Ако съдим по картинката, 1/3 от вратата винаги ще е укрепена на две точки. Мисля, че е предостатъчно при положение, че ламарината също ще я крепи. Чудя се само дали няма да има нужда от помощно колело по средата на свободния профил и изнесено 15-20 см на вътре. Ще помага и против провисване и ще стабилизира при люлеене защото няма горна водеща. 
Изрязах два отвора за колела. В края на първата и третата четвърт на профила. Така всяко колело носи равномерен товар от двете си страни. Не вярвам да провисне. Трето колело не исках, за да не се получи колело във въздуха.
След това сложих профила на земята където ще е портата. Сложих всички вертикални, профили. Двата крайни вързах за колоната нивелирани, другите между тях по конец. Малко се изметнаха от заваряването, но профила носи на огъване и ги оправих с придърпване след като ги заварих. После пуснах горния профил, заварих в краищата и после вътрешните. Така рамката и вътрешните ребра станаха. Сложих колелата хванах от едната страна вратата и останах изумен как далечния край си стои идеално изправен. После направихме ролките и насрещника. След това заварихме пантите на вградената вратичка. Преди това бяхме разпробили за бравата. Останаха ламарините. Смятах ги да влязат в светлия отвор и от двете страни шина. Може и квадратен профил 10/10. Нямам нитачка, а и вече няма къде да се нитят. Просто са по-малки с 4-5 мм от отвора за тях.
2-3 пъти в процеса на ръка осукваме малко портата така, че като е на нивел хваната от едната страна, то от другата да е също права. Зиданите колони също много помогнаха.
Исках да я градим направо на място, защото го правим за първи път и незнаехме как ще се измята при заваряването. А така положена, след всяка заварка се вижда какво се случва. Стана много лесно. Два дни, аз с баща ми, един 50 годишен електрожен, едно ъглошлайфче и един перфоратор. Никога не бяхме правили такова нещо, обаче стана много яко. Лесно се плъзга, профилите са достатъчно дебели и не се криви. При силен вятър, насрещника ще помага, но със сигурност не може да падне портата. Пантите със съчма, също станаха от първия път. Голям кеф е, след водното подово рова ми е следващата най-голяма гордост тоя месец
