Направи сам монтаж на АГУ 38 мнения

[Chefo77]

То това не е беднотия, това е простотия.

[jekasus]

това е простотия.

С цигара в устата.

[tyrnokop]

След немалко литература - предимно форуми, предимно руски и английски и също така немалко разглеждане на автомобили с газови уредби купих газов инжекцион от фирма ФОБОС (http://www.fobos-bg.com). Сред многото избрах тях, тъй като в сайта им има доста детайли и теория. За човек, който не е виждал газов инжекцион (ГИ) това е голямо богатство. Не бива да забравям, че в същия сайт е драйверът за диагностичния кабел и софтуерът, необходим за конфигуриране на системата. На лице са и подробни инструкции за какво, кога и най-важното: КАК. След покупката все още имах неясноти за някои детайли, върху които ще обърна внимание по-нататък. Най-много кураж ми вдъхна темата на колега от друг форум:
http://ww.citroen-bg.net/forum/viewtopi ... 15&start=0

След като имах оборудването и базови познания трябваше да премина към монтажа. Тук идва първата лоша новина. За мен се оказа невъзможно да монтирам САМ системата. Трябват поне два чифта ръце. Ще изброя пособията, които бяха нужни за конкретния монтаж. Във всяка от точките, изброени по-долу ще пиша коментари, засягащи компонента(ите). Ако има пропуски - допълвайте.

1. Пълен комплект оборудване за ГИ: контролер, редуктор - изпарител, планка за закрепване на изпарителя, бутилка, сонда за ниво, крепежи за сондата за ниво, сензор за ниво, филтър за газ, щуцери, електромагнитни вентили (газови инжектори), рейка за закрепване на газовите инжектори, МАР сензор, температурен сензор за изпарителя, пълначка, крепежи за пълначката, декоративен капак за ниво-сондата, маркучи за вода, маркучи за газ, кабелен сноп със специална букса за контролера, шини за закрепване на бутилката. Всичко това се поръчва (купува) от магазин на Фобос.
2. Мека медна тръба (ф6 или ф8) и фитинги за медната тръба. Закупуват се отделно от оборудването. Може да се намерят във всеки газаджийски магазин.
3. Кабели, кабелни обувки, маншони за кабелни обувки
4. Крепежи (болтове, гайки, шайби)
5. Боркорона за изрязване на дупка за пълначката. За моята пълначка беше нужна боркорона ф58, но в магазина нямаше и взех ф60. Пак няма проблеми.
6. Тръборез за мед и конусна дъска за развалцоване
7. Ръчна бормашина със свредла.
8. Метчик
9. Тресчотка с голям набор камъни и адаптери. Тресчотките, които използвахме са три: малка, средна и голяма. Камъните също варират според размера на тресчотката.
10. Гъвкава щека с магнитен накрайник (по-нататък ще разберем защо)
11. Работна лампа и челници
12. Ръкавици
13. Защитни очила
14. Настолна бормашина
15. Компресор или прахосмукачка
16. Грес, WD40, парцали
17. Ножица за полипропиленови тръби
18. Поялник, калай, термошлаух
19. Торкове (скоба с винт) различни размери
20. Отвертки, клещи и конвенционални инструменти
21. Loctite химия - уплътнител за резби
22. Дремел ( за ръждиви крепежи )
23. Лаптоп
24. Autodata
25. Осцилоскоп (при възможност)
26. Комуникационен кабел
27. Драйвер за комуникационен кабел
28. Софтуер ФобосГаз за настройка на вече монтирания ГИ.
29. Планка за монтаж на редуктора. Много вероятно е тази, която е в комплекта да не пасне на автомобила (при мене не пасна). Запасете се с ъглови планки за всеки случай.
30. Монтажниците ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да са ДВАМА души
31. Канал или подемник
32. Антифриз
33. Автомобил
34. И най-важното - мерак


Не съм механик и не знам точните наименования на частите. Aко има неточности – казвайте.
Процедурата стъпка по стъпка:
1. Отваряме предния капак и търсим откъде най-лесно може да източим антифриза. След като източим, откачаме въздуховодите между дебитомера и дроселовата клапа. Сваляме алуминиевия блок, който е след дебитомера. Това е т.нар. дроселова клапа заедно с въздушния колектор. Той се крепи на болтчета, гайки и шпилки. Желателно и дори задължително е да си имаме картонени кутийки. В тях ще слагаме крепежите от всеки блок, така че да не се объркат. Хубаво е кутийките да бъдат надписани. Също така преди да разглобим каквото и да е снимаме, снимаме, снимаме. Преди разглобяването всичко може да ни се вижда елементарно и точно на място, но след няколко часа в канала и натрупаната умора нещата вече изглеждат по друг начин. Просто съвет, не искам да засягам никой. Откачаме клемите на акумулатора. За да работим спокойно може да махнем и самия акумулатор.
2. Демонтираме всмукателния колектор. Разкачаме всички маркучи, клеми и букси. Крепежите бяха над 20, на трудно достъпни места и нееднотипни. Тук именно изигра своята важна роля магнитния накрайник от т.10. За да не паднат в канала труднодостъпните болтчета, докато единия монтажник развива с тресчотката, другият държи магнитния държател в близост до болтчето, така че да го издърпа нагоре към себе си. Всяко падане на болтче в канала води до слизане в канала, светене с лампата в канала, търсене в канала, псуване в канала и ... спиране на работата.
3. След като извадим всмукателния колектор на светло трябва да го разпробием. Разпробиването трябва да стане на настолна бормашина (с ръчната при мен не се получи). Преди започване на пробиването с център бележим къде ще са отворите за газовите инжектори. Отворите трябва да са максимално близо до отворите на бензиновите инжектори. Трябва да са разпробити под същия ъгъл, под който и тези на бензиновите инжектори. При мене не се получи, тъй като дори след демонтирането на рейката с БЕНЗИНОВИТЕ инжектори нямаше как да насоча свредлото под желания ъгъл (формата на всмукателния колектор е много изчанчена). Ъгловото отклонение между бензиновите и газовите инжектори се получи около 25 градуса.
4. Следва навиване на резба в разпробитите отвори, така че да можем да навием щуцерите. Щуцерите са с диаметър ф = 6 мм. Резбата им е със стандартна стъпка. Тук идва ред на метчика. Поради спецификата на всмукателния колектор, навиването на резба се оказа доста трудоемко, тъй като се наложи въртене на половин оборот, изваждане на ръкохватката на въртока , навиване на половин оборот и т.н. За щастие всмукателния колектор е алуминиев и дебелостенен, така че макар и бавно навиването на резбите бе направено коректно. МНОГО ВАЖНО УСЛОВИЕ: за да навием резба М6 ТРЯБВА разпробиването да стане с бургия ф4.8. НЕ ф4, НЕ ф5, а ТОЧНО ф4.8. Опитно установихме, че отворът трябва да е 80% от Фи-то на резбата. При резба ф6 80% са точно ф4.8. Предварително направихме пробни отвори в парче дебела ламарина докато нещата се получат.
5. Следва навиване на щуцерите в резбите. Преди самото навиване обмазваме резбите с Loctite - уплътнител за резби и след това натягаме внимателно и без да повреждаме резбата (не открих до колко Nm e препоръката за навиване, въпреки че разполагахме с динамометричен ключ).
6. Отрязваме с полипропиленовата ножица 4 парчета от маркуча за щуцерите и ги нанизваме на щуцерите. Затягаме с торкове. Дължината на всяко едно парче маркуч трябва да е максимум 25 см (четено от форум). При мен дължината излезе 20 см. Теорията гласи, че всички маркучета трябва да са с еднаква дължина.
7. Търсим място за монтаж на редуктора. Най-високата част на редуктора ТРЯБВА да е по-ниско от капачката на радиатора, за да може лесно да стане обезвъздушаването на охладителната система. Монтирането на редуктора ТРЯБВА да се направи така че равнината му да бъде успоредна на посоката на движение. В противен случай инерционните сили ще взаимодействат с мембраните във вътрешността му. Преди да монтираме редуктора навиваме в корпуса му термодатчик. Тук е мястото да спомена, че преди да монтираме каквото и да било трябва да прочетем каква е марката и характеристиките му. Примерно: редуктор Томасето, газови инжектори 1.5Ω, МАР сензор Моторола и т.н. Важно е да знаем всичко това за системата, тъй като при достигане на етапа на програмиране на ГИ, софтуерът ще ни запита за вида (марката) на всеки един компонент.
8. Следва разпробиване на газовите инжектори. С какво свредло трябва да се пробие виждаме от таблиците “Препоръчителни размери на дюзи” в края на документа fobos_gas_schematics_bg.pdf. Свредла с толкова малки размери намираме в специализирани магазини за железария. Другия край на 4-те маркучета от т. 6 нанизваме на газовите инжектори и отново притягаме с торкове.
9. Нанизваме разпробитите газови инжектори на газовата рейка и ги застопоряваме към нея с телчетата, предназначени за тази цел.
10. Подвързваме охладителната система към редуктора. Тук имаме две възможности: паралелно или последователно. При първия начин трябва да разполагаме с 2 PVC тройници. Всеки от тройниците пъхаме във входящия и изходящия маркуч на парното. Като разклоненията за редуктора вземаме от всеки от двата тройника. Посоката на обтичане на редуктора (СПОРЕД МЕН) е без значение. В другия им край нанизваме маркучите към щуцерите за вода на редуктора и притягаме с торкове. Ние избрахме последователното свързване като по-лесно. При него се срязва единия маркуч (входящ / изходящ в/от парното) и в мястото на срязване нанизваме към щуцерите на редуктора. Не трябва да забравяме да долеем антифриз след като привържем.
11. Преместваме се към багажното. Използваме боркорона ф60 за да пробием ламарината на автомобила и да монтираме пълначката. Пробиването направихме откъм страната на отделението с крика. Причината е че монтажа става много лесно, когато има достъп.
12. Монтираме сондата към отвора на бутилката. Към сондата монтираме сензора за ниво.
13. В багажника пробиваме отвори за да монтираме газовата бутилка. Прихващаме я с шините и здраво обтягаме.
14. Отрязваме с тръбореза парче медна тръба и го монтираме между пълначката и входа на ниво-сондата.
15. Между изхода на ниво-сондата и входа на редуктора монтираме второ парче медна тръба. Важно е подвеждането на тръбата да става без много чупки в двата края. Иначе много трудно ще нанижем тръбните фитинги. За свръзката към редуктора края на медната тръба трябва да се развалцова с конусната дъска.
16. Монтиране на МАР датчика и филтъра за газ. Монтажът става по схемата, приложена в документацията. Притягаме с торкове.
17. Следва поставяне обратно на всмукателния колектор и дроселовата клапа. Внимаваме да поставим всички букси и маркучи по местата, където са били.
18. Следва монтирането на електронния блок. Избираме място, където ще е най-удобно да го достигаме. В 100% от случаите на ГИ, които съм разглеждал това място е до акумулатора. Така че и ние го монтирахме там.
19. Присъединяваме кабелния сноп към контролера и оглеждаме откъде най-добре може да прекараме всеки проводник от снопа към всеки от периферните компоненти. Електрическата монтажна схема е в документацията. Към краищата на проводниците, които са без конектори нанизваме кабелни маншони или термошлаух и запояваме кабелни обувки.
20. Пробиваме два отвора в близост до жилото за газта. Единият отвор е за проводника към електромагнитния клапан на газовата бутилка и сензорът за ниво, а другият за проводника към бутона за превключване Бензин-Газ. За да направим връзките коректно е нужно да махнем част от корите, праговете и едната греда и да скрием под тях всички проводници. Всички кори са на клипси.
21. Привързването към бензиновите инжектори и към ламбда сондата става най-лесно, ако имаме Autodata.Ако нямаме, не е проблем да експериментираме с проба – грешка, но загубеното време ще е доста. За 100% коректно определяне на поляритета е нужно да имаме осцилоскоп. Тук отварям една скоба, за да кажа че при свързване към грешно жило на ламбда сондата се получават следните (Д)ефекти: разходът се качва почти двойно, сместа става толкова богата, че свещите стават черни като въглен, ауспухът също, променливи обороти, падащи почти до нула и гаснене на колата.
22. След монтиране на всичкия “хардуер” и свързване на електрическата схема идва ред на настройката на ГИ. Трябва да имаме лаптоп с инсталиран драйвер за комуникационния кабел и инсталиран софтуер FobosGas. Настройката се състои в това да създадем оптимална горивна карта. Какво е горивна карта ще опитам да илюстрирам със следния пример: при 2300 оборота и моментна скорост 36 km/h се впръсква 2,3 ml гориво при отваряне на бензиновия инжектор за 0,6 ms. Горивната карта създаваме чрез натискане на последователност от бутони в FobosGas програмата. Тази последователност е обяснена много подробно в помощния файл за FobosGas, така че няма да се спирам на детайли. В противен случай колегите ще загубят търпение заради дългия пост. Голяма част от настройките изобщо не съм ги правил. В общи линии бутонът “Начална конфигурация и Автоматична настройка” е всичко, което ни трябва. Следва натискане на бутона “Запис настройки”. ГИ се рестартира и считаме че настройката е направена.
23. Правилната настройка е тази, при която караме на газ така сякаш сме на бензин. Не бива да има хълцане, придърпване, променливи обороти, неравномерно набиране. Ако има само един от тези симптоми не трябва да се примиряваме, че това е нормално. Продължаме с настройката или търсим проблема, докато “човекът победи машината”


Моля всички колеги, които са запознати с инсталиране на водородна горивна система или конверсия от ДВГ към задвижване с електродвигател, да пишат и да споделят. Смятам да рискувам в тази посока и дано начинанията ми се увенчаят с успех. Но едно е да си сам, а съвсем друго да разчиташ на екип от запалени ентусиати, вярващи че енергията може да бъде ако не безплатна, то доста по-евтина. Всякакви съвети, линкове, източници на информация и материали са добре дошли. Скоро карането на газ няма да е толкова евтино.

Успех на всички майстори и безаварийно шофиране.

[kuuuuuul]

Браво супер си се справил май имаш само един пропуск заради който не би трябвало да можеш да минеш на преглед,на тръбите излизащи от бутилката се слага гофриран шлаух който служи за вентилация на сондата

[taran]

Браво,радвам се,че си се справил успешно.

[lacezarasia]

от къде взе софтуера на фобос газ, има ли го някъде фрий из нета?

[tyrnokop]

http://www.fobos-bg.com/index.php?optio ... 26&lang=en

тук е всичко, което ти е нужно за настройката, колега.

[lacezarasia]

благодаря!

[tyrnokop]

Свързването на изпарителя ТРЯБВА да се направи ПАРАЛЕЛНО на охладителната система. Аз направих ПОСЛЕДОВАТЕЛНО свързване донякъде от мързел, донякъде от непознаване на принципа на действие на устройството на автомобила. През зимния сезон кранчето на парното е отворено на топло и при последователно свързване на изпарителя течността циркулира през цялата система и газовото работи перфектно (диаграма В). Един ден зимата свършва и затваряме кранчето (врътваме го на студено), циркулацията спира, газта в изпарителя не се затопля и се впръсква студена в двигателя. Колата започва да хълца и да придърпва. Колкото повече натискаме педала на газта, толкова по-голямо количество газ впръскваме и толкова по-интензивно охлаждаме двигателя. Нарушава се оптималният температурен режим на двигателя и скорости над 70 км/h са недостижими. Решението е показано на диаграма С. При ПАРАЛЕЛНО свързване и затворен кран циркулацията продължава през изпарителя по паралелния клон 3.



Забел: За простота на диаграмите съм нарисувал само модулите, които засягат проблема.

[stiv1961]

Според мен/ не се занимавам с газови уредби/ тази схема важи за Жигули, Лада и Москвич , те са с кранче на парното.