Здравейте съфорумци, независимо, че не се занимавам професионално с отоплителни инсталации следя редовно форума. Покрай строителството на моята къща, волю-неволю започнах да се интересувам от отопл.инсталации,понеже в проекта(правен преди 8г) нямаше част ОИВ. В случая, интересно е как определихте (дори и грубо) необходимата мощност без да е взето в предвид:
- населеното място-района на обекта – и от там базата в -*С( -8, -10, -15 ) за изчисляване на топлозагубите на зградата. Не е все едно дали обекта се намира на морето, в Пловдив или Самоков (около 1000м адморска височина) и средните температури за зимните месеци в този район;
- вида на строителството (тухла,панел),остъклената част на отделните части от зградата, изолация (Кнауф вътрешна)-колко 5, 8 см?
- има ли зградна инсталация- щрангове,тръби, радиатори (чогунени или алуминиеви), лири в баните, термоглави и термовентили, начин на свързване ,ефективност на инсталацията и на каква температура трябва да работи и т.н.?
По груби изчисления 115Квт- колко груби +/- 10%,15%,20%? и веднага, от там започва налучкване на мощността ( може и 60 Квт да са достатъчни, но може и да са много...) и спор за марката на котела, предимства,недостатъци, един или два котела и т.н
Инвеститора, в случая Димчо не е длъжен да знае всички тези неща,а и никой не ги е поискал. Вярно, обекта не е чак толкова голям, но си има специфични изисквания(особено за БГВ за хотели) и при преоразмеряване или недооразмеряване се опорочава един от съвременните начини на отопление. Не се постига възможната ефективност, която дава отоплението с пелети и от там разочарованието което получава потребителя и за съжаление не са рядкост тези случаи. Преоразмеряването на пелетния котел-горелка води до съществено повишаване на разхода и ако за една къща разхода за отоплителен сезон е 4-5 тона и преразхода е 15-20%, то за средни и големи обекти цифрата е значителна.
По същата причина (преразход на пелети) пелетни горелки- котли с принцип на работа „он – оф” управлявани от стаен термостат ( в коя от стаите ще се монтира) не са подходящи. Те задължително изискват, за такива обекти голям (2-3 т) буферен съд и съответна автоматика,което оскъпява инсталацията.
Според мен, първата и най-важна стъпка е да се направи обследване на зградата и изчислят топлинните загуби . На база на тях + мощността за БГВ да се оредели необходимата топлинна мощност и чак след това мощността и броя на котлите и боилери, в зависимост от посоченото от инвеститора и т.н.
Не ангаджирам никой с мнението си ,още по малко искам да засегна някой от форума.
- населеното място-района на обекта – и от там базата в -*С( -8, -10, -15 ) за изчисляване на топлозагубите на зградата. Не е все едно дали обекта се намира на морето, в Пловдив или Самоков (около 1000м адморска височина) и средните температури за зимните месеци в този район;
- вида на строителството (тухла,панел),остъклената част на отделните части от зградата, изолация (Кнауф вътрешна)-колко 5, 8 см?
- има ли зградна инсталация- щрангове,тръби, радиатори (чогунени или алуминиеви), лири в баните, термоглави и термовентили, начин на свързване ,ефективност на инсталацията и на каква температура трябва да работи и т.н.?
По груби изчисления 115Квт- колко груби +/- 10%,15%,20%? и веднага, от там започва налучкване на мощността ( може и 60 Квт да са достатъчни, но може и да са много...) и спор за марката на котела, предимства,недостатъци, един или два котела и т.н
Инвеститора, в случая Димчо не е длъжен да знае всички тези неща,а и никой не ги е поискал. Вярно, обекта не е чак толкова голям, но си има специфични изисквания(особено за БГВ за хотели) и при преоразмеряване или недооразмеряване се опорочава един от съвременните начини на отопление. Не се постига възможната ефективност, която дава отоплението с пелети и от там разочарованието което получава потребителя и за съжаление не са рядкост тези случаи. Преоразмеряването на пелетния котел-горелка води до съществено повишаване на разхода и ако за една къща разхода за отоплителен сезон е 4-5 тона и преразхода е 15-20%, то за средни и големи обекти цифрата е значителна.
По същата причина (преразход на пелети) пелетни горелки- котли с принцип на работа „он – оф” управлявани от стаен термостат ( в коя от стаите ще се монтира) не са подходящи. Те задължително изискват, за такива обекти голям (2-3 т) буферен съд и съответна автоматика,което оскъпява инсталацията.
Според мен, първата и най-важна стъпка е да се направи обследване на зградата и изчислят топлинните загуби . На база на тях + мощността за БГВ да се оредели необходимата топлинна мощност и чак след това мощността и броя на котлите и боилери, в зависимост от посоченото от инвеститора и т.н.
Не ангаджирам никой с мнението си ,още по малко искам да засегна някой от форума.
.gif){kind=avatar}
Димчо14 .Има ли някакво развитие , специалист дал ли е становище при оглед на обекта на место , темата ми е интересна , по точно от техническа гледна точка .Споделете моля, нещо от рода -направиха ми предложение да се направи това и това , с такива котли и мощности , такива тръби , радиатори,конвектори .благодаря. 