• 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 20
Заваряване, ковачеството, студената обработка, тенекеджийството и др.
stan73 - майстор
Прикачен файл:
DSC02685.jpg
DSC02685.jpg (49.7 KиБ) Видяна 16863 пъти
Правя тази тема с идеята да не цапаме една друга и всеки да сподели ако иска какъв/какви нож/ножове е напрвил:

Моят втори проект е нож за оцеляване (първият не го бива, бях подведен от стоманата...).
Идеи и вдъхновение за направата му почерпих от Black Field, Беър Грилс и българските ножарски форуми.

Малко ТТ данни:
Стомана - ресорна от Москвич (това е и с леко носталгична цел - предната ми любима кола беше Москвич 2140 и така ножът някак си ми напомня за него, въпреки, че стоманата не е точно от него)
Дебелина - 5 мм
Дължина - 250 мм
Ширина - 38 мм
Тегло - 255 грама
Скос - конвекс (на гърбът също има частичен скос, улесняващ забиването)
Острота - трудно бръснеща (близко до максимумът за тази дебелина и скос)

Възможности на така замисленият нож:
мятане, връх на копие (с което може да си осигурите храна и защита например), рязане, сечене на дървета, батонинг (въпреки, че в ножарските среди това се счита за кощунство - ножът е достатъчно як да го понесе без проблеми), подпалки за огъня, част от гърбът е оставен незаоблен с цел лесно палене на огън с ферородна запалка, на дръжката може да се навие паракорд за по-удобен захват (той и така е сравнително удобен, но въже в гората винаги трябва, а и най-малкото може да се използва за привързване на ножа към върхът на прът, за да имаме копие), върхът на задната част на дръжката оставих нарочно почти остър с идеята да може човек да си счупи стъклото на колата от вътре ако например (не дай си Боже !) е паднал с колата си във водоем, тя е потънала и не могат да се отворят стъклата за да се спасим (това го гледах в предаване на Беър Грилс - той тогава каза, че е много трудно в този случай да се счупят стъклата на колата поради налягането отвън) и др.

Отне ми около 20 часа да го направя (естествено не наведнъж - след максимум 2 или 3 часа обработка съм толкова изморен, че не си струва риска), а и това изключва времето за разкаляване, закаляване и отвръщане.

Етапи на направата:
Приятел от Москвич Клуб България ми подари стоманата.
Друг мой приятел я разкали и изправи (аз нямам пещ, а и ресорът беше дъговиден).
С направения вече шаблон, очертах контурите на ножа с неизтриваем маркер.
Изрязох го с ъглошлаиф (отидоха около 3 малки диска (115)).
След това шлайфах с ъглошлаиф, лентов щлайф Парксайд (с възможност за ползване като настолен) - отидоха 2 колана, пили (плоски, полукръгли, кръгли и триъгълна, шкурки, едно малко странно камъче (Пираня), което се поставя в дрелка и се изполва като малко шмиргелче (за направата на закръглеността на дръжката и дрелка с няколко вида свредла (наложи се да ги заточвам няколко пъти). Използвах и няколко стяги, менгеме, предпазни очила и ръкавици.
След като бях готов с формата го дадох пак на моя приятел да го закали и после отвърне (за да е същевременно здрав, но не и крехък).
След като го получих, доизшлайфах и заточих на лентовия шлайф, реших да проверя някои от качествата му: нямам твърдомер, но например ножът бръсне трудно (все пак скосът е конвекс, а дебелината е сериозна) - може с него да се сече винкел, на острието на ножа нищо му няма, а винкелът се вдлъбва поне с милиметър до два от ударите (знам, че звучи варварски, но ако животът Ви зависи от този нож в условия за оцеляване, то той трябва да е корав).
После реших да се погрижа за антикорозионността му (все пак високовъглеродната ресорна стомана си ръждясва сериозно) - първо избрах неподходящото решение - боядисах го с грунд, а после с много готин черен спрей/боя от една от любимите ми вериги, но не изчаках достатъчно боята да се втвърди (на опаковката пишеше, че пълна твърдост се постига на 15 ден, а аз изчаках само 4) и след 40 минути мятане на ножа и естествено не винаги успешно забиване ножът загуби много от красотата си. Та после си играх с лентовия шлайф, шкурки, свредла и пили да сваля боята и грунда и реших да го оксидирам. В нет-а намерих рецептата за оксидиране от старите български военни заводи за калашниците например (300 гр. натриев нитрит, 700 гр. сода каустик, литър дестилирана вода и после ножът се вари около 45 минути при около 145 градуса по Целзий в неръждаем съд в тази смес, след щателно измиване няколко пъти с разтворители) - та снимката която ще приложа е на така оксидираният нож.

П.П. И едно предупреждение: предполагам, че така направената оксидация е токсична, да се има предвид ограниченото и прилагане за неща които ще се ползват за питейни цели !!!
Последна промяна от stan73 на съб авг 31, 2013 2:02 pm, променено общо 1 път.
profesionalist_wood - майстор
Ще се запиша да следя темата :) И аз обичам ножовете
stan73 - майстор
Добре дошъл в клуба (то си е нещо като болест...) ! :)
vvg - специалист
Колега,що не опиташ с горещ нож в горещ захарен сироп?Лесно,евтино,не е токсично,много устойчиво...При кованото желязо вьрши много добра работа,ще свьрши и тук...Отправна точка-преди време карамелизирах захар в хромникелова купа от старият материал,ама се заплеснах и захарта прегоря на дьното.И до днес си е черно и не може да се изтьрка.Успех!
swissmad - специалист
И в духа за ножовете ето нещо и от мен в духа на направи си сам (намерих го в тубата ,не съм аз на клипа):
http://www.youtube.com/watch?v=H3ZIuMTVApI
gogitko - специалист
Да това е закаляване на стомана 4х13 и няма нужда да се потапя в масло , закалява се на въздух и дава добра твърдост.
gogitko - специалист
От личен опит от ресьорни стомани( 65Г, 55С2 и др.) съм правил повече брадви.Ножовете не правят хубав ряз въпреки добрата закалка.
stan73 - майстор
vvg написа:
Колега,що не опиташ с горещ нож в горещ захарен сироп?Лесно,евтино,не е токсично,много устойчиво...При кованото желязо вьрши много добра работа,ще свьрши и тук...Отправна точка-преди време карамелизирах захар в хромникелова купа от старият материал,ама се заплеснах и захарта прегоря на дьното.И до днес си е черно и не може да се изтьрка.Успех!
Интересна идея, може да я опитам някой път... :)
gogitko написа:
От личен опит от ресьорни стомани( 65Г, 55С2 и др.) съм правил повече брадви.Ножовете не правят хубав ряз въпреки добрата закалка.
Скоса на моя нож и без това наподобява на брадвите на Хускварна... :) (а и той си е за оцеляване, не е за финни дейности (то си му и личи де :) ), като за такъв поне по моите изисквания (здрав, удобен за целта и надежден) си е идеален ).
gogitko - специалист
Имам един нож от 4х13 ,ползвам го основно за клане.Правих го преди 7-8 години не е мръднал, а го товаря максимално.Сече кости.Чат пат го тръквам с едно брусле . Много добра стомана.
stan73 - майстор
Ако някой реши да си прави нож, но има проблеми с намирането на корава стомана и не му е проблем да е ръждаема - ето няколко идеи за сериозно и евтино решение:
стара пила за метал, ресор, гаечен ключ/лула (може и счупен), HSS стомана от свредло и външна черупка от лагер.
Последна промяна от stan73 на пон сеп 02, 2013 9:40 am, променено общо 2 пъти.
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 20

Тема "Самоделни ножове" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: