нема такива диваци като нас 25 мнения

[hygro]

Бъркаш, Емиле Роден съм в град, но и в село съм живял и винаги съм предпочитал рустикалното. Не ми пречи торище да изривам, царевица да загърлям, коприва да кълцам, шиле да заколя. Не виждам защо противопоставяш селския начин на живот на интелигентността. Неведнъж съм свалял шапка на хора с четвъртокласно образование, на чиято мъдрост биха завидили доста високообразовани люде. Повярвай, на село срещам за ден повече интересни хора, отколкото висейки в задръстванията в София. И още - никога досега там не са ме поздравявали с "Къде си ръгнал бе, овньо?", а с "Добра стига! Кога си дойде? Харно си сторил. Намини по пладне да те видя...".

Затова сега, когато "селяните" са в града, време е "гражданите" да се преселят

[emil_v r]

Еее , Хигро ... развали хубавия спор .

[Харалампи]

Мога ли да ви разваля хубавия спор за селото и града като вкарам нов дразните - Блондинката.

Няма по страшно нещо от "Блондинка" зад волана. За пример ще ви разкажа един случай от личната ми практика. Прибираме се от очни с влака (много карти и две шишета водка) и на зиг-заг по перона се препираме кой не ги разбира и на кого много му е вървяло (на мен много ми било вървяло). На единият от колегите дошла жена му (руса и красива, с характерче като ... а бе да не дава господ никоми) с колата да го вземе от гарата и ни предложи с другия колега да ни закарат щото били в нашата посока. Аз си мислех да взема такси (после много съжалявах че не споледвах тази си идея), но колегата настоя и приех. Докато слагахме чантите в багажника на жигулата без да разбера как се случи двамата ми колеги се намърдаха от зад и на мен се падна съмнителната чест да седна до жената на колегата, която беше шофьор. Другият колега (не съпруга на шофьорката) вече се бил возил при нея и затова се намърда отзад. Питах колегата няма ли да седне до жена си - а той ми отвърна че предочитал да седне до сина си отзад.
Потеглихме, 300 метра по-нататък вече трескаво търсех колана. На следващият светофар минахме на червено - защото спирачките така и така не държали, та нямало как да спрем. Започна спор, че колата била оправена преди двадесет дена (толкова ни продължаваха очните). Не можах да се сдържа и вметнах, че е по-добре развалена кола, от колкото оправена жена, ама хич не ми беше до смях. В крайна сметка се прибрахме ама краката ми трепереха. Повече не съм се качвал при тях, когато кара жена му.

Опа сега се сетих амазонката е блондинка, дано да не прочете този пост. Ако все ка го прочете, да поясня имам предвид "Блондинката" като нарицателно, не всчики блондинки. Всъщност дъщерята на Димитър Апостолов състезателя от Бургас е блондинка, но кара като за световно.

[Johny]

Не че обичам софиянци, но и нямам нищо протв тях. През цялата година, с малки изключения почти вяка седмица съм в София. Това е градът, който след Монтана, познавам най-добре. Смятам че там понякога се кара по-лесно отколкото в провинцията. Правил съм обратен завой по Хр. Ботев близо до 5-те кюшета/много пъти/, излизам от второстепенна улица на главна и често с жест или фарове са ме подканяли да се включа. Имал съм и неприятни моменти, но като цяло те са по-малко. В същото време пред моя блок излизам на заден и говедото от другата пряка напира да мине край мене, без да го интересува, че назад по-трудно се управлява и може 10 сек. да изчака. А това да те пусне, когато си без предимство, е рядко срещано явление.
Колкото до тези с коли 4х4, смятам че навсякъде са еднакво нагли. Просто в София са повече на единица площ.
Аз също често се възмущавам от неадекватно поведение на платното, но като видя дядка с 10 диоптъра или човек от друг град, им прощавам. Ние също ще остареем и само се надявам да не сме такива.

[lyki]

Подкрепям всичко казано за хулиганството по пътищата . Но си мисля че за всичко сме си виновни ние самите ,овчедушието и търпимоста ни пречат от векове като нация.
Тука се спомена и за селянията по пътя , подразни ме сравнението
от провинцията съм живея в Харманли и съм роден на село.
Наскоро ми попадна в един весник едно расъждение по този въпрос на Дончо Цончев което искам да споделя със вас .
Ако админа сметне че мястото му нее тук да го изтрие.

За селяните
от
Дончо Цончев

Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката "малък коментар" - дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно - на тях оставяме света. Този път въпросът е: "Какво е селянин?"Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.Момченце: Те са, които отиват в затвора.Те са глупави, мръсни - продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата.Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това.Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) - виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: "Жетва е сега, пейте робини." С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края - режат лицето ми и потта силно люти.Порасъл съм под една картина у дома, наречена "Градушка". Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза - моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира "Градушка" на Яворов.Виждам лелки, стринки, каки - наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно "На нивата". Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките - като в картините на Майстора.Тук се пие глътка ракия. Сещам се и тя откъде иде. И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително. Ами от родителите им - откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък. Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени. Всъщност на паразита за какво му е корен?Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните. Просто зяпам как гори камината и размишлявам. Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома.И тръгна ято въпроси - от мен към мен - като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж.Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота?Защо англичаните напират напоследък у дома - да си купуват къщи по селцата?Не знам. Предавам се. Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара. Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, абичките, момите - пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните - все по наследството от вековете.Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата.