Tsilkov написа:И нещо много изначално което всички "ентусиасти" забравят при подобен род начинания - да нагласиш начина си на обитаване и всекидневието към старата къща.Иначе няколко дърворезби,суха зидария и малко кал ще доведат само до "реплика-имитация".Не съм сигурен дали тълкувам това което си написал правилно, но да го приемем буквално.
Ако се има предвид, да се върнем към стария наин на живот, не мисля че това ще е възможно. Вярно е, че има подобни опити от страна на фенове на екологичния начин на живот, и в това няма нищо лошо. Но няма смисъл да сме крайни. Почти всички вече сме деца на новия начин на живот, израстнали и възпитани в урбанизирана среда. Трудно е да се променим, особенно на 50. Това че примерно не гледам телевизия и притежавам някои други дребни личностни странности, не мисля че ме прави кой знае колко по-различен от масата хора. Не може да се очаква, приземния етаж да го напълня с добитък, каквото му е било предназначението, да се откажа от водопровода или тока или да превърна двора във ферма, или да променя примерно музикалните си предпочитания, които нямат много общо с фолка.... Виж, плазма няма да си взема, басейн или джакузи няма да си направя, сигурно и гараж няма да си построя - ама не се знае ;) Може да си променя някои интерси и занимания, свързани с възможностите и настроенията които носи една такава къща.
В този ред на мисли, ето един цитат от книгата на Герги Данаилов "Къща отвъд света":
Не знам, кой извърши първото предателство! А и това няма значение. Предателите се зачеват ведно с всяко велико начинание. Те са винаги всред нас, те са във всеки един от нас. Не знам, кой донесе първият телевизор. Не знам, кой издигна над покрива си прът и на него щръкнаха грозни алуминиеви пръчки. Може би бях аз. Не знам кой замени благородното старо ренде със Блек енд Декер - проклети да са двоицата! Кой постави на бормашината гумен кръг, закрепи на него шкурка и започна да стърже дъските поръсвайки себе си и всичко наоколо с бяла дървена прах? . Кой си купи първия малък руски абрихт, който успешно можеше да реже само пръсти? Сигурен съм, че това бях аз. Кой монтира първия електрически бойлер? Вярно е, че не поставих плочки в банята си, както се изкусиха мнозина, аз направих нещо друго, за да запазя стила наслахме пода на нашата баня с каменни плочи, но я обградих с ужасяваща конструкция от етернитови панели, при това канцерогенни, според последните изучвания. Добре ама зиме тръбите взеха да се пукат като пуканки и аз трябваше да ги увия в безобразни черва от стъклена вълна. Сега вече не се пукат. Сега замръзват под земята и вода няма до късна пролет. Ами Косьо, ами Косьо, той беше първият човек, който замести благородната класическа скара, дето пече на жерава, с електрическа! Верно, че за това имаше оправдание, ние толкова често се мъкнехме у тях и толкова непредвидими бяха посещенията ни, че човекът се видя в чудо и си купи скара за бързо реагиране, а понеже не смогваше своевременно да се запасява с пържоли, наложи се да си достави и фризер! Диагнозата бе неумолима - всички бяхме заразени от прогреса и нищо не можеше да ни спаси! Той ни преследваше тихомълком, дори когато гръмко се отричахме от него. Ние бяхме серопозитивни всичките, защото вкрая на краищата може да излезе, че прогресът е вирусно заболяване. Кому, освен на новия началник на пощата, хрумна идеята да си прекараме телефони? Навред по селото провиснаха неясни по своето предназначение проводници, тънки жици, дебели жици и вече всички можем да разговаряме по съвременен начин. Вместо да се провикна през дола към дома на моя приятел, преводача на Толстой, и да се разберем човешки, аз се качвам в северната стая, избирам неговия номер и ми се обажда някой от съседното село. Старата готварска печка, която гори с дърва, беше безсрамно изместена от електрическата. Верно, че зимно време, старата бе добре дошла, защото ни топлеше и създаваше уют, но лете, лете с нея ставаше толкова горещо, а речеш ли да готвиш, трябва непрекъснато да я подклаждаш и лицето ти се напича и ръцете ти се чернят, принуден си да се отварят врати и прозорци. Тогава нахлуват ята нахални гадни мухи. Взимаш пешкира започваш яростно да го размахваш счупваш крушката на лампата, събаряш бутилки и накрая успяваш да размажеш някоя муха на стъклото. Оглеждаш се победоносно. Прогонил си ги. Затваряш и докато преброиш до пет, те пак се появяват. Електрическата печка си е друго, няма нужда да я наглеждаш, нито грее толкова.
А ето и линк към цялата книга. В нея се разказва за "откриването" и "превземането" на Ковачевица. Интересна е, прочетете я
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 49&Level=1
.
Ясно ми беше че съм зле финансово. Дори и къщата е купена със заем. Но ако исках нещо подобно, нямаше вече за кога да отлагам - 50! Ясно ми беше, че трябва да си водя сметките много прецизно и излишните разходи да се сведат до минимум. И в този ред на мисли, единствения изход беше, не да се правят опасни икономии от материали, а да се икономисват надници и заплащане на труд. В какъв смисъл? Ами сам да съм си снабдител, сам да съм си технически, сам да съм си изпълнител, ако щете сам да съм си проектант(да не вземе да се обиди някой, сакън). С една дума сам да съм си работодател и по-голямата част от надниците да са мои. А за да е възможно това, единствения начин е да разтегля дейността по-дълго във времето, т.е. не да взема бигада от 4 души и да свърши работата за 1 месец(примерно), а да се хвана аз + един помощник за 2 месеца. Ще речете това е лудост, но фактите показват че ситемата сработи. Всичко което ще видите, съм го направил сам, с помоща на само един местен байо, по-скоро силов техник. Човекодните на помощници в лицето брат ми и един приятел за тези 2 години са не повече от 20.
.
А нема нужда. При наличието на такъв чардак!
