Jorjiana написа:.За стълбището, арх. го е направила наАко наистина сте достатъчно алчна, трябва да ламтите за по-голяма стълбищна клетка, жертвайки част от стая, дрешник или нещо друго...Изправена сте пред класическата дилема характерна за двуетажната къща:
18см. защото и то е с определена дължина. Изобщо всичко се получава защото съм алчна и искам три стаи, два дрешника, склад и две сервизни на невъзможните 2х74
Казах на арх, че искам още едно сервизно и да го натика в дрешника, следователно оставам и с по-малък дрешник... половинката не е доволен щото според него и три дрешника няма да ми стигнат...
![]()
по-удобно стълбище за сметка на по-малко полезна площ или
обратното.### Позволявам си този втори мой пост по отношение
на стълбите, тъй като чувствам, че най вероятно ще направите
следната грешка- В емоциите и суматохата около проектирането, ще се сдобиете с крайно неудобни (за деца и възрастни) стъпала и като резултат няма да ползвате пълноценно вторият етаж (въпреки настоящето силно желание за това). От финансова гледна точка това са възможно най-зле вложените (в строителство) пари. Или иначе казано ще се сдобиете с крайно неудобния и излязъл от мода мезонет. Човешката алчност характерна за всяко човешко същество (и основен двигател на на развитието) подтиква към две възможни решения, даже три: 1..Ако имотът позволява строеж на едноетажна къща- това е може би най-доброто (иначе винаги съществува опцията за друг парцел; 2..Отново ако парцела дава възможност- увеличаване на застроената площ с няколко квадрата за да се получи приятно стълбище; 3..Ако застроената площ не може да се увеличи, единственото работещо в дългосрочен план решение е да се жертва нещо в името на красивия, естетичен и удобен достъп до второто ниво... Тъй рече BLUEPUPIL, Вдъхновен от Франк Лойд Райт И Льо Корбюзие се захвана да чертае стълбище като в НДК- слизането и качването по него можеше да се сравни само с изначалната човешка радост изпитвана от мускулите и костите, когото земната гравитация е приглушено омекотена от ергономичния дизайн на стъпалата. Букета от чувства, които човешката душа изпитва от факта, че макар и мимолетно се е опълчила на безмилостната гравитация, си струва да бъдат изживени, макар и жертвайки малко площ в
името на феерично проектираното стълбище.