Здравейте, вижте на каква статия попаднах, за тези които искат покрива да не им се заледява и да висят шушулки. Обяснено е подробно.
Антилед системите
Антилед системи, макар и появили се сравнително скоро успяха да заслужат уважението на проектантите. Тяхното използване създава условия за предотвратяване на образуването на ледени участъци на покривите и на други места.
Заледените образувания са опасни по няколко причини. Една от тях е реалната опасност за здравето на хора, друга причина е чисто механичното натоварване, което предизвикват върху покрива и по този начин намалявайки неговия срок на годност.
Електрическите кабелни системи са ефективно средство срещу натрупване на сняг върху покрива на сградата и запушване на улуците и водостоците с лед. Те придобиха популярност в нашата страна едва преди няколко години, но стават все по-предпочитани в сравнение с ръчното почистване на леда и висулките. Ако искате да избегнете последното и да си спестите редица главоболия, то този материал ще ви насочи как да подходите и действате по въпроса.
Системата срещу заледяване на покрива е специално разработена да разтопява натрупващият се върху него сняг, с което се избягва запушването на улуците, водосточните тръби и образуването на опасни ледени висулки. За по-голяма точност при разглеждането, оттук нататък нека приемем едно по-кратко определение, с което да наричаме кабелната електрическа система против заледяване и натрупване на сняг на покрива, а по-точно – система “антилед”.
Защо ни е необходима система “антилед”?Всъщност, образуването и натрупването на лед върху покривите на сградите е опасно поради няколко причини. На първо място, естествено, трябва да се гарантира безопасността на преминаващите покрай сградата пешеходци и транспортни средства. При откъсване на достатъчно големи ледени маси от покрива и улуците, се създава реална опасност за живота на хората, а това също може да стане причина за много и значителни материални щети (повреди по автомобилният транспорт, фасадата на сградата или архитектурни елементи в зоната на падане на ледовете и т.н.).
Друга причина е, че вследствие на натрупване на големи количества сняг и лед се повишава механичното натоварване на елементите и конструкцията на покрива, а това значително съкращава живота и срока на експлоатацията му.
Една от oсновните причини за запушване на водосточните тръби и улуците с лед е задържането на вода по повърхността на покрива през есенно-пролетният период и по време на топене на снеговете. Това е поради факта, че запушените с лед улуци и водосточни тръби не могат да осигурят безпрепятствено оттичане на разтопената вода през деня и тя започва да прелива извън тях. Съответно през нощта, външната температура пада, а водните струи се превръщат в ледени висулки. Практиката показва, че най-често се повреждат жилищните етажи, намиращи се непосредствено под покрива на сградата, а също и тези части от фасадата разположени в близост до водосточните тръби.
Без наличие на система “антилед”, се налага механично почистване на покрива от заледяванията, а това също е предпоставка на нанасяне на различни видове повреди и съответно намаляване живота на покрива.
Етапи на проектиране
Проектирането на кабелната електрическа система против снегозадържане и образуване на лед се състои от няколко етапа. Ще ги фиксираме като определени точки за по ясно представяне.
Изготвяне на чертеж на сградите и съоръженията с обозначени участъци за отопление от покрива и водосточната система, с указание за конкретното предназначение на проектираната система “антилед”.
Фотозаснемане и измерване на отделните части от отопляваните участъци на покрива.
Класификация на тези участъци с последващо отделяне на характерни зони и опасни (от гледна точка на натрупване на сняг и образуване на лед) места, без покрива. Към тях се отнасят:
- Водосточните тръби
- Водосточните кутии и крайното коляно на водосточните тръби
- Улуците и улеите, особено в зоните на свързване към водосточните кутии
- Местата на свързване на различни повърхнини от покрива, мансардни прозорци, осветителни тела
- Чучури и улеи за оттичане
- Корниза на покрива;
Определяне на височината на сградата, дължината, височина, ширината и наклона на покрива, дължината и диаметъра на водосточните тръби, улуците и улеите.
Разработка на техническото задание за проектиране, в което се определят нагряваните зони на покрива, задава се относителната мощност за отопляване на всички възли от системата; количеството и типа на нагревателният кабел, при необходимост се уточнява и алгоритъма на работа на системата.
Изчисление на необходимото количество нагревателен кабел, броя на отопляваните водосточни кутии и общата електрическа мощност на системата.
Оценка на възможността за откъсване от повърхността на покрива на ледени блокове и висулки, свличане на преспи сняг, монтиране на елементи за снегозадържане, работещи съвместно със системата против заледяване.
Определяне на типа, количеството и параметрите на нагревателните секции и предварителна схема на разполагането им. Уточняване на силовите параметри на системата за отопление като цяло. Избор на закрепващи елементи от даден типов набор.
Начертаване на схемата на разположение на нагревателните секции.
Проектиране на силовата захранваща мрежа и системата за управление с отчитане на изискванията на фазиране.
Изготвяне на пълният пакет с проектна документация, в която влизат чертежи на разположение на кабелните нагревателни секции, чертеж за прокарване на силовата и информационна кабелна система, схеми на включване на секциите с водосточни кутии, системата на автоматиката, паспорт на кабелната нагревателна система.
Ако все пак ви се вижда сложно да се справите сами, то можете да се обърнете към специалист от бранша. Във всички случаи ще трябва да определите точно опасните места за образуване на висулки. Често е възможно разместване на нагревателните елементи по няколко пъти до достигане на максимално ефективен резултат.
Общи свойства на системата
През зимата, самият сняг не представлява особена опасност за покрива на сградата. При рязко спадане на температурата, обаче, водата от топенето на снега, която не се оттекла от покрива и водосточната система, се превръща в лед. Тъй като от физиката е известно, че условията и скоростта на топене при снега и леда са различни, то при следващо кратковременно затопляне е възможно не разтопяване, а напротив - увеличаване на запушването с лед.
Източници на топлина
Атмосферна топлина. През зимният период, за едно денонощие температурата на въздуха може да се променя с амплитуда до 15°С, в диапазон от +3 ? -5°С през деня, до -6 ? -10°С през нощта. Това са най-благоприятните условия за образуване и натрупване на лед. През пролетта към тях се добавя и въздействието на слънчевата топлина. Въпреки, че снегът и ледът отразяват слънчевите лъчи, даже малко замърсяване върху тях може рязко да увеличи коефициента им на поглъщане. Това води до бързо нагряване на оголените участъци от покрива, като топенето става откъм вътрешната страна на слоя. Затова през пролетта образуването на лед е по-интензивно.
Топлина отделяна от покрива. По принцип, в зависимост от положената топлоизолация, покривите се делят на топли и студени. Топлина отделя всеки покрив, даже студеният (с добра топлоизолация или неотоплявано таванско помещение с температура близка до външната), макар и в минимална степен. Топлият покрив се характеризира с недостатъчно ефективна топлоизолация и липса на вентилируема подпокривна конструкция. Това води до постоянно и бавно топене на натрупаният върху него сняг, който също е добър топлоизолатор. Освен това, при топлият покрив образуването на заледени участъци става в по-широк диапазон на външната температурата, което води до образуване на опасни висулки почти през целият студен сезон.
Работата на системите “антилед” не е необходима при температури на въздуха по-ниски от -15 ? -20°С. Първо, при такава температура не се образува лед и рязко намалява количеството на влагата. Второ, при ниски температури намалява количеството на снеговалежите, и трето, за разтапяне на снега и отвеждане на водата са нужни значително по-големи електрически мощности, т.е. системата ще работи неефективно.
Важно условие за правилната работа на системата “антилед” е отделената при снеготопенето вода свободно да се оттича по покрива и водосточните тръби. Съществуват също така, определени силови характеристики известни от практиката, неспазването на които води към невъзможност за нормална работа на системата в указаният температурен диапазон. Ако тези граници се превишат, то в резултат ще е налице единствено преразход на електрическа енергия без забележими подобрявания на работата на системата. Така, за хоризонталните части на покрива, сумарната отделена мощност на единица площ нагрявана повърхност трябва да бъде не по-малко от 180-250W/m2, а линейната мощност на нагревателните кабели във водосточните тръби и улуците – не по-малко от 20-30 W/m (мощността нараства с увеличаване на дължината на водосточните тръби до 60-80 W/m.).
Съставни части на системата
Всяка цялостна система “антилед”, трябва да включва в себе си достатъчно надежден, разпределен на максимално голяма площ нагревател (нагревателна част), система за управление (СУ) и система за електрозахранване, съоръжена със съответните защитни устройства, например дефектнотокова защита. Нека сега накратко ги разгледаме поотделно.
Нагревателна част
Основният елемент за снеготопене са нагревателните кабели, чиято задача е директно топене на снега при валеж или заледяване, целящо напълно отвеждане на водата от покрива и водосточната система. Кабелите използвани в системата “антилед” биват два основни вида: саморегулиращ се и съпротивителен.
Саморегулиращият се кабел е по-предпочитан в дадени ситуации, тъй като си изменя топлоотдаването в зависимост от изменението на температурата на въздуха. Това изключва ненужно прегряване на покрива и излишни разходи за електроенергия. Топлоотделянето при този кабел, може да се различава в отделните участъци на покрива, където са налице различни атмосферни условия. Освен това, подобен кабел може да се нареже на части с произволна дължина. Единственият недостатък тук се явява по-високата цена, която превишава почти четири пъти тази на обикновеният съпротивителен кабел.
Съпротивителният кабел от своя страна е по-надежден и удобен за работа. Съпротивлението при него е еднакво по цялата му дължина, като се монтира на секции с фиксирана дължина. Тук се изисква постоянна поддръжка и обслужване, в частност и периодично почистване на покрива от различни наслоявания.
За да се подсигури надеждната и качествена работа на електрическите кабели те са положени в изолация издръжлива на различни атмосферни влияния, слънчевата радиация и т.н. Кабелите се монтират според специална схема, съобразена с вида на покрива, в най-застрашените му участъци: улеите, където се събират две или повече повърхности на покрива, около дренажните възли на улуците към водосточните тръби, във водосточните кутии и тръби. Освен това, нагряване може да се приложи и към различни сложни елементи от покрива: вътрешни ъгли, около мансардни прозорци, а също върху плоски площадки (тераси).
Освен нагревателни кабели, към нагревателната част се отнасят и аксесоари за тяхното закрепване към покрива. В състава на нагряваните части може да влизат също водосточни кутии с вградено подгряване или елементи за снегозадържане, взаимодействащи с нагревателните елементи.
Разпределителна и информационна мрежа
Чрез нея се осигурява захранване на всички елементи от нагревателната част и предаване на информационни сигнали от датчиците (за температура, валеж и вода) до таблото за управление. В състава на системата влизат силови и информационни кабели, отговарящи на работните условия върху покрива, разпределителни кутии и закрепващи елементи.
Система за управление
Най-общо в нея влизат: табло за управление, специални терморегулатори, датчици за температура, валежи и вода, пусково-регулираща и защитна апаратура, съответстваща на мощността на системата и класа на таблото за управление.
Алгоритъмът за управление на системата “антилед”, трябва да е съобразен с физическите процеси протичащи при образуване на заледяване по покрива. Към управляващият термостат се свързват датчици за отчитане на температурата на външният въздух и за валежи. Последният сам по себе си представлява елемент с два електрода, съоръжени с нагревател с много малка мощност от порядъка на 5W. При попадане на сняг на повърхността на датчика той се разтопява, а образуваната вода изменя съпротивлението между електродите и към системата се подава сигнал за наличие на снеговалеж. В някои случаи намира приложение и датчик за наличие на вода в улуците и водостоците, който работи на същият принцип. Неговото използване позволява да се определи момента на оттичане на водата от хоризонталните участъци на покрива, след което може да се изключи. Това прави системата по-икономична при експлоатация, тъй като се минимизират лъжливите сработвания.
Изисквания за безопасност
Основните изисквания се отнасят към пожаро- и електробезопасността. За тяхното удовлетворяване е необходимо в състава на системата да влизат само нагревателни кабели притежаващи съответните сертификати, в това число сертификат за поражобезопасност. Нагревателната част от системата се предпазва чрез монтиране на дефектнотокова защита с ток на утечка не повече от 30мА (при изискване за пълна електробезопасност – 10мА). При нестандартни покривни конструкции е необходимо изграждане на по-сложни нагревателни системи “антилед”, които се разделят на отделни части с ток на утечка във всяка от тях, не по-голям от гореспоменатите стойности.
Изпитване на системата и оценка на ефективността
Изпитванията при системата против заледяване и натрупване на сняг могат да бъдат два типа: приемо-предавателни и периодични.
Приемо-предавателните изпитвания започват с изпитване на изолационното съпротивление на нагревателните и разпределителните кабели. Провежда се също тестване на дефектнотоковата защита. Съставят се съответните протоколи с указания за конкретните изисквания. Носещи най-много информация се явяват изпитанията за функциониране, по време на които се проверява ефективната работа на системата. Трябва да отбележим, че системата “антилед” не е система с мигновено действие. Тя е предназначена за работа в режим на изчакване и се включва единствено при наличие на снеговалеж. Ако системата се включи не в началото на сезона и на покрива вече се е натрупал сняг, то ще са необходими от 6 до 24 часа за пълното му разтопяване.
Периодичните изпитвания (поддръжката), по правило се провеждат в началото на есента, за да се види техническото състояние на системата и подготовката й за работа през зимата. Преди всичко се обръща внимание на изолационното съпротивление и за наличие на повредени участъци, а след това се проверява състоянието на апаратурата, като се прави пробно включване. След проверка и настройка на терморегулаторите се извършва работно включване на системата, която се оставя в “чакащ” режим.
Информацията е взета от списание Строители
Антилед системите
Антилед системи, макар и появили се сравнително скоро успяха да заслужат уважението на проектантите. Тяхното използване създава условия за предотвратяване на образуването на ледени участъци на покривите и на други места.
Заледените образувания са опасни по няколко причини. Една от тях е реалната опасност за здравето на хора, друга причина е чисто механичното натоварване, което предизвикват върху покрива и по този начин намалявайки неговия срок на годност.
Електрическите кабелни системи са ефективно средство срещу натрупване на сняг върху покрива на сградата и запушване на улуците и водостоците с лед. Те придобиха популярност в нашата страна едва преди няколко години, но стават все по-предпочитани в сравнение с ръчното почистване на леда и висулките. Ако искате да избегнете последното и да си спестите редица главоболия, то този материал ще ви насочи как да подходите и действате по въпроса.
Системата срещу заледяване на покрива е специално разработена да разтопява натрупващият се върху него сняг, с което се избягва запушването на улуците, водосточните тръби и образуването на опасни ледени висулки. За по-голяма точност при разглеждането, оттук нататък нека приемем едно по-кратко определение, с което да наричаме кабелната електрическа система против заледяване и натрупване на сняг на покрива, а по-точно – система “антилед”.
Защо ни е необходима система “антилед”?Всъщност, образуването и натрупването на лед върху покривите на сградите е опасно поради няколко причини. На първо място, естествено, трябва да се гарантира безопасността на преминаващите покрай сградата пешеходци и транспортни средства. При откъсване на достатъчно големи ледени маси от покрива и улуците, се създава реална опасност за живота на хората, а това също може да стане причина за много и значителни материални щети (повреди по автомобилният транспорт, фасадата на сградата или архитектурни елементи в зоната на падане на ледовете и т.н.).
Друга причина е, че вследствие на натрупване на големи количества сняг и лед се повишава механичното натоварване на елементите и конструкцията на покрива, а това значително съкращава живота и срока на експлоатацията му.
Една от oсновните причини за запушване на водосточните тръби и улуците с лед е задържането на вода по повърхността на покрива през есенно-пролетният период и по време на топене на снеговете. Това е поради факта, че запушените с лед улуци и водосточни тръби не могат да осигурят безпрепятствено оттичане на разтопената вода през деня и тя започва да прелива извън тях. Съответно през нощта, външната температура пада, а водните струи се превръщат в ледени висулки. Практиката показва, че най-често се повреждат жилищните етажи, намиращи се непосредствено под покрива на сградата, а също и тези части от фасадата разположени в близост до водосточните тръби.
Без наличие на система “антилед”, се налага механично почистване на покрива от заледяванията, а това също е предпоставка на нанасяне на различни видове повреди и съответно намаляване живота на покрива.
Етапи на проектиране
Проектирането на кабелната електрическа система против снегозадържане и образуване на лед се състои от няколко етапа. Ще ги фиксираме като определени точки за по ясно представяне.
Изготвяне на чертеж на сградите и съоръженията с обозначени участъци за отопление от покрива и водосточната система, с указание за конкретното предназначение на проектираната система “антилед”.
Фотозаснемане и измерване на отделните части от отопляваните участъци на покрива.
Класификация на тези участъци с последващо отделяне на характерни зони и опасни (от гледна точка на натрупване на сняг и образуване на лед) места, без покрива. Към тях се отнасят:
- Водосточните тръби
- Водосточните кутии и крайното коляно на водосточните тръби
- Улуците и улеите, особено в зоните на свързване към водосточните кутии
- Местата на свързване на различни повърхнини от покрива, мансардни прозорци, осветителни тела
- Чучури и улеи за оттичане
- Корниза на покрива;
Определяне на височината на сградата, дължината, височина, ширината и наклона на покрива, дължината и диаметъра на водосточните тръби, улуците и улеите.
Разработка на техническото задание за проектиране, в което се определят нагряваните зони на покрива, задава се относителната мощност за отопляване на всички възли от системата; количеството и типа на нагревателният кабел, при необходимост се уточнява и алгоритъма на работа на системата.
Изчисление на необходимото количество нагревателен кабел, броя на отопляваните водосточни кутии и общата електрическа мощност на системата.
Оценка на възможността за откъсване от повърхността на покрива на ледени блокове и висулки, свличане на преспи сняг, монтиране на елементи за снегозадържане, работещи съвместно със системата против заледяване.
Определяне на типа, количеството и параметрите на нагревателните секции и предварителна схема на разполагането им. Уточняване на силовите параметри на системата за отопление като цяло. Избор на закрепващи елементи от даден типов набор.
Начертаване на схемата на разположение на нагревателните секции.
Проектиране на силовата захранваща мрежа и системата за управление с отчитане на изискванията на фазиране.
Изготвяне на пълният пакет с проектна документация, в която влизат чертежи на разположение на кабелните нагревателни секции, чертеж за прокарване на силовата и информационна кабелна система, схеми на включване на секциите с водосточни кутии, системата на автоматиката, паспорт на кабелната нагревателна система.
Ако все пак ви се вижда сложно да се справите сами, то можете да се обърнете към специалист от бранша. Във всички случаи ще трябва да определите точно опасните места за образуване на висулки. Често е възможно разместване на нагревателните елементи по няколко пъти до достигане на максимално ефективен резултат.
Общи свойства на системата
През зимата, самият сняг не представлява особена опасност за покрива на сградата. При рязко спадане на температурата, обаче, водата от топенето на снега, която не се оттекла от покрива и водосточната система, се превръща в лед. Тъй като от физиката е известно, че условията и скоростта на топене при снега и леда са различни, то при следващо кратковременно затопляне е възможно не разтопяване, а напротив - увеличаване на запушването с лед.
Източници на топлина
Атмосферна топлина. През зимният период, за едно денонощие температурата на въздуха може да се променя с амплитуда до 15°С, в диапазон от +3 ? -5°С през деня, до -6 ? -10°С през нощта. Това са най-благоприятните условия за образуване и натрупване на лед. През пролетта към тях се добавя и въздействието на слънчевата топлина. Въпреки, че снегът и ледът отразяват слънчевите лъчи, даже малко замърсяване върху тях може рязко да увеличи коефициента им на поглъщане. Това води до бързо нагряване на оголените участъци от покрива, като топенето става откъм вътрешната страна на слоя. Затова през пролетта образуването на лед е по-интензивно.
Топлина отделяна от покрива. По принцип, в зависимост от положената топлоизолация, покривите се делят на топли и студени. Топлина отделя всеки покрив, даже студеният (с добра топлоизолация или неотоплявано таванско помещение с температура близка до външната), макар и в минимална степен. Топлият покрив се характеризира с недостатъчно ефективна топлоизолация и липса на вентилируема подпокривна конструкция. Това води до постоянно и бавно топене на натрупаният върху него сняг, който също е добър топлоизолатор. Освен това, при топлият покрив образуването на заледени участъци става в по-широк диапазон на външната температурата, което води до образуване на опасни висулки почти през целият студен сезон.
Работата на системите “антилед” не е необходима при температури на въздуха по-ниски от -15 ? -20°С. Първо, при такава температура не се образува лед и рязко намалява количеството на влагата. Второ, при ниски температури намалява количеството на снеговалежите, и трето, за разтапяне на снега и отвеждане на водата са нужни значително по-големи електрически мощности, т.е. системата ще работи неефективно.
Важно условие за правилната работа на системата “антилед” е отделената при снеготопенето вода свободно да се оттича по покрива и водосточните тръби. Съществуват също така, определени силови характеристики известни от практиката, неспазването на които води към невъзможност за нормална работа на системата в указаният температурен диапазон. Ако тези граници се превишат, то в резултат ще е налице единствено преразход на електрическа енергия без забележими подобрявания на работата на системата. Така, за хоризонталните части на покрива, сумарната отделена мощност на единица площ нагрявана повърхност трябва да бъде не по-малко от 180-250W/m2, а линейната мощност на нагревателните кабели във водосточните тръби и улуците – не по-малко от 20-30 W/m (мощността нараства с увеличаване на дължината на водосточните тръби до 60-80 W/m.).
Съставни части на системата
Всяка цялостна система “антилед”, трябва да включва в себе си достатъчно надежден, разпределен на максимално голяма площ нагревател (нагревателна част), система за управление (СУ) и система за електрозахранване, съоръжена със съответните защитни устройства, например дефектнотокова защита. Нека сега накратко ги разгледаме поотделно.
Нагревателна част
Основният елемент за снеготопене са нагревателните кабели, чиято задача е директно топене на снега при валеж или заледяване, целящо напълно отвеждане на водата от покрива и водосточната система. Кабелите използвани в системата “антилед” биват два основни вида: саморегулиращ се и съпротивителен.
Саморегулиращият се кабел е по-предпочитан в дадени ситуации, тъй като си изменя топлоотдаването в зависимост от изменението на температурата на въздуха. Това изключва ненужно прегряване на покрива и излишни разходи за електроенергия. Топлоотделянето при този кабел, може да се различава в отделните участъци на покрива, където са налице различни атмосферни условия. Освен това, подобен кабел може да се нареже на части с произволна дължина. Единственият недостатък тук се явява по-високата цена, която превишава почти четири пъти тази на обикновеният съпротивителен кабел.
Съпротивителният кабел от своя страна е по-надежден и удобен за работа. Съпротивлението при него е еднакво по цялата му дължина, като се монтира на секции с фиксирана дължина. Тук се изисква постоянна поддръжка и обслужване, в частност и периодично почистване на покрива от различни наслоявания.
За да се подсигури надеждната и качествена работа на електрическите кабели те са положени в изолация издръжлива на различни атмосферни влияния, слънчевата радиация и т.н. Кабелите се монтират според специална схема, съобразена с вида на покрива, в най-застрашените му участъци: улеите, където се събират две или повече повърхности на покрива, около дренажните възли на улуците към водосточните тръби, във водосточните кутии и тръби. Освен това, нагряване може да се приложи и към различни сложни елементи от покрива: вътрешни ъгли, около мансардни прозорци, а също върху плоски площадки (тераси).
Освен нагревателни кабели, към нагревателната част се отнасят и аксесоари за тяхното закрепване към покрива. В състава на нагряваните части може да влизат също водосточни кутии с вградено подгряване или елементи за снегозадържане, взаимодействащи с нагревателните елементи.
Разпределителна и информационна мрежа
Чрез нея се осигурява захранване на всички елементи от нагревателната част и предаване на информационни сигнали от датчиците (за температура, валеж и вода) до таблото за управление. В състава на системата влизат силови и информационни кабели, отговарящи на работните условия върху покрива, разпределителни кутии и закрепващи елементи.
Система за управление
Най-общо в нея влизат: табло за управление, специални терморегулатори, датчици за температура, валежи и вода, пусково-регулираща и защитна апаратура, съответстваща на мощността на системата и класа на таблото за управление.
Алгоритъмът за управление на системата “антилед”, трябва да е съобразен с физическите процеси протичащи при образуване на заледяване по покрива. Към управляващият термостат се свързват датчици за отчитане на температурата на външният въздух и за валежи. Последният сам по себе си представлява елемент с два електрода, съоръжени с нагревател с много малка мощност от порядъка на 5W. При попадане на сняг на повърхността на датчика той се разтопява, а образуваната вода изменя съпротивлението между електродите и към системата се подава сигнал за наличие на снеговалеж. В някои случаи намира приложение и датчик за наличие на вода в улуците и водостоците, който работи на същият принцип. Неговото използване позволява да се определи момента на оттичане на водата от хоризонталните участъци на покрива, след което може да се изключи. Това прави системата по-икономична при експлоатация, тъй като се минимизират лъжливите сработвания.
Изисквания за безопасност
Основните изисквания се отнасят към пожаро- и електробезопасността. За тяхното удовлетворяване е необходимо в състава на системата да влизат само нагревателни кабели притежаващи съответните сертификати, в това число сертификат за поражобезопасност. Нагревателната част от системата се предпазва чрез монтиране на дефектнотокова защита с ток на утечка не повече от 30мА (при изискване за пълна електробезопасност – 10мА). При нестандартни покривни конструкции е необходимо изграждане на по-сложни нагревателни системи “антилед”, които се разделят на отделни части с ток на утечка във всяка от тях, не по-голям от гореспоменатите стойности.
Изпитване на системата и оценка на ефективността
Изпитванията при системата против заледяване и натрупване на сняг могат да бъдат два типа: приемо-предавателни и периодични.
Приемо-предавателните изпитвания започват с изпитване на изолационното съпротивление на нагревателните и разпределителните кабели. Провежда се също тестване на дефектнотоковата защита. Съставят се съответните протоколи с указания за конкретните изисквания. Носещи най-много информация се явяват изпитанията за функциониране, по време на които се проверява ефективната работа на системата. Трябва да отбележим, че системата “антилед” не е система с мигновено действие. Тя е предназначена за работа в режим на изчакване и се включва единствено при наличие на снеговалеж. Ако системата се включи не в началото на сезона и на покрива вече се е натрупал сняг, то ще са необходими от 6 до 24 часа за пълното му разтопяване.
Периодичните изпитвания (поддръжката), по правило се провеждат в началото на есента, за да се види техническото състояние на системата и подготовката й за работа през зимата. Преди всичко се обръща внимание на изолационното съпротивление и за наличие на повредени участъци, а след това се проверява състоянието на апаратурата, като се прави пробно включване. След проверка и настройка на терморегулаторите се извършва работно включване на системата, която се оставя в “чакащ” режим.
Информацията е взета от списание Строители
Прикачен файл
stroitel00457.jpg (16.45 KиБ) Видяна 13913 пъти
) ли намираш за вредно?
