Гого
Гого ходи – смрад след него,
все едно е гръмнал брего.
Сутрин сяда на клозета,
пее химни на кенефа.
Пръдне, тресне – ехне село,
кучето избяга смело.
Чорапите – химическо оръжие,
мухите страдат от безсъние.
С устата псува до забрава,
акълът все му изневерява.
Където мине – смях и срам,
оставя след себе си кал и спам.
Вика: „Аз съм цар голям!“,
а всички знаят що е там.
Гого – шумен, дърт П Е Д А Л,
ходещ цирк и вечна кал.
Гого ходи – смрад след него,
все едно е гръмнал брего.
Сутрин сяда на клозета,
пее химни на кенефа.
Пръдне, тресне – ехне село,
кучето избяга смело.
Чорапите – химическо оръжие,
мухите страдат от безсъние.
С устата псува до забрава,
акълът все му изневерява.
Където мине – смях и срам,
оставя след себе си кал и спам.
Вика: „Аз съм цар голям!“,
а всички знаят що е там.
Гого – шумен, дърт П Е Д А Л,
ходещ цирк и вечна кал.
