Хърватия 6.3М 25 мнения

[schuldiner]

Ако не са с общ фундамент НЕ трябва да е здраво захваната за къщата. Освен ако самата къща не е предвидена така, което е малко трудно...
Блу, Руди няколко пъти споменава тиранти от метални ленти - аз пробвах и ми хареса. Ти какво мислиш?

kozl, на практика си прав - след 10 е почти отвесна графика, но на теория ограничение няма нито нагоре, нито надолу. Идеята е да измерва сила чрез сеизмичните вълни на повърхността. Увеличението е експоненциално и за удобство се представя логаритмично, затова не трябва да търсим картинка/таблица на "скалата", щото такава няма. Някога отдавна уж пресмятахме такива неща, ако не се лъжа, при сравнение между 6,4 и 5,4, както и 6,4 към 7,4 резултатът ще да е бил от порядъка на 50 пъти. Т.е. 7,4 е 2500 пъти по-силно от 5,4.

[BLUEPUPIL]

Отдавна трябваше да почнем да укрепваме
сградите строени преди влизането в сила на
противоземетръсния код от 1987г.

Прикачен файл:

Прикачен файл:

Прикачен файл:

Прикачен файл:

4.jpg (108.55 KиБ) Видяна 737 пъти

Прикачен файл:

[BLUEPUPIL]

И понеже BLUE-то обичал да показва все чуждоземни
работи, ето работещо решение ефтинджос за панелни
блокове до 8 етажа.

Повечето панелни блокове са широки около 12м.
Изливат се шайби срещуположно от двете страни на
двете дълги стени, осево с-щу всяка напречна стена.
През мазетата и на покрива се свързват със
стоманени греди. Отгоре се думка един скатен
покрив. Черешката на тортата е, че се получава
балкон пред всеки прозорец широк да речем до
около 1.3-1.5м, за да не прави много сянка. Без
да се влиза в апартаментите. С две думи-
посттоталитарен разкош.

Прикачен файл:

Прикачен файл:

С великото и ненадминато ЕПК нещата са по-сложни
и съответно по-скъпи. Комбинацията от висока
етажност и сравнително ниска дуктилност, правят
начинанието скъпо. Май няма да се мине без външен
стоманен „корсет“ от рамки с диагонали, плюс
вътрешни връзки през цялата сграда. И това чудо
ще сработи за сгради от 10-12 да речем до не-повече
от 14-16 етажа.

Специално за Софията с нейните непоносими глини,
ЕПК-то 18-22 етажа ще има нужда допълнително от
малко „пилотна“ интервенция да даде кураж на
фундаментната плоча. Ще трябва да се излеят
огромни греди през мазетата и ако трябва и през
първия партерен етаж, често отреден за не
жилищни нужди.

Сградите от 90-те, че и по-нататък (до влизането
в сила на еврокод и паралелното осъвременяване
на БГ нормите) с така наречения soft story ще
искат също подходяща интервенция която ще
съсипе до известна степен търговските площи
на приземния етаж.

Прикачен файл:

Прикачен файл:

200.jpg (81.35 KиБ) Видяна 737 пъти

[BLUEPUPIL]

Прикачен файл:

1000.jpg (28.33 KиБ) Видяна 736 пъти

Прикачен файл:

2000.jpg (7.73 KиБ) Видяна 736 пъти

Прикачен файл:

Прикачен файл:

4000.jpg (98.48 KиБ) Видяна 736 пъти

Прикачен файл:

5000.jpg (54.29 KиБ) Видяна 736 пъти

[Svetoslavoff1]

А това с укрепването не трябваше ли да стане, преди да наплескат стиропора по тн "програма за саниране" ?
И дали има някакви опити за обследване на сградния фонд за сеизмична устойчивост?
Май въпросите са риторични

[BLUEPUPIL]

Май въпросите са риторични.

Напълно и изцяло!

Казаха, че нямало пари
и за двете работи.

И направиха нормативната уредба,
така щото, сградата да отговаря
на нормите действащи към момента
на проектирането и.

Един колега изготвя подобни конструктивни
становища и винаги добавя връзващото
гащите изречение, че не отговарят на
действащи към момента на изготвяне на
този документ норми.

Цирка е пълен!

[kozl]

А това с укрепването не трябваше ли да стане, преди да наплескат стиропора по тн "програма за саниране" ?
И дали има някакви опити за обследване на сградния фонд за сеизмична устойчивост?
Май въпросите са риторични

Програмите са насочени основно за подобряване на ЕЕ. Другото са съпътстващи мерки, свързани с енергийната ефективност. Та конструктивно погледнато, конструкцията подлежи на възстановяване, а не на подобряване. И сгради със сериозни конструктивни проблеми са финансово неизгодни за тези програми по ЕЕ.
А защо наричат програмите за подобряване на ЕЕ програми за саниране

[BLUEPUPIL]

А защо наричат програмите за подобряване
на ЕЕ програми за саниране

Защото думата е мУдерна и електорално
приемлива!

[schuldiner]

Никой не е длъжен да подобрява конструкцията по мярка ЕЕ за съществуващи сгради. "Санирането" може да включва, но може и да не включва инсталации и панелни връзки. Защото когато се изготвя паспорт на сграда може да се разпореди конструктивен ремонт, но може и да не се разпореди. Както колегата на Блу пише "не е по нормите" и толкоз. Виж, за професионалните домоуправители не съм сигурен дали след две-три години няма да ги натиснат да поемат и тази отговорност. Засега са материално отговорни лица за по-дребни неща - асансьори, пожаробезопасност, щети от течове на покрив и ВиК... Подадат ли им финансиране /подобно на ЕЕ/, като нищо ще подпукат ремонтите. Ама то и за обследващите важи, стига да е повече интерес, отколкото принуда.

Тъкмо четох един доклад на Световната банка за "структурната цялост и сеизмичната безопасност на панелните сгради". Интересни и разумни констатации, точно същите, каквито се правят от 30 години. И същите изводи - "ще понеса неудобството от ремонта в името на безопасността, ама ако друг го плати"...

[BLUEPUPIL]

http://documents1.worldbank.org/curated ... Region.pdf

Прикачен файл:

456.jpg (38.5 KиБ) Видяна 605 пъти

Най-малко уязвими са:
LPB- панел
RCW- ЕПК(тунелен кофраж).

И при двата типа има нужда от
интервенция.

Слабите им места:

1..Панел
А..Лоши връзки;
В..Една единствена средна
надлъжна стена.

2..ЕПК
А..Тънки стени с малко армировка;
В..Недобри възли стена-стена и
стена-плоча.

Сметките показват, че ЕПК ще бъде
нерентабилно за укрепване.

При панелните сгради имаме почти
идентични параметри и една разработка
ще може да се приложи за всички
налични масово прилагани номенклатури.
Предвид огромния брой такива сгради,
нещата могат да се получат финансово.