Здравейте,
събрах доста разнопосочни мнения относно особеностите на фугирането и вече се пообърках. Доста хора ми препоръчват да се работи с епоксидна фуга, която действително визуално ми допадна, но като се зачете човек доста варират мненията за това как си взаимодейства това с подовото и вече се обърквам. Според някои топлинните разширения не са толкова съществени, че нееластичността на епоксидната фуга да създаде проблем и във времето да се напука някоя плочка. Според други проблем има и не е добре да се използва изобщо. Според трети трябва да слагам делатационни фуги на някакво разстояние за да се компенсира този проблем.
На мен като на лаик всичко ми звучи логично докато ми го обяснява съответния човек:
- епоксидната фуга наистина е много твърда и "няма мърдане", дори да са малки разширенията
- от друга страна, температурата на подовото дори под замазката едва ли е повече от 40на градуса, до самите плочки през замазка и лепило достига има-няма 25-6 (то иначе няма да се ходи по тези плочки) - според някакви сайтове порцелановите плочки се разширяват с някакви хилядни от милиметъра за градус фаренхайт или нещо такова, а ние все пак по периферията на помещението имаме поне половин сантиметър луфт, който е скрит с перваз
Някой има ли мнение и конкретен опит в едната или другата посока ? Казусите са повече от един, защото има плочки вътре в малки помещения (бани, коридори), вътре в относително по-големи помещения (около 50 квадрата общо помещение с еднородна настилка 120 х 120 плочки - тук може и наистина да трябват делатационни фуги може би?) и вън (тераси, които се подгряват с електрическо подово до около 3-4 градуса с цел топене на сняг зимата, но и се напичат от слънце до неясно колко през лятото). По принцип след това, което виждах от поставена епоксидна фуга като реакция на мокрене и цапане, бих я използвал навсякъде, но ме притеснява че може би не е съвсем подходяща за всичко и може да имам ядове на някои места.
събрах доста разнопосочни мнения относно особеностите на фугирането и вече се пообърках. Доста хора ми препоръчват да се работи с епоксидна фуга, която действително визуално ми допадна, но като се зачете човек доста варират мненията за това как си взаимодейства това с подовото и вече се обърквам. Според някои топлинните разширения не са толкова съществени, че нееластичността на епоксидната фуга да създаде проблем и във времето да се напука някоя плочка. Според други проблем има и не е добре да се използва изобщо. Според трети трябва да слагам делатационни фуги на някакво разстояние за да се компенсира този проблем.
На мен като на лаик всичко ми звучи логично докато ми го обяснява съответния човек:
- епоксидната фуга наистина е много твърда и "няма мърдане", дори да са малки разширенията
- от друга страна, температурата на подовото дори под замазката едва ли е повече от 40на градуса, до самите плочки през замазка и лепило достига има-няма 25-6 (то иначе няма да се ходи по тези плочки) - според някакви сайтове порцелановите плочки се разширяват с някакви хилядни от милиметъра за градус фаренхайт или нещо такова, а ние все пак по периферията на помещението имаме поне половин сантиметър луфт, който е скрит с перваз
Някой има ли мнение и конкретен опит в едната или другата посока ? Казусите са повече от един, защото има плочки вътре в малки помещения (бани, коридори), вътре в относително по-големи помещения (около 50 квадрата общо помещение с еднородна настилка 120 х 120 плочки - тук може и наистина да трябват делатационни фуги може би?) и вън (тераси, които се подгряват с електрическо подово до около 3-4 градуса с цел топене на сняг зимата, но и се напичат от слънце до неясно колко през лятото). По принцип след това, което виждах от поставена епоксидна фуга като реакция на мокрене и цапане, бих я използвал навсякъде, но ме притеснява че може би не е съвсем подходяща за всичко и може да имам ядове на някои места.
