Поведение на зидарията при земетръс 31 мнения

[fbr]

Сградата в която е апартамента на родителите е по технология пакетно повдигащи плочи. В експлоатация от 1971 г.

И аз имам един такъв апартамент, зидариите над вратите се напукват, и връзката между стълбищната клетка и плочите при всяко земетресение се показва. Не знам къде би трябвало да има шайба, но поне в нашия блок, аз не я виждам. Отделно външните стени, които бяха изградени с хоризонтално положени четворки, бяха бутнати от повечето съседи и терасите бяха приобщени с газобетон по края на терасите.

[kozl]

Тъй като вътрешните стени в апартамента се залагат 12 см, то шайбите е логично да са в стените м-у апартаментите, ако ги има изобщо.
На външни стени може да има шайби там дето няма отвори. Обичайно на външни калканни стени се залагат шайби.
Това де съм писал за тухлени шайби е компромис с цената, защото при завършен груб строеж е трудно шайби да се правят от стоманобетон.
Не съм забелязал поражения над вратите при щурцовете. То и апартамента има няколко интериорни ремонта (настилки, шпакловка и боя), които скриха повечето напуквания.

[fbr]

. Обичайно на външни калканни стени се залагат шайби.

Точно там е, Сега като се замислих, но все съм си го мислил, че е част от колона, тъй като изпъква около 25 см извън зидарията, която е легнала четворка.

[schuldiner]

Споменах по-горе Мохенджо-Даро, зидарии на 4500 г. Не мога да намеря филма... обясняват как на Басейна с размери 12 х 7 м на дългата страна в средата са се изхитрили да оставят тухлена колона без превръзка, на вертикална фуга. Нарочно е оставено по-слабо място в зида, което да освободи напрежението преди разрушаването му. Ще падне колоната, но останалото няма да се повреди. Та мисля и сега стои въпросът не дали, а накъде да се деформира самоносещият зид, за да не повреди ст.-бетоновата рамка при крайно разрушително събитие. Т.е. печелят се няколко секунди, през които трусът може да отмине.

[BLUEPUPIL]

Ясно ми е, но кодоших blue-то.

Я виж къде е Хаскьой на тази карта:

Прикачен файл:

WA.jpg (39.38 KиБ) Видяна 1153 пъти

За северозападния край на Анадолския разлом
да не говорим там нещата стигат 9М:

Прикачен файл:

[BLUEPUPIL]

В цитата на Schuldiner става дума за confined brick
masonry. При нея иде реч за стени от плътни тухли, носещи
вертикалния товар. Има колони и греди, които „обграждат“
зидарията и я правят доста по-устойчива на хоризонтални сили.

Ст. бет. рамкова конструкция, състояща се от греди и колони,
Руди вече посочи, че работи без помощ от зидарията.

Руди е прав, че въпроса е доста сложен в контекста на
земетръса. Което даде възможност на не малко хора, особено
от споменатия Пакистан и най-вече от Индия, (благодарение
на близостта с великите Хималаи) да се хабилитират.

Как звучат нещата в българската им интерпретация, направена
от BLUE и касаеща къщи на един или два ката?

1..При 2 или 3(4) отворна рамка, с близки по размер отвори,
и близки по размер и разположение отвори в зидарията, зидате
с яки тухли. Ползвате ги за кофраж и не оставяте фуги.

2..Един/два от отворите няма(т)/има(т) зидария, останалите
съответно имат/нямат.

2А..При добро проектиране и изпълнение гарантиращо
сравнително добра дуктилност на колоните и гредите, зидате
с трошливи тухли, газо и пенобетони и пр., без фуги.

2В..При по-ниска дуктилност, правите фуги между зидарията
и колоните/гредите.

2С..За да избегнете „капаните“ на „2А“ и „2В“, вътрешните
стени се състоят от стоманени рамки и стени „сух“ монтаж.

Остана да решим, как да изпълним фугите, така че да задържим
стената, без да допуснем частично или цялостно прекатурване.

И един интересен въпрос. Прочетох довод за отделяне с фуги,
за да няма пукнатини в мазилката и стената. Искам да попитам,
кога според вас зидарията ще има повече пукнатини след земетръс,
при прилагането на вариант 1, 2А или 2В (посочени по-горе)?

[nikolov333]

Аз съм за 2А.

[BLUEPUPIL]

Последният писък на модата е кораво ядро с мегаколони
по периферията. Тези колони/шайби са свързани с ядрото
със специални връзки. Системата носи името
outrigger structural system.

Прикачен файл:

WAZ.jpg (16.63 KиБ) Видяна 1057 пъти

Чудя се и се мая, как се решават „пукнатинните“
въпроси при такива чудовищни сгради? А ние тук
се затрудняваме да измъдрим проблема при
едноетажни и двуетажни къщички.

P.S.
Специлно nikolov333 да обърне внимание, как
важните работи са в една ос.

[nikolov333]

Ми нещо против да съм казал.. Нито конструктора, нито архитекта са ми поставяли условия за осите, а тука не бях чел нищо по темата до тогава. Та конструктора се е подписал и те така.. Ще паля свещи по темата..

[Руди]

Как се решават въпросите с пукнатините в големите сгради
като Шанхай тауър примерно?
Ами - предстенни обшивки, окачени тавани и двойни подове - всичко,
което се вижда е отделено от конструкцията. Повечето облицовки са
плоскости, нечувствителни към огъване, напукване, с достатъчно фуги.
Стъклопакетите са с еластични дистанционери от носещите ги рамки, а те
еластично прикрепени към конструкцията.

Иначе във високите сгради ритъма и симетрията в конструкцията са
задължителни, правилното разпределяне на огромния товар във и без
това силно напрегнатите елементи е от огромно значение.

Пък най-хубавите офиси, да знаете, тия дето имат даже и прозорци,
не са вътре, а между червеното ядро и зеления пръстен!