Помещението е приземно, сухо на циментова замазка запълнено от долу не знам с какво/може би пръст или камъни. Повдигнато е над нивото на земята около 20-40 см.
Идеята ми е следната
1. Изолация на стените от вънка от нулевото ниво до под покрива с 5-8 см изолация по стандартна схема, като в долната част над земята до един метър изол.плоскости са XPS. Хидроизолация от нулево ниво до 0.6-0.8 м. височина от вънка под изолацията с един от показаните по-долу материали.
2. Хидроизолация на пода на стаята вътре със специални материали.
- Течна хидроизолационна мембрана superflex или Ceresit CR166 - гъвкава хидроизолация или AQUAMAT-PENETRATE или Isomat® SL 17 Еластична хидроизолация за употреба под плочки. !!! на до 30 см по височина на стените от страни. Друг вариант - От вътрешната страна на стаята, ъгъла между пода и стената да се оформи „холкер” с полимерно модифицирана циментова замазка DUROCRET. След това пода да замажа с 2 слоя AQUAMAT, както и стените на височина до 30 см от пода.Моля, ако някой реално е ползвал някое от посочените да сподели мнение.
- По ъглите се залепва хидроизолационна гумена лента под мембраната. Необходима ли е такава лента в ъглите? На пазара има толкова много материали за горната цел, та се обърквам кое да ползвам с оглед - качество-цена. Реално в момента пода и стените не са влажни, но не се живее в тях.При живеене ще се вдигнат температурите и ще се получи температурен градиент, което би могло да доведе до предвиждавне влагата на горе към пода и стените. (или си въобразявам?)
После вариантите са два:
1. Директно поставяне на плочки по целият под и на 30 см.височина по края на пода по стените. Идеята за поставяне плочки по долният ръб на стените на 30 см. височина е да се избегне евентуално появила се капилярна влага в бъдеще от основите. Т.Е. след като се спре възможността за изпаряване, не би трябвало влагата да се движи на горе. Нещо подобно на комина - запушва се комина и пушекът не се движи на горе.
2. Поставяне на:
- Плочите от екструдиран полистирен (XPS)- 2 см. или Високоплътен подов фибран FIBRAN ECO (няма възможност за по-дебел)
- Стъклофибърен плат за хидроизолационни покрития ИЛИ МЕТАЛНА РАБИЦА-МРЕЖА и замазка на плата 0.5 см. с бюджетно лепило за плочки. Коя от двете мрежи ще е по-подходяща?
- поставяне плочки/теракот с голям размер - 30 х 30 или по-големи.
или
- 1 см. подложка за ламинат и слагам самия ламинат напречно на фугите на фибрана/XPS. Необходимо ли е паро изолация под ламината?
Мога ли да елиминирам фибрана и да поставя директно втрху мембраната 1 см. подложка и ламината? Целта ми с фибрана или подложката е не толкова за топло изолация на помещението, колкото да се елеминира директният досег на циментовият под с влажен топъл въздух над него и потенциален конденз по него. Тази изолация ще бъде ли достатъчна за да не се появи конденз и върху ламината?
Върху пода ще има стандартни мебели. Веднага някой ще скочат с предложения за поставяне на хидрофобен гипсо фазер и др. подобни под плочките или ламината. Затова ако някой има наблюдение как се държи ламинат при поставяне на обикновена замазка 0.5 см. да каже.
3. Поставяне директно на дюшеме или дървени плоскости имитиращи паркет с дебелина 1-2 см..
Ако поставя плочките директно върху бетонната плоча при затопляне на помещението ще може да се използва акумулиращият ефект на бетона през зимата и охлаждащ през лятото.
Недостатък - предположение за възможно възникне конденз върху плочките? Не съм 100% сигурен!!!
Конденз възниква при разлика в температурите и наличие на влага във въздуха. Появява се върху по-студените места с топъл, влажен въздух над тях (температурата на вътрешната част на външна стена/под трябва да бъде по-висока от температурата на росата в помещението). Ако температурата на плочките е равна на тази в стаята, не би трябвало да има конденз, но ако се покрият с мокет или килими, предполагам, че може да възникне такава ситуация. Кондензът не възниква от влага под плочките а от влагата във въздуха над тях. Затова не виждам смисъл да правя нещо повече от полагане на хидро мембрана върху бетонният под под плочките/ламината. Добра (принудителна) вентилация на мокрите помещения или евентуално използване зимно време на влагоуловител
Всички действия да извърша през горещите дни на лятото, за да може всичко да изсъхне добре и да няма остатъчна влага.
Другият проблем е ако направя кухня/баня в долен приземен етаж, а между етажите е гредоред (над тази долна кухня/баня), за да се избегне навлизане влага в гредореда над нея, мисля да поставя на междинният таван от долната страна рамка с Аквапанел 2400/1200/12.5 INDOOR KNAUF покрит от долната страна с подобна на пода хидроизолационна мембрана. После какво мога да положа на тавана под тази мембрана - директно гипсова замазка или Селитрон/Депрон 6мм и на него вече гисовата замазка.
Идеята ми е следната
1. Изолация на стените от вънка от нулевото ниво до под покрива с 5-8 см изолация по стандартна схема, като в долната част над земята до един метър изол.плоскости са XPS. Хидроизолация от нулево ниво до 0.6-0.8 м. височина от вънка под изолацията с един от показаните по-долу материали.
2. Хидроизолация на пода на стаята вътре със специални материали.
- Течна хидроизолационна мембрана superflex или Ceresit CR166 - гъвкава хидроизолация или AQUAMAT-PENETRATE или Isomat® SL 17 Еластична хидроизолация за употреба под плочки. !!! на до 30 см по височина на стените от страни. Друг вариант - От вътрешната страна на стаята, ъгъла между пода и стената да се оформи „холкер” с полимерно модифицирана циментова замазка DUROCRET. След това пода да замажа с 2 слоя AQUAMAT, както и стените на височина до 30 см от пода.Моля, ако някой реално е ползвал някое от посочените да сподели мнение.
- По ъглите се залепва хидроизолационна гумена лента под мембраната. Необходима ли е такава лента в ъглите? На пазара има толкова много материали за горната цел, та се обърквам кое да ползвам с оглед - качество-цена. Реално в момента пода и стените не са влажни, но не се живее в тях.При живеене ще се вдигнат температурите и ще се получи температурен градиент, което би могло да доведе до предвиждавне влагата на горе към пода и стените. (или си въобразявам?)
После вариантите са два:
1. Директно поставяне на плочки по целият под и на 30 см.височина по края на пода по стените. Идеята за поставяне плочки по долният ръб на стените на 30 см. височина е да се избегне евентуално появила се капилярна влага в бъдеще от основите. Т.Е. след като се спре възможността за изпаряване, не би трябвало влагата да се движи на горе. Нещо подобно на комина - запушва се комина и пушекът не се движи на горе.
2. Поставяне на:
- Плочите от екструдиран полистирен (XPS)- 2 см. или Високоплътен подов фибран FIBRAN ECO (няма възможност за по-дебел)
- Стъклофибърен плат за хидроизолационни покрития ИЛИ МЕТАЛНА РАБИЦА-МРЕЖА и замазка на плата 0.5 см. с бюджетно лепило за плочки. Коя от двете мрежи ще е по-подходяща?
- поставяне плочки/теракот с голям размер - 30 х 30 или по-големи.
или
- 1 см. подложка за ламинат и слагам самия ламинат напречно на фугите на фибрана/XPS. Необходимо ли е паро изолация под ламината?
Мога ли да елиминирам фибрана и да поставя директно втрху мембраната 1 см. подложка и ламината? Целта ми с фибрана или подложката е не толкова за топло изолация на помещението, колкото да се елеминира директният досег на циментовият под с влажен топъл въздух над него и потенциален конденз по него. Тази изолация ще бъде ли достатъчна за да не се появи конденз и върху ламината?
Върху пода ще има стандартни мебели. Веднага някой ще скочат с предложения за поставяне на хидрофобен гипсо фазер и др. подобни под плочките или ламината. Затова ако някой има наблюдение как се държи ламинат при поставяне на обикновена замазка 0.5 см. да каже.
3. Поставяне директно на дюшеме или дървени плоскости имитиращи паркет с дебелина 1-2 см..
Ако поставя плочките директно върху бетонната плоча при затопляне на помещението ще може да се използва акумулиращият ефект на бетона през зимата и охлаждащ през лятото.
Недостатък - предположение за възможно възникне конденз върху плочките? Не съм 100% сигурен!!!
Конденз възниква при разлика в температурите и наличие на влага във въздуха. Появява се върху по-студените места с топъл, влажен въздух над тях (температурата на вътрешната част на външна стена/под трябва да бъде по-висока от температурата на росата в помещението). Ако температурата на плочките е равна на тази в стаята, не би трябвало да има конденз, но ако се покрият с мокет или килими, предполагам, че може да възникне такава ситуация. Кондензът не възниква от влага под плочките а от влагата във въздуха над тях. Затова не виждам смисъл да правя нещо повече от полагане на хидро мембрана върху бетонният под под плочките/ламината. Добра (принудителна) вентилация на мокрите помещения или евентуално използване зимно време на влагоуловител
Всички действия да извърша през горещите дни на лятото, за да може всичко да изсъхне добре и да няма остатъчна влага.
Другият проблем е ако направя кухня/баня в долен приземен етаж, а между етажите е гредоред (над тази долна кухня/баня), за да се избегне навлизане влага в гредореда над нея, мисля да поставя на междинният таван от долната страна рамка с Аквапанел 2400/1200/12.5 INDOOR KNAUF покрит от долната страна с подобна на пода хидроизолационна мембрана. После какво мога да положа на тавана под тази мембрана - директно гипсова замазка или Селитрон/Депрон 6мм и на него вече гисовата замазка.
Много по-важно ми се струва вентилирането на баните - това е решението на проблема с конденза в мокрите помещения. При добра вентилация, тавана няма от къде да дръпне влага ... освен ако не протече горната баня, но този въпрос вече го обсъдихме.
