Така с няколко думи от няколко месеца се занимавам да правя различни проектчета с китайски електрожен, разграфен е до 160а - т.е не е от най-малките дето за нищо не стават ами е от тия дето малко по стават 
.
Въпроса ми е съвсем конкретен и не е свързан с произхода на електрожена.
Когато заварявам два детайла, ми прави впечатление, че когато токът е настроен 80А за 2мм и 115А за 3,25мм електрод, материалът си "харесва" едно място от двата детайла и се лепи там на топка - това го установявам след като изчукам шлаката.Т.е. заварките изглеждат добре, но като изчукам виждам една топка между двата детайла или съответно две топки материал между двата детайла и често връзка между двата детайла няма налична заварка.
Също така съм пробвал да правя заварка с 2мм при 55А - става съпер на вид, държа електрода под защитната среда, правя дълъг хубва на вид шев, дъгата се пали по-трудно разбира се но аз вече нямам проблеми с това. И всичко е супер докато не изчукам заварката - отдолу нема ниокй!!!
направо оставам без думи, при ниски токове става така все едно материала се изпарява някъде.
При по -високи токове който по всички указания и наръчници се водят вече прекалено високи за съответните електроди - 100-110А за 2мм, 130-150А за 3,25мм, ситуацията се подобрява, поне прилепваемостта към детайлите е добра - личи си как материала от електрода буквално се е впил в детайла - продължава да е на късмет въпроса със свързването на двата детайла. Изглежда като чели материалът от електрода предпочита да се лепи по детайлите отколкото да се натрупва помежду им и да се слепва.
Почти винаги се налага причукване, изчистване с четка и повторно заваряване.
Държа да подчертая че тук става дума за работа при спазване на всички елементарни условия - отстояние между детайлите под 1мм, добре захваната маса и т.н.
Основно заварявам квадратни профили с дебелина на стената 2мм и ламарина 1,2мм, винкел с дебелина 3мм.
Също така държа да кажа че отговори от типа - електрожена е кйтайски боклук не ме задоволяват, защото очевидно проблема не е от липса на мощност, при проба с 3,25мм електрод с 150А по показания на електрожена(не се знае действително какъв е тока) обмазката на електрода започва да почернява и да гори - което говори верочно за много висок ток - т.е с две думи проблем с тока няма.
Та въпросите ми са два и са следните:
Какви са вашите наблюдения по този въпрос, особено за тези който са с обикновени електрожени, излиза че колкото по-висок ток толкова по-добра прилепваемост и хомогенност на заварката!
втори:
Има ли някаква характеристика която да отличава обикновен промеливотоков електрожен от друг обикновен променливотоков електрожен освен изходният ток?
трети:
С какво ще се подобри работата ако електрожена се направи правотоков.
Моля без отговори - "няма смисъл", въпроса ми е чисто технически, с какво остоянния ток ще помогне за по хомогенна и по добре прилепнала заварка.
.Въпроса ми е съвсем конкретен и не е свързан с произхода на електрожена.
Когато заварявам два детайла, ми прави впечатление, че когато токът е настроен 80А за 2мм и 115А за 3,25мм електрод, материалът си "харесва" едно място от двата детайла и се лепи там на топка - това го установявам след като изчукам шлаката.Т.е. заварките изглеждат добре, но като изчукам виждам една топка между двата детайла или съответно две топки материал между двата детайла и често връзка между двата детайла няма налична заварка.
Също така съм пробвал да правя заварка с 2мм при 55А - става съпер на вид, държа електрода под защитната среда, правя дълъг хубва на вид шев, дъгата се пали по-трудно разбира се но аз вече нямам проблеми с това. И всичко е супер докато не изчукам заварката - отдолу нема ниокй!!!
направо оставам без думи, при ниски токове става така все едно материала се изпарява някъде.При по -високи токове който по всички указания и наръчници се водят вече прекалено високи за съответните електроди - 100-110А за 2мм, 130-150А за 3,25мм, ситуацията се подобрява, поне прилепваемостта към детайлите е добра - личи си как материала от електрода буквално се е впил в детайла - продължава да е на късмет въпроса със свързването на двата детайла. Изглежда като чели материалът от електрода предпочита да се лепи по детайлите отколкото да се натрупва помежду им и да се слепва.
Почти винаги се налага причукване, изчистване с четка и повторно заваряване.
Държа да подчертая че тук става дума за работа при спазване на всички елементарни условия - отстояние между детайлите под 1мм, добре захваната маса и т.н.
Основно заварявам квадратни профили с дебелина на стената 2мм и ламарина 1,2мм, винкел с дебелина 3мм.
Също така държа да кажа че отговори от типа - електрожена е кйтайски боклук не ме задоволяват, защото очевидно проблема не е от липса на мощност, при проба с 3,25мм електрод с 150А по показания на електрожена(не се знае действително какъв е тока) обмазката на електрода започва да почернява и да гори - което говори верочно за много висок ток - т.е с две думи проблем с тока няма.
Та въпросите ми са два и са следните:
Какви са вашите наблюдения по този въпрос, особено за тези който са с обикновени електрожени, излиза че колкото по-висок ток толкова по-добра прилепваемост и хомогенност на заварката!
втори:
Има ли някаква характеристика която да отличава обикновен промеливотоков електрожен от друг обикновен променливотоков електрожен освен изходният ток?
трети:
С какво ще се подобри работата ако електрожена се направи правотоков.
Моля без отговори - "няма смисъл", въпроса ми е чисто технически, с какво остоянния ток ще помогне за по хомогенна и по добре прилепнала заварка.
На каква полярност 
