шперплата ужасно много – ако е малко с шкурка се оправя.
14. И ето резултата перфектен кант.
Това е за детайли, които мога да водя спокойно по масата с фрезата. Големите за сега ги правя на ръка с рендето, но и този проблем ще реша на следващия гардероб. Ще се радвам на всякакви мнения, коментари и критики. Не твърдя, че аз съм измислил всичко това. По скоро е компилация от идеи от дебелите книги и някои мои прозрения от метрите сътворени кантове.
Прикачен файл
Резултата
IMGP0344.JPG (78.24 KиБ) Видяна 8135 пъти
Прикачен файл
Подготвена фреза
IMGP0337.JPG (73.87 KиБ) Видяна 8135 пъти
Прикачен файл
Лепене
IMGP0335.JPG (54.27 KиБ) Видяна 8135 пъти
Прикачен файл
Мазане
IMGP0334.JPG (55.44 KиБ) Видяна 8135 пъти
Прикачен файл
Цепната лепенка
IMGP0331.JPG (91.51 KиБ) Видяна 8135 пъти
На мен това ми е хоби и си го правя в гаража, и го описвам за други като мен. Харесва ми истинското дърво пипнато от човешка ръка, а не гореописаното нещо.