Аз по трудово най много изяви имам по дървообработване,я закачалка,я поставка за тенджера
А по металообработване само един райбер за врата или прозорец ама усилен вариант
Обаче пък разбрах колко е важно като работиш на струг да не се заблейваш и да забравиш ключа за стягане на патронника 
stanislav7 написа:Лесно как лентата си е за метал. Е на ръка малко зор докато почнеш че бяга ама се свиква. Режат се профилни тънкостенни тръби в мебелните фабрики. Номера е да се доредиш до нова скъсана лента щото и това се случва. Даже предпочитам да си ползвам такива листове нарязани на размер за стандартна ножовка. Не е заради далаверата с цената на едно листче а защото стоманата и направията е предвидена за по големи натоварвания и с по голяма износоустойчивост.lov написа:Па за по лесно с бичкията.Как си го направил туй с таз бичкия тя нимож да захапи метала.![]()
Историята за рязане на 2" тръба с бичкията е истинска. Още се ме напушва на смях като се сетя селските водопроводчици какви замислени физиономии бяха направили след като я резнах на бърже.![]()
Аз си спомням като бях ученик нас по трудово ни караха да плетем гоблени. Естествено, на мен не ми беше интересно и карах майка ми. Аз сега съм на 24, това да е било преди 11 години. Едно столче не сме направили, един пирон не си спомням да сме забили.
И като спомена за триона се сещам че един приятел си беше правил ножчета от същата лента за сабления трион и беше доволен дори каза че ги е презаточвал като се затъпили.
Иначе и нас са ни карали да шием ковьорчета по трудово. Вече не си спомням какво точно но имаше дървени столчета. Свещници от дърво и желязо закачалки разни кутии но май повече железари и то ме съм бил в механотехникум. А това с чукчето си беше класика в жанра. Егенето е едно и също от как са ми го дала ама явно не прощава на паметта
Ти пак си добре може и малко да е но все е нещо. сегашните не знаят че има и игли и смятат че като се скъса копчето се хвърля цялата дреха. Та да не говорим че и доста инструменти са ги виждали само по рекламите.