Мамаму
„Мамаму!“ – изрева кварталният звяр,
та падна от стрес и комшийският кантар.
Псува като буря, трещи като гръм,
а ехото връща: „Я млъкни, бе, тапън!“
Ракията свърши, салатата бегом,
чорапите гонят народа с погром.
На масата смях, псувни до тавана,
а кучето гледа със физиономия засрана.
„Мамаму!“ – пак гръмна със пълна уста,
избягаха гарги чак отвъд гора.
Такъв е юнакът – шумен герой,
където се мерне, никне цирей без край!
„Мамаму!“ – изрева кварталният звяр,
та падна от стрес и комшийският кантар.
Псува като буря, трещи като гръм,
а ехото връща: „Я млъкни, бе, тапън!“
Ракията свърши, салатата бегом,
чорапите гонят народа с погром.
На масата смях, псувни до тавана,
а кучето гледа със физиономия засрана.
„Мамаму!“ – пак гръмна със пълна уста,
избягаха гарги чак отвъд гора.
Такъв е юнакът – шумен герой,
където се мерне, никне цирей без край!
