• 1
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
Предимства, недостатъци, цени, материали, планове, пасивни къщи и т.н.
Grezinski написа:
infomar написа:
Не мога да разбера къде е уловката.

При метални керемиди ако не се направят отдушници на билото може да възникне конденз и да се появи мухъл в подпокривното пространство.. да загният носещите греди и т.н.т

Добре де, но при класическият покрив от преди 100 години: керемиди с дъсчена основа и "асфалтова" хартия над дъските/под керемидите, рядко се прави каквито и да са отдушници... и не съм чул някой да се оплаче, че има мухъл и конденз на тавана.

И в двата случая няма вентилация а резултата е различен :?
Задаваш въпрос, на който за да се отговори изчерпателно, трябва да се изпишат мин. 5 страници :)

Първо, дали ще имаш допълнителен вентилационен елемент, зависи от площта и наклона на покрива ти, както и други субективни ф-ри. Отворите между билните капаци и ниската вълна на керемидата се затварят с уплътяващи профили, които в горната си част, имат дупка за да отвеждат въздуха под керемидата. Т.е. този уплътняващ профил не позволява да навее или подлизне вода по ниската вълна, но не запечатва напълно връзката между керемидата и капака.
По същия начин се уплътнява и в случаите, когато нямаш билен капак, примерно при контакт със стена/калкан.

Конденз възниква предимно сутрин и вечер в преходните сезони, когато рязко се сменя температурата. Конденз е и росата, т.е. с каквито и керемиди да си покрит, се налага да се бориш с лошите прояви на този естествен процес. Всъщност, "да се бориш", означава да ограничиш овлажняването на дървената конструкция, за да не гние и образува мухъл, за което помага пародифузното фолио; също така, да отведеш капките в улука, или да ги откапиш без да ти мокрят челната дъска, за да не гние пък тя.

Инъче, що се отнася за керамиката или бетона, разликата между старите и новите покривни покрития е в технологията на изработка. Съвременните керемиди са със правилни размери и геометрия, плътни сглобки, които на 2-3та година от експлоатацията си се запълват с фин прах и др. органични частици, т.е. напрактика стават въздухоплътни. Загледай се в старите керемиди, там няма една с една еднаква, зеят отвсякъде, което е помагало на покрива да "диша".

Всъщност, ако вземем един стар покрив, и го сложим върху сграда изградена със съвременни материали, с обитаемо подпокривно пр-во, проблем със сигурност ще има. Но той няма да дойде от вида на керемидата а от черната хартия. Нови дограми, фасади, мазилки, изолации, пласт по пласт, колкото и дишащи да са материалите, забавят отвеждането на топлите влажни пари от вътре и естествено насочва много по-голяма част(от колкото в миналото) нагоре, през покрива. Вървейки нагоре, преминават през бетон, дърво, картони, вати и т.н. и достигат до дъсчената обшивка, която няма никакъв проблем да ги пропусне, но е "запушена" от битумната хартия. В същото време, тя се намира под керемидите, където циркулира студен атмосферен въздух. И там, върху дъските, тези пари кондензират. Дървеният материал започва да гние а на ватата и се нарушават топлоизолационните х-ки и става от лошо по-лошо.
Същото се получава и при битумните керемиди, когато не е осигурена вентилация под OSB-то на което са налепени.
И за да не звучи като реклама...:
1. Същото ще се получи и ако монтирате метални керемиди директно върху OSB-то. Единствено височината на вълната, не е достатъчна, за да осигури нужната вентилация.
2. Същото ще се получи и ако обшиете с гладка ламарина, без да се осигури вентилация...
Здравей,
Използвам възможността да попитам следното: При изпълнение на метален покрив на стоящ фалц "Schlebach" достатъчно ли е за вентилация двойна скара от летви 4х3см? Всички фирми ме убеждават, че гладката ламарина е добре да лежи директно на мембраната :|
Както по-горе сте описали, подозирам за бъдещи проблеми ако го изпълнят така. От друга страна нарушаваме ли сигурното захващане на листите при лоши метеорологични условия?
Grezinski - специалист
Основната функция на дифузната мембрана е да не позволява на циркулиращият въздух да влиза при ватата и мястото и е под летвите по наклона.
Можете да прочетете повече тук: http://lindabstudio.com/blogmembranalaf/
Размерът на летвите, респективно дебелината на слоя за вентилация зависи от наклона на покрива и дължината на ската.
Гладката ламарина няма допълнителни гофри както керемидите и е редно дебелината на вентилационния слой да е по-голяма.
Някой източници твърдят, че при покриви с наклон над 20 градуса, минималата дебелина трябва да е 5 см. До 20 градуса - 10 см.
Тук, в България, не съм виждал обект изпълнен с повече от 6 см, без значение от наклон и дължина на ската.

Според мен, за нашия климат, имайки предвид средното атмосферно налягане и влажност на въздуха, 50-60 мм. е достатъчно.

Защо зависи от наклона!?
Защото при по-ниски наклони имаме по-ниска скорост на циркулация на въздуха.

Мембраната поставена над дъсчената обшивка, под ламарината, не изграе никаква роля, освен да задържа сутрешния конденз между себе си и ламарината. Ако някой може да аргументира тази необходимост, бих го изчел с интерес.

Изображение
Пускам тази снимка, защото се виждат хубао слоевете но е по-добре да се работи с неплътна дъсчена обшивка.

Горното се отнася за вентилиран покрив. При невентилирания е точно така, ламарината е директно върху мембраната, но тя не е обикновена а с дренажна мрежа отгоре.
За да правиш невентилирано покритие, трябва да спреш парите, имай го предвид!
Вадим Владимиров - специалист
С някои неща въобще не съм съгласен! Дъсчената обшивка под ламарината при двоен фалц почти винаги е плътна, с фуги 4-5 мм. Дървото все пак е "жив" материал. И, да ламарината се слага директно на фолиото.
Grezinski - специалист
Да де, дъсчена обшивка с малки фуги или както аз я наричам "не плътна".

А за фолиото, можеш д се аргументира, сигурно и на други им е интересно.
Вадим Владимиров - специалист
Фолиото за какво служи? Фолиото, на-напред е хидроизолация. Конденз винаги има. Решението е да се намали неговата поява. А това се решава с топлоизолацията. Има вариант и върху фолиото да се монтира плътната дъсчена обшивка. Но той е препоръчителен при малък наклон на покрива. И дори при малък наклон има вариант ламарината да е върху фолиото. Но се ползва Обемна дифузионна мембрана.
Ето го детайла на фалцовия покрив. Този детайл от световния производител на метал за този тип покриви.
Прикачен файл:
Angled Standing Seam (Roof, prePATINA blue grey)_3D_p.png
А това е мембраната за малкия наклон
Прикачен файл:
2066573794.jpg
2066573794.jpg (65.23 KиБ) Видяна 839 пъти
Вадим Владимиров - специалист
Прикачен файл:
SAM_0018.jpg
SAM_0018.jpg (76.84 KиБ) Видяна 833 пъти
Прикачен файл:
SAM_0019.jpg
SAM_0019.jpg (115.91 KиБ) Видяна 833 пъти
Прикачен файл:
SAM_0235.jpg
Прикачен файл:
SAM_0017.jpg
SAM_0017.jpg (92.54 KиБ) Видяна 833 пъти
Прикачен файл:
SAM_0014.jpg
SAM_0014.jpg (76.22 KиБ) Видяна 833 пъти
Май едно и също фолио сме ползвали.
Grezinski - специалист
Здравей Вадим,

този детайл в никакъв случай не е стандартен/основен, по-скоро бих го нарекъл изваден от контекста на определен проект. Първо, ние обсъждаме ролята на стандартната дифузна мембрана а не на тази с дренажната мрежа, или "обемната", както ти я наричаш. На този детайл, под фалца е изобразена мембрана с дренажна мрежа и причините да е там може да са различни. Нищо чудно, когато са разработвали визуализацията, да са пропуснали да сменят дъсчената обшивка с OSB, конструкция, която, поради недишането на OSB-то, наистина налага употребата на фолио с мрежа.
В потвърждение на това, поствам снимки от същия производител:

Изображение
Изображение
Изображение

и докато ги поствам, намирам и това:

Изображение
OSB и фолио с дренажна мрежа.....

Училище в нашия занаят няма, и всички черпим информация от едни и същи източници. До колкото аз разбирам, и приемам за коректно, защото е логично, тази мембрана с дренаж се слага под покритието, когато не може да се осигури вентилация на долната му страна. Т.е. когато монтираш върху OSB или кофражен шперплат. Когато използваш дъски, с фуги между тях, които да осигуряват циркулация на въздуха, не ти е необходима никаква мембрана!
Какво става, когато сложиш стандартна еднострано пародифузна мембрана, без дренажна мрежа, под ламарината?! Ами въздуха който преминава през нея кондензира върху ламарината, но не може да се откапе, нито пък да се обдуха, защото имаш мембрана. И си седи там. И влиза още въдух, сутрин кондензира, капва; и после пак, и после пак... сигурно стават даже локвички и провисват между дъските; не знам, не съм отварял такъв покрив. Да, лятото, ще, неще, ще си намери парата път навън, но после отново почва този цикъл на конденз/роса/локва - от септември до април.

Дифузната мембрана с дренажна мрежа се слага, когато правиш невентилиран покрив и не очакваш да преминават пари към ламарината, когато монтираш върху недишаща повърхност, или примерно, ако искаш да монтираш върху старо покритие от типа на битумните керемиди или мембрани.

Това е моето виждане, колко е вярно всеки преценява за себе си.

Сега се сещам и за друго, с мембраната на този детайл, може да са искали да прекъснат възможността за контакт на титанцинка с крепежите на обшивката.
Ние го правим с евтин и порьозен геотекстил, но този детайл е от Германия, нищо чудно там да слагат тази мембрана. Или поне, производителя да я препоръчва в такива случаи.

Поздрави!
Grezinski - специалист
Ако сърчнеш в гугъл картинката ти, ще ти излезе подробна информация, където пише:
""
Roof structures According to RHEINZINK - Standing Seam Technology, Planning and Application (Download), local standards have to be considered.

Separation layer For non-ventilated roof build-ups (warm roof) and when using plywood or OSB as a substrate a structured underlay (e.g. RHEINZINK-VAPOZINC) is required according to RHEINZINK - Standing Seam Technology, Planning and Application (Download). Local standards have to be considered.
""
а тук: https://cms.esi.info/Media/documents/66 ... 835798.pdf е техническата карта на мембраната с подробна информация и препоръчки за използването и.
valentino_g - специалист
Здравейте,предстои ми изграждане на двускатен ламаринен покрив система schlebach.Покривът е топъл с ъгъл 24% или 14 градуса.Според това което до сега съм прочел,с този малък ъгъл на покрива е силно препоръчително да се използва обемна мембрана.Цените които аз намирам за обемни мембрани са 150 британски лири за 35м2 това е без доставката до България.Като производители има различни Klober,Iso-mat,Permavent,DuPont(по-скъпа),Dorken...От България с поръчка същите излизат над 2 пъти по-скъпо.Тази мембрана която показахте по-горе някой знае ли и цената?Също ако някой знае обемна мембрана на по-ниска цена,моля да сподели.Как аз виждам детайлите на моя покрив от топлата към студена част:гипс-картон,паромембрана(непропусклива),10см.вата междуконструкцията за картона,20см.вата между ребрата(ребрата са 18см малко ще трябва да се натъпче,не зная дали е правилно),следва дъсчена обшивка с разстояние между дъските(колко да бъде?),паропропусклива мембрана,двойна дървена скара 5/4(под скарата искам да сложа хидроизолационна лента за да запазя мембраната,каква лента?),следва 2ра дъсчена обшивка,обемна мембрана,ламарина.В youtube гледах как решават проблема с отвеждането на конденза от обемната мембрана.Според Вас така подредените детайли правилни ли са и има ли някой в България който е правил такъв покрив(с обемна мембрана)?
Grezinski - специалист
Много по-важно е да избереш правилна суровина. Подходяща е мека, еластична стомана с по-слаб прожиниращ ефект, с която шевовете остават плътни след скопчаване.

Наклонът ти изобщо не е малък.
  • 1
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11

Тема "Скатен покрив избор на покритие (видове керемиди)" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: