Бутнах панелите. Ами сега? 42 мнения

[ribnikolaevi]

Моята одисея /как ли ще я озаглавя накрая ... /:
Купихме си апартамент - панелен.
Дотук съм бутнал малко стени, ще кача снимки, както и смених дограмата. Специално от дограмата съм много доволен, както и от фирмата, която ми я направи. Сложих троен стъклопакет на 40 mm и с Ка стъкло на северозападните прозорци. Направих това още есента. После бутнах единия комин /ще възстановя само една тръба, за да няма драма за комшиите, аз няма да го ползвам/, както и въздуховода на тоалетната и стената около нея. Бутнах и стената към северозападната тераса и я усвоих със стена и дограма.
Та за дограмата: В най-лютия студ, когато бях зазимил ремонта, със свалени радиатори и гонещи се течения от многото неестествени дупки които направих /комин + отдушник/ вътре в апартамента беше топло, като и вътрешната повърхност на стъклата ми се струваше странно нестудена. Една подробност. Когато ми докараха дограмата, докато монтажниците се подготвяха върху оригиналната лепенка аз залепих още една от хартиено тиксо. Когато ми я монтираха, минах отвън и отвътре със мастик на Sika, в момента не се сещам търговското му име. За да отрежа ръбчето свалих моята лента от хартиено тиксо. Когато втвърди минах с теракол и вече свалих оригиналната лепенка. Защо го направих не ме питайте, тогава бях изчел тонове литература по въпроса /добре, че беше в електронен вариант предимно/ и останах с впечатлението, че най-добър контактен слой с пяната е мастик.
Поне с дограмата се справих, но...
Имам хиляди питания, първото ми е за разпределението на дневната. Това е бившия "хол", голямата стая на югоизток. Искам вътре да вкарам готвенето, храненето и пиенето на ракийка, включително и в не много широки компании от гости. Имате ли някакви идеи за това как да се направи най-функционално. Естествено, че имам нещо в главата си, но не искам да го качвам засега, за да не Ви огранича в полета на фантазията. Едно уточнение - в момента вътре няма ВиК, вие си мислете, че всичко е възможно с канала, ако нещо не става, тогава ще обясня защо е толкова невъзможно. Сметнал съм наклона на канала и за моето решение няма проблем....мисля, че ако трябва ще си сложа помпа за канал, все пак функционалността е важна преди всичко.
Ей го тука разпределението

[housedoktor]

Ще издържи ли сградата, в която живея, при земетресение? До каква степен е подсигурена? Колко силен трус може да понесе... Това са все част от въпросите, които неволно се промъкват в разговорите на хората след всяко съобщение за сеизмична активност, било то у нас или някъде другаде. За съжаление тази тема не се обсъжда достатъчно често без повод. А може би трябва.
Когато пловдивското село Крумово се превърна в новина заради петъчното земетресение, синът на семейство Тодорови, които живеят там, позвънил от Америка. Казал им да не се притесняват, защото по времето, когато живеел в Сан Франциско, земните трусове били част от неговото ежедневие. Бащината му къща обаче е строена през 60-те години. Дали наистина има основателна причина, заради която родителите му не бива да се притесняват?

Занижена “бойна” готовност

В началото на 60-те години някой напредничав управленец решил, че държавата може да направи големи икономии за сметка на сигурността на сградите. Така изискванията към сеизмичната устойчивост на строежите били занижени с две степени. Тази разпоредба се прилагала от 1964 г. до 1986 г. и само един господ знае колко къщи са построени през този период. Такава статистика просто няма.
След разрушителното земетресение в Свищов през 1977, при което загинаха 120 души, необходимостта от нова промяна на изискванията за сеизмична устойчивост застава отново на дневен ред. Като резултат от това, но чак след десет години, се появяват новите изисквания, оформени като “Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони”. Според тези норми при проектирането на сградите те трябва да бъдат предвидени за натоварване до девета степен. Като степента е различна за различните райони на страната. На оптимално натоварване от 9-а степен би трябвало да издържат сградите в района на София, Благоевград, Пловдив, Пазарджик и Шабла. За 8-а степен трябва да сa предвидени строежите във Велико Търново, Търговище, Добрич, Сливен, Ямбол и още много други градове в страната. Единственото място в България с изисквания за проектиране на сградите под 7-а степен е районът на Белоградчик.
Тези норми са действащи и днес и може би се прилагат от тези, които строят законно. Въпреки че такива почти няма.
Един от най-големите проблеми остават селата. Там трудно можеш да обясниш на някого, че върху “своята си” земя не може да прави, каквото поиска. Ето защо повечето от построените в селата къщи попадат в категорията на рисковите при земетръс сгради. Заради хаотичния и във времето, и в пространството начин на градеж те не са обезопасени, строят се без технически планове, липсват задължителните за всяка сграда противоземетръсни елементи или не се правят изследвания на почвата.

Ще прасна един бетонен покрив, че е по-евтино

Практика в повечето села е всяка година да се достроява, пристроява или разширява къщата с някое ново помещение или цял кат. Естествено това става на собствена глава, без каквито и да било документи. Това от своя страна води до наслагването на различни конструкции, строени с различни материали, по различно време, които слягат по различен начин и рядко се задържат скрепени една към друга дълго. За отделянето им една от друга не е необходима дори помощта на земното движение. Според строителните инженери хората на село погрешно използват “богато бетон” при строежа на къщите си. Обикновено за покрива, който би трябвало да е дървен. Правят го с мисълта “някой ден може да вдигна още един етаж за децата”. Това е неправилен подход и застрашава сигурността на сградата, тъй като се получават срязвания и пукнатини в основата й. Конструкцията вече е компрометирана. Но хората няма как да оценят поетия риск, докато не стане беля.
Вина за това има донякъде и държавата, която е превърнала контрола в по-малките населени места в “мисия невъзможна”. Контролни функции би следвало да упражнява както съответната община, така и Дирекцията за национален и строителен контрол. На практика обаче се получава нещо съвсем различно. Общинските служители познават поименно повечето хора. След като общуването с тях става предимно на приятелска основа, в името на “добросъседските отношения” се стига напълно естествено до затваряне на очите, което е последвано от компромиси. От своя страна дирекцията разчита, че компетентните общински кадри са си свършили работата и остава някъде встрани. Контролът по тези места спира до пожелателните изисквания на нормативната уредба.

Голям град - големи ядове

В големите градове ситуацията не е много по-различна. Проблемът е даже по-мащабен, понеже засяга повече от един собственик на имот. Акцентът тук е изместен в друга плоскост - тази на безразборните реконструкции и преустройства на жилищни сгради за нежилищни нужди. Масовото изтърбушване на партерни апартаменти в търговски обекти е бомба със закъснител, особено по начина, по който се прави. В масовия случай изпитана практика е първо да се извърши физическото преустройство и едва след това да се иска разрешение и да се съгласува с компетентните органи. Това се прави заради тромавата процедура по одобряване на проекти, скъпо струващите експертизи за сеизмична осигуреност на сградата вследствие на преустройството и вероятността от отказ. Тази схема много напомня за една сцена от приказката на Валери Петров “Копче за сън”, в която котката пита: “Може ли да изляза, защото аз вече излязох.”
Вследствие на тази утвърдена практика на преустройство сградата се превръща в “обърната пирамида”, която все още се крепи върху спокойната земя. Така получената конструкция противоречи на записаното в дебелите книги. А то гласи, че за да е сигурна конструкцията на една сграда, тя трябва да е лека в горната част. Според строителните инженери след повечето преустройства това правило се нарушава и олекотеният първи етаж на сградата започва да носи непредвидената тежест на горните етажи. При евентуален земетръс най-големите усилия трябва да се получат долу във фундамента на постройката и за това по-голямата маса трябва да бъде съсредоточена именно там.

Панелите - мъка и радост

Преди десет години у нас е направено изследване на реакциите на сградите при земетресение. Колкото и парадоксално да звучи, получените резултати сочат, че панелните блокове и старите паянтови сгради са по-сигурни от останалите при сеизмична активност. Като за панелите се прави уточнението “ако са изпълнени по каноните”. В това число попадат тези блокове, които са строени в зората на навлизането на панела като част от българския бит и култура на обитаване. С годините технологията на изграждането им еволюира от икономия на материали, влагане на негодни елементи, спестяване на някои от детайлите, кражба на материали до използването на неквалифицирани работници при строителството. Сериозен брой панелни кутийки са построени с “доброволния труд” на крайно нуждаещи се от жилища граждани. Любопитна подробност е тогава действащото правило положилите доброволен труд да не се настаняват в сградата, на която са работили.
Етажните преустройства също са сред рисковите фактори за сигурността на една сграда. Звучи невероятно, но дори зидането и остъкляването на балкона може да наруши баланса. Хората не отчитат и факта, че в жилището им няма излишни стени. При прекрояването на апартамента естетическите предпочитания на собствениците изместват мисълта за сигурност. Тези интервенции върху жилището също се правят на тъмно, без съгласуване и одобрение или пък проект. Хубавото е, че ако има добросъвестен съсед, който да сезира компетентните органи, те могат след експертиза да принудят разрушителя да възстанови първоначалния вид на имота си.

По-малкото зло

За радост при множеството последователни трусове, които люляха Пловдивско през последната седмица, нямаше жертви. Материалните щети възлизат общо на около 500 000 лв. След направена експертиза на засегнатите райони е забранено обитаването на осем опасни къщи, останалите поражения са паднали комини, керемиди или пукнатини по сградите. Както обичат да казват хората на село, това е малкият дявол. Но добавят и нещо друго - че човекът е единственото животно, което може да се спъне няколко пъти в един същ камък. Наследили изкуството на зидането от дедите си, те започнаха да вдигат съборените от трусовете комини така, както са били преди това. И ще продължават да изливат, “докъдето стигнат парите бетон за по-здраво”. Въпросът е в това дали отговорните институции ще променят негласно установената практика да се строи незаконно, ще засилят контрола и ще въведат изпълними правила по легалното започване на градежите. Което, казано с други думи, ще рече просто да изпълняват задълженията си, предвидени в закона.
P.S Това е цитат от някъде просто го запазих.Твърдо заставам против бутането на всякакви стени

[ribnikolaevi]

Разбира се че заглавието ми е провокативно с цел да се отваря по-често темата. И се радвам за загрижеността. Темата е наистина важна. Имам щастието/нещастието / да съм проектант-конструктор. Ясно ми е кое е носещо в една сграда, включително и панелна. Всичко, което направих не наруши по никакъв начин сеизмичната устойчивост на сградата. А освен това си вързах и гащите срещу "добросъвестните съседи" - общината ми завери проекта за преустройството и той вече е напълно легален. И не искам да някой да остане с впечатлението, че съм привърженик на безогледните преустройсва -
http://www.napravisam.bg/forum/viewtopi ... c&start=15
Не случайно не казвам кое може да се бута, за да не станат грешки, това може да го прецени специалист. Чакам идеи за разпределението на дневната.
И отново обещавам да прикачвам снимки от различни етапи от ремонта, както и личните си впечатления от различни строителни процеси и продукти. За мен това се оказа най-полезната информация от другите постове.

[ribnikolaevi]

Явно съм Ви затруднил, чудя се дали не е време да кача едно решение вече ...

[masterval]

Доктор Хаос,

[ribnikolaevi]

Ето едно мое решение, дано да имате мнения за него.

[n_a]

Здравей
Мнооого дълго си писал. По разни въпроси.
Аз пък четох отгоре-отгоре... Все пак, понеже лично ми поиска (мнение) ...
За да е прекрасно общо помещение, е добре кухнята да я развиеш по хоризонтала. Да не влизат в очи разни отявлено кухненски висок ред шкафове. И без това там стоят основно неща които никой, никога не ползва.
Имаш ли възможност под прозореца за ред плитки шкафове?
Инак е прекрасно решението ти готвачът да има видимост към холската част и в частност към телевизора. Няма да е откъснат от обществения живот.

[ribnikolaevi]

Не може да има шкафове под прозореца - френски е, само 40 см от пода. И вече е сменена дограмата, тъй че, това е положението.

[n_a]

Как все го докарвате мебелите да ви секат дограмата!
Ти що не мисли мащабно, а!?
Я кажи колко често се готви в тази къща, за колко човека, колко често се пазарува. Не, че хладилникът има кой-знае какъв шанс за друго място, но все пак...

[ribnikolaevi]

Готви се на периоди, надявам се че като се нанесем ще си прекарваме идилични вечери и неделни обеди, когато цялото семейство е заето с приготвянето на храната. Засега сме тричленно семейство, дете на 6. Но все пак ако дойдат двама-трима човека на гости, трябва да има къде да ги сложим.