• 1
  • 2
От мобилни телефони до цифрови камери
Здравейте. Искам да си направя печатна платка копие на вече дефектирала такава. Проблемът беше, че на 2 места между два близки отвора се получи на англииски термина е electrical fire. Явно от високите температури на елемнтите калая в зоната на запояването се е стопил и понеже 1. напрежението е 220 волта и 2. платката е наклонена => калая се е стекъл, станало е късо, отделила се е топлина и платката е прогорена. В допълнение на тази зона на прогарянето е електропроводима :/

Разучих метода на лазерния принтер и ме удовлетворява като за начало. Лошото е, че по платката ще се работи с големи напрежения и тоци и ако пистите са тънки има вероятност да се затоплят прекалено много и да прогорят отново. Другото дето малко ми убягва в този метод е как да се метализират отворите от вътре, защото в общи линии се стига само до пробиването им?

Намерих една схема как се прави професионално
Изображение
Тук крайния продукт има 3 слоя метал по пистите и отворите са метализирани.

Ясно ми е, че удебеляването може да сатне като се ''разсипе'' калай по пистите, но това не е решение, защото проблемът, заради който пиша тази тема започна с разтапянето на калая, явно по някое време част от елементите се загряват повече от точката му на топене.

Искам да попитам възможно ли е в домашни условия, някои правил ли е и ако да да обясни как, с какво и т.н. след като се приложи метода на принтера да го upgrade-на като метализирам отворите и евентуално удебеля пистите.

Допълнителен въпрос: продават ли някъде защитен лак и какъв точно трябва да бъде той?
ditronix - специалист
Ами аз с малко опит в правенето на платки (има-няма около 1 декар обща площ :wink: ) мога да ти кажа че метализацията в домашни условия е меко казано невъзможна. Всичко друго може да се направи. Сега за разтичането на припоя по оригиналната платка-няма толкова тъп конструктор,който да не отчете тази възможност,ако тя съществува в нормални работни условия и вместо механично закрепване да ползва само припой! Ситуацията се е появила заради някакъв проблем! Припоят се топи при около 320 градуса ,а някои припои-и доста по нагоре-370-420! Представи си какво греене е било! Овъглената част от платката спокойно можеш да я остържеш,а още по-добре-да я премахнеш с тънко свредло или по някакъв друг механичен начин. Това ще ти гарантира че повече никога тази платка на това място няма да се овъгли! От там насетне търси и премахни проблемът,който съм сигурен че го има! По въпроса с платките-има фолиран текстолит с различна дебелина на фолиото. Обикновено се ползват с фолио 18 и 35 микрона,но за силови платки има и с по-дебело фолио. Има възможност при необходимост по галваничен път да се нанесе допълнителен слой мед върху фолиото-разполагам с няколко такива заготовки,явно бракувани заради някакъв хипотетичен проблем,който аз не можах да видя. Защитният лак върху фабричните платки-обикновено зелен на цвят се нарича "маска". Доколкото знам,той е фоточувствителен и местата на спойките по платката се правят с фотошаблон. Иначе за защита от влага или корозия може да се ползва нитроцелулозен изолационен лак-спрей на WURTH. И последно-методът с принтера е добър,ама не чак толкова и изисква доста опити до достигането на прилични резултати.
alien - специалист
никога не казвай никога :)

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=KTNuTv_IQp4[/youtube]

не съм го правил лично но знам че може, не е за всеки и резултатите не всеки може да ги постигне, но ако се подходи достатъчно сериозно всичко е възможно, технологията си е технология и ако се спазва ще стане, без значение че е в къщи
gofren написа:
Здравейте. Искам да си направя печатна платка копие на вече дефектирала такава. Проблемът беше, че на 2 места между два близки отвора се получи на англииски термина е electrical fire. Явно от високите температури на елемнтите калая в зоната на запояването се е стопил и понеже 1. напрежението е 220 волта и 2. платката е наклонена => калая се е стекъл, станало е късо, отделила се е топлина и платката е прогорена. В допълнение на тази зона на прогарянето е електропроводима :/


Добре де,опитай се да отпоиш потеклия калай с поялника.Явно на тази платка трябва да се постави вентилаторче,за да не нагрява чак толкова много.Виж какво е изгоряло и го подмени.
Успех :?
Разучих метода на лазерния принтер и ме удовлетворява като за начало. Лошото е, че по платката ще се работи с големи напрежения и тоци и ако пистите са тънки има вероятност да се затоплят прекалено много и да прогорят отново. Другото дето малко ми убягва в този метод е как да се метализират отворите от вътре, защото в общи линии се стига само до пробиването им?

Намерих една схема как се прави професионално
Изображение
Тук крайния продукт има 3 слоя метал по пистите и отворите са метализирани.

Ясно ми е, че удебеляването може да сатне като се ''разсипе'' калай по пистите, но това не е решение, защото проблемът, заради който пиша тази тема започна с разтапянето на калая, явно по някое време част от елементите се загряват повече от точката му на топене.

Искам да попитам възможно ли е в домашни условия, някои правил ли е и ако да да обясни как, с какво и т.н. след като се приложи метода на принтера да го upgrade-на като метализирам отворите и евентуално удебеля пистите.

Допълнителен въпрос: продават ли някъде защитен лак и какъв точно трябва да бъде той?
stilian1574 написа:
gofren написа:
Здравейте. Искам да си направя печатна платка копие на вече дефектирала такава. Проблемът беше, че на 2 места между два близки отвора се получи на англииски термина е electrical fire. Явно от високите температури на елемнтите калая в зоната на запояването се е стопил и понеже 1. напрежението е 220 волта и 2. платката е наклонена => калая се е стекъл, станало е късо, отделила се е топлина и платката е прогорена. В допълнение на тази зона на прогарянето е електропроводима :/


Добре де,опитай се да отпоиш потеклия калай с поялника.Явно на тази платка трябва да се постави вентилаторче,за да не нагрява чак толкова много.Виж какво е изгоряло и го подмени.
Успех :?
Разучих метода на лазерния принтер и ме удовлетворява като за начало. Лошото е, че по платката ще се работи с големи напрежения и тоци и ако пистите са тънки има вероятност да се затоплят прекалено много и да прогорят отново. Другото дето малко ми убягва в този метод е как да се метализират отворите от вътре, защото в общи линии се стига само до пробиването им?

Намерих една схема как се прави професионално
Изображение
Тук крайния продукт има 3 слоя метал по пистите и отворите са метализирани.

Ясно ми е, че удебеляването може да сатне като се ''разсипе'' калай по пистите, но това не е решение, защото проблемът, заради който пиша тази тема започна с разтапянето на калая, явно по някое време част от елементите се загряват повече от точката му на топене.

Искам да попитам възможно ли е в домашни условия, някои правил ли е и ако да да обясни как, с какво и т.н. след като се приложи метода на принтера да го upgrade-на като метализирам отворите и евентуално удебеля пистите.

Допълнителен въпрос: продават ли някъде защитен лак и какъв точно трябва да бъде той?
те продават,но той няма да спре нагряването на платката. :wink:
ig_ivanov - специалист
ditronix написа:
Припоят се топи при около 320 градуса ,а някои припои-и доста по нагоре-370-420!
Глупости на търкалета! Припоя за улуци може да се топи и на толкова, но стандартните припои за електронни компоненти започват да се топят от 160 градуса (нискотемпературни) нагоре, като стойностите обикновено са 183 градуса за оловен и 217 градуса безоловен. При 260 започва да омеква и самия текстолит, да не говорим при повече какво се случва!
ig_ivanov - специалист
simplex написа:
Температурата на топене на стандартен припой 60/40 е 183/190градуса. За безоловен припой тази температура е 213, в някои други случаи 236/240 - това зависи от състава на припоя. Именно поради това трябва да се внимава със запояването на елементи на печатни платки с безоловен припой. Малка е разликата в температурата между възможността за запояване и повреда на електронните компоненти. По температурен профил температурата на чипа не трябва да надвишава 230-240градуса. При температура над 250градуса настъпва необратима деградация в интегралната схема.
Предполагам, че това е допълнение, не заяждане?
За мен повредата на платката gofren не е топлинна, а електрическа- в следствие на повреда на някой ВВ елемент, заливане, токов удар и т.н., е прескочила искра между две пътечки и оттам се е тръгнало с прогарянето и разтапянето на всичко останало- писти, платка, припой, което е продължило до изгаряне на някой предпазител.
Antonii - майстор
Какви са тези лазарни принтери какви са тези маркери.
Технологията за печатни платки е чрез използването на фоторезист.
В интернет се намира на листа и е на приемлива цена.
А метализирането на отворите също е възможно в домашни условия, но си е скъпо удоволствие.
jordanvass - майстор
simplex написа:
Лазерният принтер е смешен метод за човек като мен, който обича да си рисува печатните платки. Най-достъпният метод е железен трихлорид и перманентен маркер.
Добре, че си ги харесваш после тия, дето си рисувал на ръка. :lol: Ти сигурно и на ръка си ги проектираш. Няма как да стигнеш красотата на лазерния печат. А и разделителната му способност при прекарването на тесни пътечки между крачетата на ИС. Да не говорим, че при лазерния метод няма нужда сам да пренасяш изображението с индиго или с каквото там го пренасяш. Теб може да те кефи и писането и чертането на ръка, ама хората отдавна са измислили принтери и плотери. И какво толкова не му харесваш на лазерния метод? Дава много добри резултати.
jordanvass - майстор
Почти нищо от това, дето написа, не се случва на практика, ако знаеш как да работиш. Тук говорим за платки със сравнително ниска сложност, каквито се правят в домашни условия, а не за дъно на комп. Никой не те кара да опроводяваш с програмата автоматично и да си създаваш хаос. Аз поне никога не го правя. Разполагам си елементите на работното поле по начин, който на мен ми харесва (както правиш и ти на милиметрова хартия), а после прекарвам ръчно нужните пътечки, като ги дооформям. Несравнимо по-лесно се правят корекции, а ти хвърляш хартията и почваш всичко отначало. Дали ще използваш много тънки и много на гъсто пътечки решаваш сам и в двата варианта. Не е задължително програмата да решава вместо теб. Тук предимство на ръчното чертане върху хартия не виждам. С мащабирането на чертежа пък няма никакви проблеми. Веднъж като минеш по тоя път и го натаманиш (а то почти винаги си става автоматично), после вече имаш уникална повтаряемост и завидна точност на размерите.
А лазерни принтери под път и над път. Всеки офис има, а пък копирни услуги на всеки ъгъл. Само трябва да усилят черното докрай, та да пуска повече боя, и става супер. До сега отлепена или непренесена пътечка нямам. А и обикновено на един лист хартия мултиплицирам няколко еднакви платки. Ако не стане с първия път пренасянето, мия с коресилин и "гладя" с ютията пак. Докато стане. Но с опита идва и заковаването от първия път. И какво значи "Лазерните принтери са устройства, които служат за печатане на текст или графика върху хартия, не са измисленият метод, наречен "тонер трансфер"? Кой ти забранява да ползваш принтера за каквото си искаш? Някакъв закон ли има срещу това?
Странна невъзможност да се справиш с елементарни технически трудности се забелязва в теб, като се има предвид, че се занимаваш активно с компютри и CAD програми. ;)
  • 1
  • 2

Тема "Въпрос за направа на платка в домашни условия" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: