Кога и как се садят овошки 42 мнения

[Миро]

Искам да си засядя овошки на вилата кога и как да го направя, има ли нещо по специално ?

[Pepi]

На маркираните места се извършва изкопаване на дупките. Добре е същото да се извърши няколко седмици преди засаждането. При изкопаването на дупките се съобразяваме със следното:
при тежки и нериголвани почви ширината и дълбочината са големи до 1 м на 60 - 70 см.
при леките и риголвани почви ширината може да бъде намалена на 40 - 50 см и дълбочина също на 40 - 50 см.
При самото засаждане трябва да осигурим добро уплътняване на почвата около корените. Това извършваме чрез поливане и леко притъпкване, за да не се допусне въздух и празни пространства около корените, което би причинило плесенясване и загниване на корените.
Сместа при запълване на дупките трябва да бъде от 1 кофа оборски тор, две кофи почва и минерални торове. Сместа се разбърква добре, разстила се на дъното и върху нея се поставят да седнат корените на дръвчето на дълбочина 10 - 15 см от повърхността на почвата.
При дръвчетата със слаба коренова система и на вегетативна подложка дълбочината е около 5 - 10 см. По-голямата дълбочина води до задушаването на кореновата система, а плиткото засаждане - до подсушаване на корените. След засаждането и притъпкването се застила на повърхността около корените една кофа
оборски тор под формата на венец. С това се поддържа рохкава повърхност на почвата и запазване на влагата.

[Pepi]

Новозасадените дръвчета се привързват към колчета за предпазване от прикършване и полягане. Костилковите дръвчета се напръскват с бордолезов разтвор за запазване бъдещата листна маса от къдравост и сачмянка.
През пролетта се извършват по-чести поливки, за да осигурим добро прихващане. Желателно е след поливките да се извършва леко окопаване и разрохкване на влагата и предпазване от плевели.
На новозасадените дръвчета се извършва резитбата на коронката съобразно приетата формировка. През пролетта след наличието на прираст от 10 - 15 см се извършва филизене за оформяне на коронката съобразно желаната формировка. При наличието на необходимите скелетни клончета водачът се оставя за образуване на следващите скелетни клони.

[masteradmin]

Е точно тука никакъв ме няма. Аз лично не разбрах кога точно се засаждат овошките и дали за различните видове времето е ралично. Ако имам вила бих си насадил в единя край борова гора, а в други брезички. Доматите, краставиците и репичките ще си ги купувам от пазара. Само се чудя беседката в боровата или липовата горичка да я построя

[Стефан]

Ето това е една много обширна тема. Чак се чудя от къде да започна? Има доста книги по темата и така с няколко думи е невъзможно да се дадат цялостни съвети. Според мен трябва да се започне с избора на дърветата съобразно големина на парцела, неговото разположение /планина, равнина, изложение и т.н./. За различните райони в страната времето за засаждане може да е различно, в зависимост от климата и температурите. Обикновено то е в края на февруари до средата на март. След като сме купили дръвчето, трябва непосредствено преди засаждането, да го обработим. Обработката се състои в подрязване на кореновата система и върха му. При засаждането да се има в предвид мястото на облагородяването/ калема /, да остане малко над повърхността на почвата и да е ориентирано към южна посока. След това се подрязва върха пак с южно изложение на сряза максимално близо до пъпка или клонче. Бъдещите резидби при оформяне на короната се извършват също в максимална близост до пъпките/ това се прави с цел зарастване на раната от рязането/.
Може би пак ще се включвам, сигурно и със снимки.

[KIBRIT]

Засаждане и отглеждане на ябълкови дръвчета

Ябълката е овощен вид с много голямо стопанско значение за българското овощарство. Тя е една от най-рентабилните и доходоносни овощни култури. В сравнение с другите култури на умерения климат се отличава с голяма родовитост, като дава най-големи добиви. Широкото щ разпространение се дължи на това, че сортовете имат различни срокове на зреене, понасят добре транспортирането, а периодът им на потребление е продължителен поради дълготрайността на голяма част от зимните сортове. Освен за консумация в сурово състояние от ябълките се произвеждат и редица продукти като сушени резени, безалкохолни напитки, вино, пектин и др.
В състава на ябълковите плодове най-важна е групата на разтворимите вещества, а от тях на захарите: фруктоза (средно 8,1 %), глюкоза (3,8 %) и захароза (3 %). Съдържат и ябълчна и римонена киселина, пектин и са богати на минерални вещества. Да не забравяме и ценните за организма витамини В1, В2, С, Е, Р и РР.
Мястото, на което ще се отглежда ябълката или ще се създава ябълкова градина, трябва да отговаря на определени климатични и почвени условия. От климатичните фактори най-голямо значение има топлинният режим, особено минималните температури и късните пролетни студове и слани, както и тяхната честота. Ябълката е една от най-студоустойчивите овощни култури и понася студове до –30 °С. Тя е особено взискателна към количеството на валежите, които у нас обикновено са недостатъчни през юли, август и отчасти – септември. Поради високата й устойчивост на студ ябълката е подходяща за отглеждане на почти всякакъв вид терени. Не са препоръчителни единствено ниските затворени котловини, защото студеният въздух пада надолу по склоновете им и се задържа в ниските места. От значение е и надморската височина – оптимално добрите условия са до 800 m, като над 600 m трябва да се имат предвид ранните есенни слани, забавящи вегетационния период. На такива места не бива да се засаждат къснозреещи сортове.
Ябълката се развива нормално и плододава добре на достатъчно дълбоки (над 100 cm) влагоемни и богати с хранителни вещества почви. Освен типа на почвата, голямо значение за мощното развитие на кореновата система има и нейната пропускливост. Вредно влияние оказват водонепропускливите почви, тъй като те са бедни на кислород, и корените на дръвчетата се задушават и умират. Пропускливостта на долния почвен слой трябва да бъде умерена, на не и силна, в противен случай бързо изсъхва. Нивото на подпочвените води не бива да е по-високо от 1,5 m до повърхността. За ябълкова овощна градина не са препоръчителни места, чиито подпочвени води, макар и за кратко, се покачват по-високо от 80 cm до повърхността. При такива условия пръстта трябва предварително да се дренира. Доколко почвата на дадена местност е подходяща за отглеждане на ябълкови дървета, най-добре може да се съди по съществуващите насаждения и по-точно по тяхната сила на растежа, дълготрайността и родовитостта им, като се вземе предвид и прилаганата агротехника. Когато се създава овощна градина на мястото на изкоренена стара, трябва да се има предвид, че след костилкови могат да се засаждат семкови овощни видове, напримар ябълка след череша. Най-малко 20 години след изкореняване на ябълки обаче може да се създаде ново насаждение от същия вид. По този начин ще се избегне вредният ефект на почвената умора.
Правилният избор на подходящ сорт е първото най-важно условие, от което зависи успешното отглеждане на ябълковата култура. Всички сортове са самонеоплождащи се, но някои са „добри“, а други – „лоши“ опрашители. Добри резултати се получават, когато 4, 6 или 8 реда от „лош“ се засаждат до най-малко 2 реда „добър“ опрашител. Още по-добре е, когато се използват едновременно цъфтящи различни сортове „добри“ опрашители. Така няма да се стигне до безплодие на един или друг сорт в случай, че някой от тях встъпва в по-късно плододаване, не цъфти ежегодно или е по-малко дълголетен.
Продължителността на живота на ябълковите дървета е в зависимост от сорта, подложката, външните условия и прилаганата агротехника. Колкото даден сорт встъпва в плододаване по-рано, толкова продължителността на живота му е по-малка и обратно. Средната продължителност на живота на ябълковото дърво върху силнорастяща подложка е 40–50 години, а върху слаба – 15–25 години.
В зависимост от годишния сезон, през който зреят, ябълките се делят на летни, есенни и зимни. Летните узряват през юли–август, а консумативна зрялост придобиват още на самото дърво или наскоро след беритбата. Съхраняемостта им обаче е малка – около 10 дни. При есенните сортове беритбената зрялост настъпва през втората половина на август до началото на септември, а потребителната – 15–30 дни по-късно. Зимните сортове пък се берат през септември–октомври, а консумативната зрялост се достига 2–5 месеца по-късно, като някои от тях издържат до късна пролет. Те са и най-многобройните, най-широко разпространените и важни ябълкови сортове.
Тук ще ви запознаем накратко с някои от най-често използваните в България сортове:
„Молиз Делишез“. Плодовете му узряват обикновено в периода 15–20 юли. Те са едри до много едри, заоблено конични, с размит и на ивици червен цвят, сладки, ароматни и с много добро качество. В хладилни условия плодовете се съхраняват до 3 месеца. Опрашители – „Старкримсон“, „Грени Смит“, група „Златна превъзходна“.
„Прима“. Плодовете узряват в периода 20–25 август. Те са средно едри до едри, заоблено конични, тъмночервени, сладко-кисели, с добро до много добро качество. Съхраняват се до 3 месеца в контролирани условия. Опрашители – „Виста бела“, „Молиз делишес“, „Флорина“.
„Джонатан“. Плодовете обикновено узряват в периода 5–15 септември. Средно едри са, тъмночервени, често с ръждиви повлекла, освежаващо кисели, ароматни, с много добро до отлично качество. В хладилни условия се запазват 5–6 месеца. Опрашители – вариететите на „Червена превъзходна“ и „Златна превъзходна“, „Златна пармена“.
„Старкримсон“. Плодовете узряват в периода около 10–20 септември. Те са средно едри до едри, кълбовидно-конусовидни до удължено-конусовидни, почти изцяло тъмночервени, сладки, ароматни, с много добро качество. В контролирани хладилни условия се съхраняват до 6–7 месеца. Опрашители – „Молиз делишес“, „Прима“, „Озарк голд“, групата „Златна превъзходна“, „Грени Смит“.
„Купър 4“. Плодовете обикновено узряват в периода 15–20 септември. Трудно се различават от плодовете на „Старкримсон“ и опрашителите са същите.
„Ервин Баур“. Плодовете узряват в периода 15–20 септември. Те са средно едри, кълбовидно-конусовидни с размит и на ивици червен цвят, сладко-кисели с добро до много добро качество. В хладилни условия се запазват до 6–7 месеца. Опрашителите са неустановени.
„Глостер 69“. Плодовете обикновено узряват през периода 20–30 септември. Те са средно едри, заоблено-конични, почти изцяло тъмночервени, сладко-кисели, с много добро качество. Съхранени в хладилни условия се запазват 6–7 месеца. Опрашители – „Прим руж“, „Златна пармена“, групата „Златна превъзходна“, „Мелроуз“, „Грени Смит“.
„Смути“. Узрява в периода 20–30 септември. Плодовете са средно едри до едри, заоблено-конични, жълти, сладки до слабо кисели, ароматни, с много добро до отлично качество. Запазват се в хладилни условия около 6 месеца. Опрашители: „Мализ делишес“, „Прима“, „Прим руж“, група „Червена превъзходна“, „Мелроуз“, „Айвания“, „Грени Смит“.
„Белголден“. Узрява в периода 20–30 септември. Плодовете са средно едри до едри, кълбовидно-конични до удължено-конични, жълти, понякога с руменец, устойчиви на ръждивост, сладки до слабо кисели, ароматни, с много добро качество. Запазват качествата си до 6 месеца в хладилни условия. Опрашителите са като на „Смути“.
„Моспър Голден“. Плодовете обикновено узряват в периода 20–30 септември. Те са средно едри до едри, кълбовидно-конични, жълти, сладки до слабо кисели, ароматни с много добро до отлично качество. В хладилни условия се съхраняват до 6 месеца. Опрашителите са като на „Смути“.
„Мелроуз“. Плодовете обикновено узряват в периода 25–30 септември. Те са средно едри до едри, плоско-заоблени до кръгло-конични, тъмночервени, сладко-кисели, с лек аромат и много добро качество. В хладилни условия се запазват за около 6 месеца. Опрашители – „Златна пармена“, група „Златна превъзходна“, „Глостер 69“.
„Муцу“. Узряват в периода 25–30 септември. Те са едри до много едри, заоблено-конусовидни, жълти, устойчиви на ръждивост, сладки до слабо кисели, ароматни, с много добро качество. В хладилни условия се запазват до 6–7 месеца. Опрашители – групите „Червена превъзходна“ и „Златна превъзходна“, „Прима“, „Грени Смит“.
„Шарден“. Плодовете узряват в периода 1–5 октомври. Те са много едри, жълти, баз ръждавини, слабо кисели, с много добро качество. В хладилни условия се запазват до 6 месеца. Опрашители: „Червена превъзходна“, „Златна пармена“, „Прима“, „Мелроуз“, „Грени Смит“.
„Фуджи“. Узрява в периода 5–10 октомври. Плодовете са средно едри, плоско-кълбовидни до кълбовидно-конусовидни, покрити с размит и на ивици червен цвят, сладки, ароматни, с много добро качество. В хладилни условия издържат 6–7 месеца. Опрашители – „Джонатан“, група „Златна превъзходна“, „Грени Смит“.
„Грени Смит“. Плодовете обикновено узряват в периода 20–30 октомври. Те са срено едри, кълбовидно-конусовидни, наситено зелени, сладко-възкисели, с добро до много добро качество. В хладилни условия плодовете се запазват 7–8 месеца. Опрашители: „Молиз делишез“, групите „Червена превъзходна“ и „Златна превъзходна“, „Мелроуз“, „Айвания“.
„Либърти“. Плодовете обикновено узряват в периода 10–20 септември. Те са средно едри, кълбовидни до заоблено-конусовидни, почти изцяло тъмночервени, възкисели, с много добро качество. Опрашителите са неустановени.
„Джонаголд“. Узряват в периода 20–30 септември. Плодовете са средно едри до едри, жълтозелени с червени ивици, сладко-кисели, ароматни, с много добро качество. Опрашителите са неустановени.
„Демократ“. Плодовете узряват в периода 25 септември–5 октомври. Те са средно едри, плоско-заоблени, тъмночервени, сладки, слабо ароматни, с добро качество. Плодовете запазват качеството си в хладилни условия 7–8 месеца. Опрашители – неустановени.
„Старк“. Узряват през периода 1–5 октомври. Плодовете са средно едри, заоблено-конусовидни, зелени, със слаб кафяво-розов руменец на ивици, сладко-кисели, със сравнително добро качество. Плодовете се съхраняват в хладилни условия 6–7 месеца. Опрашителите са неустановени.
За по-добра организация на дейностите, свързани с отглеждането на ябълковите насаждения, е добре предварително да се предвидят места за пчелни кошери, плодохранилища, навеси и пътища, осигуряващи достъп на техниката, която ще се използва. Подходяща посока на разположение на редовете е север-юг, защото така най-добре се използва слънчевото греене. Ако ще се прилага гравитачен метод на напояване, дръвчетата трябва да се засадят на наклонена повърхност, като редовете се ориентират по посока на наклона. При капково напояване наклонът не оказва влияние.
Разстоянието на засаждане при ябълковите сортове, присадени върху слаборастящи подложки (М 9 и ММ 106), е 3,5–4 m между редовете и 1,5–2 m в реда. При по-силно растящите сортове (на подложка ММ 106 и ММ 111) разстоянието между редовете трябва да бъде 4,5–5 m, а в реда – 2,5–3 m.
Опрашването на ябълковите дървета в основни линии се извършва от пчелите. За всеки 10 дка са необходими по 2 пчелни семейства. Добре е кошерите в една група да са 40–50 броя, а разстоянието между отделните групи да е 600 m.
Подготовката за засаждане на ябълкови дръвчета трябва да започне с внасяне на двоен суперфосфат по 90 kg/дка и калиев сулфат по 60 kg/дка. Риголва се на дълбочина 60–70 cm или се изорава на 35 cm. След риголването се внасят по възможност 3–4 тона оборска тор, която се заорава на дълбочина около 20 cm. Подготвеното място се маркира, след което се изкопават посадъчните дупки с размери 60х60х60 cm. Есенното засаждане дава по-добри резултати от пролетното. При положителни температури може да се извърши и през зимните месеци. Ако мястото не е наторено предварително, това се извършва при засаждането. Желателно е смес от 1 кофа разложен оборски тор със 100–150 g двоен суперфосфат и около 60 g калиев фосфат да се размеси с почва, след което с тази смес да се запълни дупката до 30 cm под почвената повърхност. Преди засаждането раните на по-дебелите корени се опресняват. Точното място на засаждане на дръвчето се определя със садилна дъска. Дълбочината на засаждане трябва да бъде такава, каквато е била в разсадника – присадката да е на 5–6 cm над почвената повърхност. След засаждането всяко дръвче се полива с около 20 l вода. Направеният околостъблен кръг се допълва с оборска тор или почва, за да се намали изпаряването на водата, и да поеме повече влага от дъждовете.
Най-подходящата схема за поддържане на почвената повърхност на ябълковата градина е черната угар. Осъществява се чрез есенна оран на 14–16 cm през вегетационния период. Разрохкването на горния почвен слой подобрява водния и хранителен режим на почвата и унищожава плевелите. В междуредията на младите ябълкови градини могат да се отглеждат бобови култури, лук, ранни картофи и др. Не е препоръчително отглеждането на култури, които се поливат до късна есен, защото влагата през този период удължава растежа на ябълковите дървета и намалява студоустойчивостта им. Засяването е на 1 m от редовете на дърветата, след 3–4 години отглеждането трябва да се преустанови, а почвата да се поддържа с черна угар.
За нормалния растеж и развитие на ябълката от голямо значение е напояването. Тя се нуждае от почти два пъти повече вода, отколкото са валежите у нас, особено през юли и август. Поливната норма при младите дръвчета е 30–40 m³/дка, а при встъпилите в пълно плододаване – от 60–80 m³/дка. Напояването на леките почви е с по-малко количество вода, но по-често и обратно. Първите две години след засаждането поливането може да се извършва в околостъблените кръгове. След това се прекарват бразди от двете страни на реда и върху цялото междуредие в зависимост от необходимостта. Разстоянието между браздите варира между 70 cm и 100 cm в зависимост от състава на почвата. В градини с по-голям наклон или недостатъчно равен терен е препоръчително капковото напояване – водата се подава чрез специални устройства в най-наситената с корени зона. При този метод на поливане се пести най-много вода, осъществява се точно дозиране на подаваното количество съобразно потребностите на културата, намалява се изпарението поради по-малката навлажнена площ, предоставя се възможност за внасяне на торове с поливната вода и за пълно механизиране и автоматизиране на напоителния процес.

Инфо: БЪЛГАРСКА ГРАДИНА

[Стефан]

Засаждане и отглеждане на ябълкови дръвчета

Ябълката е овощен вид с много голямо стопанско значение за българското овощарство. Тя е една от най-рентабилните и доходоносни овощни култури.

И т.н......

Съжалявам, нямах търпението да чета преписвани книги! Извинявам се много.

[emil_v r]

някои ,да ми каже праскова как се реже ,но с 2-3 изречения . Също и арония и смокиня . пак накратко. Може и снимка.Страх ма е от тая праскова. то е нахално но и капини?

[Bobby]

Доста добра статия.

[Гост]

въпреки преписана, статията за ябълките е много добра и пълна
не всеки открива топлата вода
благодаря за труда, които си си направил и си спестил на другите