Ами заваряването до голяма степен е измислено от руснаците, традиционно са уникални в своите технологии.
Здравейте , колеги,
Моите уважения към почти всички марки, т.е. всеки престрашил се да основе собствена такава, но Мигатроник към "полупрофесионалния " клас ??? Незнам дали някой от форума е виждал или работил с истински Мигатроник , но фирмата е пример дори за една италианска марка със около 65 години опит в производството на заваръчни машини. Е , не са много разпространени в България , но това не е критерий за качество. В сервиза дойдоха два от моделите им, обаче е повече от удоволствие работата с тях. И всъщност машината има повече очаквания от работещия , отколкото обратното. По-големия модел , по спомен сигма 400 , със всички екстри подминавал цена от 20 хил. лева без ДДС, допреди да излезе от гаранция.
Относно по- обикновените, бих ги нарекъл , машини от по-известните марки , например транспокет 1500 на Фрониус - зависи от повредата, не е най-ремонтопригодния електрожен . Силовата част е в два модула ( само единия може да се намери подобен) , процесор мисли за всичко друго, и решава дали всичко ще работи .
На ЧЕЯ например , Рейнбоу 150 е изключително ремонто пригоден, ако изключим патентования импулсен трансформатор и ако някоя платка не се е запалила. И частите са относително евтини.
На Линкълн повечето от електрожените, които са доста разпространени в родината ни са също доста ремонто пригодни, но частите са относително скъпи, и е добре ако панела с процесорите е работещ.
Кемпи също са доста ремонто пригодни, като моя минарк 150, старата версия, новата е излишно усложнена с модули и процесор за един дисплей и бутони. На старата и частите са достъпни и не са безумно скъпи .
На ЕСАБ , вероятно доста хора са разбрали , почти всички модели и обикновените им електрожени са с модули, освен тези отпреди 12-20 години. Пак само единия модул е откриваем ( вторичния изправител). Иначе оперативно захранване и високочестотното запалване ( при ВИГ) са също отчасти ремонтируеми.
На ЧЕБОРА машините обикновено са доста по- издръжливи , но почти както и ЧЕЯ са ремонто пригодни.
За СЕЛКО мога да кажа, че силно зависи от повредата, но като цяло са също здрави машини.
КЮТРАЙБЕР , КАТИЛ и ОМИКРОН са на практика едни и същи почти , с еднаква ремонто пригодност, достъпни и относително евтини части.
ГАЛАГАР са също относително ремонто пригодни , но зависи от подготовката на ремонтиращия, имат хитри решения, а схеми няма много разпространени.
За ХОБАРТ разбрах, че първо МИЛЪР са ги купили, после се бяха отделили сякаш , после ЛИНКЪЛН са ги купили, напоследък незнам , само една изключително сложна такава машина , много стара е идвала за ремонт ( променливотоков трансформаторен 350 амперов ВИГ) и поради невероятната сложност и липса на всякаква информация както за интегралните схеми така и като инструкция за употреба не успяхме да се справим - правеше каквото си реши.
ТЕЛВИН и САФ ФРО са ремонто пригодни, както и италианските вече споменати ЧЕЯ и СЕЛКО.
Марката ГИС , въпреки, че твърдяха , че са френски изключително ремонто непригодни - освен за смяна на захранващия кабел или вентилатора другите части въпреки , че са относително евтини и достъпни почти няма шансове за смяна, на транзисторите на инвертора например. Всички силови елементи са запоени като едно време произвеждаха хибридните интегрални схеми, които пък от своя страна са залепени с платката на радиатори.
На разпространяващите се напоследък евтини китайски модели почти всичко е ремонтируемо, обаче трябва ремонтиращия да познава из основи схемата и къде какво да измерва при последваща настройка. Но имат сериозен проблем според мен - не са си доизкусурили платките, на някои машини едва след презапояване на всички елементи машината е възможно да бъде настроена.
От българските марки Вики -Б и Редко са почти идентични в ремонтите - ремонтират се и са с достъпни части, не много скъпи. Бусан използват скъпи и не най-достъпните части, но не винаги ремонта става от първия път.
За други марки в момента не мога да се сетя. Ако някой нещо конкретно иска да пита -нека го направи, ще се опитам да съм обективен.
Кусура им е високата цена
,с доста прилично натоварване.От електрожена е доволен,за около година и половина не е имал проблеми и не се оплаква от качеството на работа,но твърди че телоподаващото,което има на същата марка постоянно му правило номера.Не знам подробности,но скоро вероятно ще правим една поръчка заедно и ще си създам лични впечатления от тези "жълти" техники.
Както и Бъди-то на Есаб!