Никой не отказва никого от нищо. Просто първо трябва да се научи да не го е страх от електрожена и да свикне с "ефекта" на заваряване. След това да се научи да държи ръкохватката, да разбере, че това, което заварява е горещо и не се пипа с ръка
, да види как се вижда през защитната маска, да види какво е това заварка и като добие малко опит да се хване да сглоби една рамка от винкел, след това да се хване да завари парчета от различни профили... да види дали заварката е заварка или е "накълвано"... да направи едни повторения на същото, защото така се създават навици и после да хване да направи нещо, което ще трябва да върши работа. Било порта за овчарник, било друга порта... за заварка на панти му е много рано, освен ако е от новото поколение, които се раждат научени... Аз заварявам с електрожен и оксижен от много години... с електрожен все още ми се налага за отговорни заварки да викам опитен заварчик да ми свърши работа... с оксижена мога да кажа, че съм човек с опит... но човек се учи цял живот и умира ненаучен... Както казваха преди години, повече пот в учението, по-малко кръв в боя 
plamen6703 написа:Аз съм на мнение, че първо трябва да се научи да заварява и като натрупа малко опит със "сухи" тренировки на бракувани парчета винкели и профили, тогава да се пробва да прави малки и ако се налага и големи дворни порти ...За това попитах дали има опит със заварявенето...
А към автора на темата - подготовката на детайлите за заваряване е може би по-важна от самото заваряване...
Тънък материал (милиметър - два) се заварява трудно... Трябва да е идеално отрязан... Да пасват перфектно повърхностите, дето ще се заваряват.
Сигурно сега сто души ще кажат, че може и да не е така, но по-добре да ги паснеш идеално, да заваряваш с правилния ток, електрод (най-вече диаметър) и скорост, отколкото да се правиш на майстор...
Така че наистина - добре е да има тренировки с бракувани парчета. Колкото по-тънки, толкова по-добре... Колкото повече усилия хвърлени в тренировките, толкова по-малко брак, при правенето на портите