Ще го сменя, защото в момента е на камината, а лятно време е на солара. Превключвам датчиците с ключ.
ditronix написа:Аз си мисля че проблемът е в това, че не се почиства флюса след запояване на изводите. Да, точно от бързане и след време- повече или както обикновено по-малко корозията и механичните въздействия вследствие стягането на смолата с която се заливат трафчетата предизвикват прекъване на изводите. Те наистина са много тънки, но мисля, че не ние трябва да мислим за тези неща. Производителите трябва да си решават проблемите,независимо дали са ANG или която и да е друга фирма. Както се случи при мен-писах по-горе- всичко бе готово и скочих до Варна за трафчета. Върнах се и изведнъж се оказа че трябва да ходя още веднъж, или да се разправям по телефона и да чакам нещо, или да хващам мамата и да се спасявам. А човекът си чакаше платките. Ами запалих колата и се разходих още веднъж до голямото село-още едни 120 км. за тоя дето духа. Свалял съм толкова капсоловани трафчета- подобни - от стара техника, никога не съм имал случай на прекъснала намотка.А бе,... то флюса,... май никой не го чисти! Когато съм навивал намотки с тънък проводник, винаги съм накатавал краищата 5-6 пъти, след което съм ги усуквал с палец и показалец, така че да се получи по-дебел, многожичен проводник (литцендрат). След това съм калайдисвал само края, така че да остане дълга, некалайдисана част от усукания проводник. Тази част се донавива на макарата, като по този начин се осигурява механична здравина на извода. Получават се изводи, както при телефонните кабели, или кабелите за електрическите одеала - гъвкави и издържат на опън, огъване и усукване. Вариантът с допълнителен многожичен проводник не е по-добър, защото краят на тънкия проводник е при същите условия, както и при директното му извеждане (освен ако не се направи дълга, еднослойна навивка върху допълнителния изводен проводник, която да е частично калайдисана.) От друга страна, ако допълнителният извод се извежда вътрешно от дъното на намотката, то той предизвиква издуването и, което създава проблеми.
Най-трудно се навиваха бобините за синхронните, реактивни двигателчета на пералните ("Крузет"). Навивките бяха 18-20 000 с 0,04мм - мъка отвсякъде!!!
Проблемът със "стягането" и късането на тънките изводи при полимеризацията на смолите се решава, както е решен при корпусирането на интегралните схеми. Там бондажната жица е 20 микрона, като преди корпусирането се прави заливане с еластична смола.
