Запълване на пукнатини и шлайфане на бетон 38 мнения

[schuldiner]

Някой виждал ли е на какви цени се продава лят базалт? Евентуално клинкерни плочи или подобни материали за промишлени подове. Щото ако не се търси киселиноустойчивост, монтажът им не е толкова труден.

[ivouz]

Възможно е и със полиестерна смола със стъкло-пластова мрежа да се армира, по евтина е тази смола и по гъвкава.

[radius]

Полиестера как миришее, още помня едно време от моделизмите.
Базалта ми се струва, че дори да намеря няма да е хич евтин.
На Владо ми харесва идеята, като изключим саморазливната замазка. Обаче има доста вдлъбнатини за запълване и се пита с какво, че ако ползвам епоксидна боя, сигурно няма да ги запълни. Намерих на сика 2 продукта за запълване, единия е на цена около 50лв/кг, ще ги дам, но ще прозвъня и Мапей да видим техния продукт на каква цена е и дали го има изобщо.
Това с епоксидната боя май е добър компромис за мен - да запечатам колкото да не се отделя прах. А и няма да я товаря кой знае колко.

[lov]

И в друга тема съм съм давал рецептата с която се правеха до преди 10-на години подове по фабриките с епоксидна смола. За грундиране се прави епоксидна смола с разредител и с валяка да напие хубаво в дълбочина. След пълното изсъхване вече се полага основния пласт който е смола + цимент и някакъв оцветител по желание. В случая на времето ползвахме фосфатен киселоустойчив цимент.Едно е че дава цват и другото става устойчиво на киселини. Като пропорцията е 1:1 смола цимент. Смолата се забърква с цимента и се оставя да престои минимум 24 часа. След това вече се добавя втвърдителя и се разлива по земята. Това съм го правил преди повече от 30 години и на скоро минах на едно място където съм участвал и не е мръднало освен където механично не е било повредено.
Само с полиестерната смола не знам как ще се справиш защото тя по бързо втвърдява защото при епоксидната когато са големи обемите. Забъркваха се по 100 литра смес на веднъж. Като се добави втвърдителя почва веднага реакция на загряване и много бързо трябва да се разлее за да не тръгне да се стяга. Изсипана на земята вече няма такава опасност защото се охлажда но в баката си се стяга че чак почва да пуши от температурата.
И това се водеше саморазливна замазка и дебелината беше около 3-4 мм така че ще може да запълни и доста по-големи неравности.

[8180]

8180, може би имаш предвид Изоасфалт, поне аз не видях друго подобно в листата. http://www.isomax.bg/product.php?id=11 Дават го за външно, а и е малко грубовато.

Вероятно е това - малко ми се губи "асфалт" - може нещо да са променили наименованията, но картинките ги помня, май. Прегледай и темата.
Аз за друго гледах продуктите на Изомакс.

[radius]

Днес говорих с представител на Сика. Етап 1 отпада, тъй като цепнатините са до долу, което е логично. И отгоре като се налива, отдолу се излива в бездънна яма. Ще ми дойде малко скъпо да запълня с точния продукт . Има и по-гъсти смоли, но за над 1мм цепки, а моите са макс, 1мм. Т.е. те няма да проникнат в дълбочина и се губи смисъла. Така или иначе, ако финала е със смола ( било то боя, рецептата на lov или някакво друго епоксидно) ще се запълнят тези цепки.
Ще трябва и мерене на бетона - да е до 4% влажност.

Купих днес камък-камбана за флекса, едрините бяха от 1(едро) до 5(фино), взех номер 2, ще видим утре на пробите как е. И ми препоръчаха на сухо, пак ще се ползва яката маска.

lov, мерси за подробната рецепта. Имам някои въпроси:
1.Какъв е разредителя за грундирането?
2.Цимента в моя случай нужен ли е, всъщност ще ми е по-красиво да е непрозрачно, а и да не пожълтява от слънцето. Значи може да ползвам цимент, но какъв - R42.5? Или някакъв специален? Освен солта от колата зимата няма да има други агресори върху покритието.
3. Като се разлее по земята с какво се разнася?

Ако стигна до работа със смола вярно ще е голямо шоу, както казва schuldiner.

[lov]

Тогава ползвахме коресилин но преди 30 години какво друго да дириш. Сега сигурно са измислили кой знае какви смеси и ги предлагат за тази цел. Знам че се разтваря и от ацетон защото и с него се чистя като се омажа. То идеята е да стане по рядка за да може да напие в порите и като се изпари разтворителя да се втвърди. Само гледай кореселина да е чист щото са ми набутвали един дето в него имаше остатъчни масла.
Относно цемента марките не ми говорят нищо. Тогава студент човек гледаме деня да мине и да има стотинки за дискотека Но помня че на чувалите пишеше фосфатен цимент. Вероятно е имало някакви изисквания за химическа устойчивост пък и даваше еди хубав кафяво жълтеникав цвят. Всъщност може да намалиш цимента и да сложиш кварцов пясък. Кабелните муфи се пълнеха с епоксидна смола забъркана само чист кварцов пясък. Дори имаше готови комплекти смес в едни пликове. Добавяш само втърдителя и готово.Като стегне на плоскост остава леко грапаво и много здраво за пила може да го ползваш. Каква пропорция ще си забъркаш си е твой избор само съотношението на пълнителя да не се променя. Така ми разправяше тогава баш майстора и държеше много на това.
За нанасянето една летва с дълга дръжка с няколко гвоздейчета забити в нея за да стане малко като гребен да те води за дебелината. Излива се баката и почваме да теглим към нас и те така. Иначе правихме и едни резервоари на пречиствателна станция и там по класическия начин на стените с маламашката. Голяма мацаница ама кой ще влезе да проверява.
Аз лично бих си забъркал смес с кварцов пясък и цимент и някакъв оцветител за бетони примерно зеленичко. И даже бих ползвал бял цимент за да може оцветителя по лесно да изскочи като цвят. Все пак търсим здравина и външен вид, а не химическа устойчивост. Една сол не е чак толкова страшна.

[radius]

Мерси за подробните обяснения. То външния вид ще го прежаля като гледам за какви пари става дума с тия смоли.Тази дъсчица-мастар с пирончета ми хареса като идея. За кварцов пясък ми се струва добра идея, най-малкото да не се пързаля като е мокро. Имаш ли идея защо се ползва цимент в цялата система?
Може да мина на бюджетен вариант с епоксидна боя или полиуретанова боя, но си нямам идея колко са устойчиви.

[lov]

Написах ти рецептата която съм виждал че се прави. Иначе работил съм със смола да пълня разни дупки и с какво ли не съм я бъркал по необходимост. Талк пясък мраморно брашно всякакви метални стружки и каквото се сетиш. Та предполагам че с цимента поради едрината на зърното не се утаява и сместа остава хомогенна до втвърдяването
Иначе в тоя ред на размисъл смолата е свързващото вещество. Бетон няма как да направиш само с цимент и камъни трябва и по дребен пълнител да запълни кухините между по едрите частици. Та кога е с пясък може би ще носи и по голямо количество. За муфите бъркахме на око само да стои що годе течно и да може да се налее а и кога стане много гъсто загрявахме с бензиновата лампа.

[schuldiner]

Казаното от lоv е вярно, но ще се опитам да го подредя малко (да го има написано), въпреки че са минали 20 години от последната ми работа с епоксидни смоли и съм позабравил нещата...

Разредителят е ацетон. Ползвали сме и толуол, но е гадна смрад. Коресилинът е слаб. Преди купувахме ацетон от Нефтохим Бургас, сега не знам кой продава. Втора употреба съм срещал, но е рисковано, щото не се знае каква воня и цвят ще избият...
Отношението смола втвърдител е константа и при грунда, и при саморазливната. Възможни са съвсем малки корекции заради околната температура, но е много несигурно за изчисляване в движение, стандартните 10% втвърдител са ОК.
Основата (в общия случай бетон) се шлайфа, обезпрашава, замерва се влажността. Неравности до 1 мм, влажност до 5%, температура на работа над 12 градуса. Желателно е след обезпрашаването да се мине с валяк само с ацетон да обере случайно останалите прашинки.
Грундът е смола, втвърдител и разредител, смесени до желаната консистенция - да може да се нанася с валяк и да попива. Прави се проба - ако не попива достатъчно, разрежда се още - не трябва да остава мазен филм. Грундът може да не е в еднакви пропорции, защото зависи от попивността на основата, но след него като се запечата основата, всички пропорции трябва да се спазват много точно.
Пълнителят е нормен пясък, т.е. с гарантирана зърнометрия. Едрината на пясъка определя дебелината на покритието. Обикновено е 1, 2 или 3 мм. Задължително сух! Най-често сме ползвали кварцов пясък, а защо го купувахме от Шумен не помня, май във Варна нямаше. (Мраморното брашно за "млечно бяло" и то оттам, обаче... май нещо беше заради цените - че излизаше доста скъпо като оцветител, затова може би на lоv хората са ползвали цимент, уж като по-достъпен и евтин. Киселиноустойчивостта не е обяснение, епоксидната си е устойчива и без други съставки, а и ако се прави истинска киселиноустойчива, бетонът също трябва да се обработи с химия).
Тъй, върху изсъхналия грунд се замерват отново неравностите - примерно в случая на radius има локва стотина литра. Налива се кварцов пясък в "локвата", подравнява се с нивел и мастар спрямо околната повърхност, количеството пясък се събира и се определя обемът на полето за запълване. Запълването става с подходяща големина пясък по стандартната технология за саморазливна епоксидна настилка. Ясно, че приготвената смес не трябва да е нито повече, нито много по-малко от обема на запълваното.
Първи слой - върху изсъхналия грунд и евентуалните попълвания се нанася смес разредена смола и пясък. Голямо изкушение е да се пести смола, като се вкара повече пясък, но не се получава бъркането - утаява се прекалено бързо. Всичко се установява опитно, но получената пропорция важи за цялото поле. Вкарва се точното количество втвърдител, пребърква се бързо и се излива веднага на полето (наистина изпушва от загряването и може да втвърди в баката). Ако се уцели добре консистенцията, след нанасянето пясъкът трябва съвсем леко да изпъква. Първият слой може да се нанася с назъбена или с обикновена маламашка, но е нужна много сръчност. По-лесно е с гребло с гребен.
След втвърдяване на първия се нанася вторият слой. Той вече може да е оцветен, като почти всичко става за оцветител, единствено не трябва да съдържа вода. 50/50 с пигментиращия пълнител е добра пропорция, но не е задължителна. Препоръчително е и това да се тества в няколко варианта. Например финиш от по 1/3 смола, кварцов пясък и мраморно брашно става идеално бяло и леко матово, т.е не е гланцирана и хлъзгава повърхност. Също пясъкът може да се разхвърля като топинг, но това не съм го правил, сигурно иска точна ръка или някакъв инструмент.
Полетата завършват на перваз (не с изтъняване).
Инструментите са като за циментова саморазливна - обувки с шпайкове, гребла с гребен, маламашки, бъркалки... Само дето след приключване на обекта почти всичко се бракува.

ПП Пак се извинявам за възможни неточности, ама време мина, забравя се. А е нормално да не се практикува при тези цени. Освен човек да е достатъчно мотивиран да го направи за себе си... щото за мен това е най-доброто подово покритие.