Така ми изглежда по-добре. С R9 се установява токът при задържане на място, а с R10 - при активна работа.
Въпреки всичко ми се струва, поне както аз го имам като идея, делителят за опорното напрежение да е по-малко зависим от изхода. Моята идея е делителят да е съставен от фиксиран резистор и тример, като сигналът от таймера посредством транзистор да шунтира едната част на делителя. Но при запушен транзистор гарантирано да има установеното от делителя спрямо захранващото 5в.
В смисъл, че максималният работен ток е с предимство по важност, а ограниченият не е толкова от значение дали ще е в някакъв по-голям толеранс, стига да е по-малък.
Не знам обаче, като гледам стойностите, дали през R18 за управление на разрешение/забрана ще е в състояни да подаде достатъчно високо напрежение за да сработи функцията на интегралката.
Съжалявам, но нямах време да седна да чертая схема.
Въпреки всичко ми се струва, поне както аз го имам като идея, делителят за опорното напрежение да е по-малко зависим от изхода. Моята идея е делителят да е съставен от фиксиран резистор и тример, като сигналът от таймера посредством транзистор да шунтира едната част на делителя. Но при запушен транзистор гарантирано да има установеното от делителя спрямо захранващото 5в.
В смисъл, че максималният работен ток е с предимство по важност, а ограниченият не е толкова от значение дали ще е в някакъв по-голям толеранс, стига да е по-малък.
Не знам обаче, като гледам стойностите, дали през R18 за управление на разрешение/забрана ще е в състояни да подаде достатъчно високо напрежение за да сработи функцията на интегралката.
Съжалявам, но нямах време да седна да чертая схема.