Проби от бетон и съответствието им с реалността 16 мнения

[schuldiner]

radius, коя категория ти е строежът? Естествено че за летище (І-ва категория) и за къща (V-та категория) анализът е различен. Не е невъзможно да се вземат ядки за реална проба и от твоя обект, но кубът си е достатъчен (дори и да не е много в норма, пак минава), щото и проектът, по който се сравнява, не е оптимален. Както двама различни конструктори могат да ти направят два съвсем различни проекта, така и пробите ти могат да варират значително и пак да са в норма - щом твоят конструктор ги приема, значи са ОК. Пък как той от лабораторни проби прави изводи за реалните условия на обекта ти си е негова работа...
Разбирам, че въпросът ти е теоретичен - няма да тръгнеш да събаряш, щото нещо си не отговаряло - ама пък и точният анализ не е работа. За отговорните обекти пробите се правят предварително, опитват се множество варианти, правят се промени и в проектите... и нито цената на проектирането е същата, нито сроковете, нито бетоновите смеси.

[Георгиев]

Значи изпитването става точно както е казано в 1-я пост, само, че ако строежът не е супер важен пробата се взима от партидата в бетоновия възел. Изпитва се на якост след 7 дни порестой във вода с температура 23 градуса, после във въздух със влажност 98 процента и температура 23 градуса, защото това са оптималните условия за бетона и той набира своята максимална якост за 28 дни. Разбира се той ще продължи да набира якост с времето, но пренебрежимо малко.

Бетон от същата партида. на обекта, ще набере максималната си якост за доста повече време от 28 дни, но в крайна сметка тя ще е същата като на пробното тяло.

А именно както каза бетон клас В25 трябва да издържа 25MPa, ти остави, че проектанта се презапасява винаги заради факторът лоши условия при полагане (примерно ако ти измръзне бетона след полагане това драстично намалява якостта), ами и самият бетон от този клас издържа повече. Обикновено бетоните правени за клас В25 още на седмия ден са набрали якост около 30.

[yanislav]

Правилно са ти обяснили, за това как се взимат и изпитват пробите. Георгиев също е прав. Общо казано, пробите се взимат съгласно с изискванията на стандарта, както и отлежаването им и последващото разрушаване за определяне на класа на бетона.
Разбира се при желание можеш да вземеш проби и на мястото на бетониране, които ще стоят на строежа и ще отлежават при същите условия както и останалия бетон. Пробите се взимат от заливания бетон с кофражни форми, гарантиращи спазването на размера на кубчето по стандарт, което е със страни 15 см. Тези проби можеш да ги занесеш в лаборатория и те да бъдат изпитани и да се провери истинската якост(клас) на бетона. Трябва да се отбележи че минималната бройка е 9 по норми (цитирам бройката по спомен). Това гарантира изпълнението на нормите и коректното определяне на класа. Лошото е че това изпитване ще трябва да го платиш, то не влиза в цената на бетона. Най-често се прави в независима лаборатория или лаборатория на конкурентен бетонов възел.
Какво друго имаше за уточнение...
А да, относно това с какви точно характеристики на бетона смятаме, тоест че за бетон клас В20 не смятаме с 20 MPa, ми така си е по нормите. Спазването на нормите си е задължително както спазването на закон, така че якоста с която се правят изчисленията сие точно определена.
Размера на кубчето не случайно е 15 см макар и да ви се струва странно. Размера е обвързан с размера на добавъчните материали за да може да се постигне максимално достоверен резултат. Разбира се може и да са с друг размер кубчетата, но тогава резултата може да загуби част от точността си.

[Tsilkov]

че проектанта се презапасява винаги заради .............

Само да добавя ,че не се запасява проектантът по собствено усмотрение ,а спрямо законовите нормативи.Те пък от своя страна стъпват на опита и статистиката през годините какво се случва на строежа и как се разминава със самите изчисления които са на теоретичен принцип.
P.S.Обикновенно якостта излиза верно повече ,но съм виждал и да не излиза и тогава се правеше едно укрепване на колоните с фибри дето беше няква налудничева цена

[radius]

Бетон от същата партида. на обекта, ще набере максималната си якост за доста повече време от 28 дни, но в крайна сметка тя ще е същата като на пробното тяло.

-ето за това не се бях сетил и се чудех.
Ами има логика да се презапасяват закона и проектантите. Това е някакъв порочен кръг, от който не сме излезли към момента.

[yanislav]

Аз не смятам че "презапасяването" е точно казано порочен кръг.
Има си норми, които определят правилата, както и налагат конструктивни ограничения. Наистина всеки проектант може на база лично решение да се "презапаси" над или под предвижданията на нормите, всичко останало е изпълнение на нормите и не бива да се гледа като презапасяване. Не е възможно да се стигно до 100% сигурност на изходните данни, физикомеханическите характеристики и така нататък. Същото важи и за теоретичните постановки. Единствено и само когато отпадне тази несигурност може да отпадне така нареченото "презапасяване".
Като пример за липсата на презапасяване смея да приведа пример с евтините стоки. При тях обикновенно се получава така че живота и експлоатацията им драстично намалят. Не знам дали примера е точен за да подкрепя мнението си, може и да не е точен.
Специално за бетона все още има много недоразкрити тайни и теорията му все още се развива. До момента не знам да има, преди години като следвах все още нямаше, единна теория за втвърдяването на бетона.

Така че няма наличие на порочен кръг.
Бетона като материал нормално набира якост и след 28 ден, в това няма нищо необичайно. Просто създателя на метода за изпитване така е решил да направи изпитването защото е "съботянин" и 28 ден се падал различен от събота. Ако беше правен от друг можеше да реши да на 30 ден примерно или на 60 ден. Точно затова и якоста се определя на база якоста на натиск на 28 ден. Това е общо взето.
Като пример мога да дам армировката ф6,5, която се използваше само в страните от бившия соц. лагер.