Тръбен топлообменник 9 мнения

[too_stupid_one]

Здравейте,
Бих искал да си направя топлообменник за топла-студена вода тип "тръба в тръба".
Вътрешната тръба трябва да е алуминиева с диаметър от ф15 до ф22 и дебелина на стената 1mm. Водата по нея ще тече гравитачно без налягане. Външната тръба може да е от всякакъв материал който може да издържи налягането на водопроводната мрежа и с вътрешен диаметър около 1.5 пъти по-голям от този на вътрешната тръба. Желателно е да има нисък коефициент на топлопредаване и по възможност да улесни цялостната изработка.
Имам следните въпроси:
1. От какъв материал може да е външната тръба и как може да се затапи в двата края около вътрешната тръба?
2. По какъв начин могат да се направят конекторите на външната тръба, така че да могат да се използват стандартни меки връзки за включването към водопроводната мрежа?

Благодаря предварително.

[velsi]

Защо пък реши, че трябва да е алуминиева. Направи я медна. За външна използвай стоманена водопроводна тръба например 1 цол. Сложи и две тапи, пробий ги да мине медната и запои. Ако не ти се вижда достатъчно надеждно с калаено-оловен припой може да изполваш например бронзов. За вход и изход завари водопроводни нипели или муфи според желаната връзка и въпроса е решен. Алуминия ми е един от любимите материали, но за съжаление нито се запоява нито се заварява лесно. А пък с различен метал направо е невъзможно.

[lyki]

Дестилатор някакъв ли ще правиш???
Идеята на velsi е добра но за входа и изхода вместо да заваряваш
просто навий по една тетка с намалител на 1/2 цол. на перпендикулярната страна. Там ще можеш да навиеш гъвкавите връзки , а на другия свободен край да навиеш тапата от 1цол.

[hygro]

Направи я медна. За външна използвай стоманена водопроводна тръба например 1 цол.

Опс! Два метала с различен електрохимичен афинитет + електролит (и чешмяна вода става ) = електрохимичен елемент! Май имаше един американски кораб, който за няколко месеца след пускането на вода се разпаднал по причина електрохимичната ерозия на медните нитове. Ако ще е мед, алуминий, бронз и т.н. — да няма никъде електрически контакт с друг метал. В противен случай корозията ще "изяде" конструкцията доста бързо.

[velsi]

Съгласен! Но във въпроса на питащия никъде не се споменава за електричество. По-скоро устройството прилича точно на топлоонменник. Някакъв флуид влиза, преминава и излиза като отдава (приема) топлина от централната тръба.

[hygro]

Но във въпроса на питащия никъде не се споменава за електричество.

Приех, че флуидът между тръбите е вода. Електричеството ще дойде от различния електрохимичен афинитет на стоманената и медната тръба. Два различни метала, потопени във електролит действат като галваничен елемент. Ако не вярваш, можеш да модернизираш в домашни условия опита на Алесандро Волта: взимаш 10 картофа и забиваш по един меден и един стоманен проводник във всеки, свързваш така получените елементи последователно, като спазваш поляритета — винаги меден със стоманен проводник. От стърчащите в краищата на така получената батерия меден и стоманен проводници можеш, да захраниш маломощен транзисторен приемник.

Ако свържеш накъсо два проводника от различни метали, забити в картоф и ги оставиш няколко дни, ще наблюдаваш и последиците от електрохимичната корозия. За сравнение можеш да използваш и два несвързани накъсо проводници.

На тази страница има подредени по електрохимичния си афинитет метали. Колкото по-далече са в списъка, толкова корозията при съответната двойка е по-силна.

[velsi]

Дори и да е така, какво е решението? Той си беше намислил алуминиева тръба. Не знам защо. Предложих да е медна заради по-лесния монтаж и заради по-добрата топлопроводимост на медта. Иначе аз бих ги направил стоманени и двете. Или и двете медни. Май-така е най-добре.

[too_stupid_one]

Благодаря на всички за мненията и идеите. Като се има предид,
че не знаех какво е нипел, много ми помогнахте. По долу може да
видите снимка на това което сътворих . Накратко: външната
тръба е полипропилен ф50/30, вътрешната е медна ф22/20.
Най-голям зор ми беше да намеря каучуковия маркуч, който
трябваше да бъде здрав и достатъчно еластичен за да се разтегне
от 22мм до към 30-32мм в диаметър.Сглобяването беше бързо и
лесно, но за голямо мое голямо разочарование не работеше както
очаквах.Дори не се приближаваше до моите очаквания. По медната
тръба пуснах топла вода (около 40 градуса), а по външната от
противоположния край през меките връзки студена (около 15
градуса) с еднакъв дебит - около 3-4 литра за минута.
Уви, топлата вода си излизаше на другия край топла, а студената
- студена. Забравих да кажа че дължината на толплообменната
част е около 1 метър. По предварителни сметки според формулата
която използвах:

http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hb ... nd.html#c1

със заложени параметри съответно
Площ = 0.0628 m2
Дебелина на стената = 1mm
Коефициент на топлопредаване = 385 W/mK
Rразлика в температурите = 25 градуса

се получава че топлината която трябва да преминава през
стената на медната тръба е около 600 kW. Дори ако заложа
разлика в температурите само 1 градус пак се получават невероятните 24 kW. При условие че за да се загрее 1 литър вода с един градус за една секунда е необходима топлинна мощност около 4 kW, най-малкото което очаквах е на практика да не се случи никакво топлоотдаване. Или медната тръба не е медна или аз тотално нещо бъркам. По-вероятно да е второто. Каква според вас може да е причината?

[hygro]

... дебит от около около 3-4 литра за минута.

За тази малка площ, дебитът е прекалено голям. Опитай с 0,1-0,5 л/мин или използвай друг вид топлообменник.

Конструкцията ти е супер Ако успееш да пробиеш входящите и изходящите отвори в ПП тръба тангенциално, вместо радиално, ще получиш малка допълнителна печалба в ефективността, вследствие кръговите вихри на водата в нея.