Отварям тази тема, във връзка с новата Наредба 7 – 2009 г. и проблемите, които тя ни създава.
На кратко, новата Наредба е в сила от 1 февруари 2010 г. С нея се определят минималните изисквания към енергийните характеристики на сградите. По нея се определят какви са дебелините на топлоизолациите на външните ограждения, като сградата се сравнява сама със себе си при дебелини на изолациите такива, каквито ги е приел проектанта (изчислява се U – коефициента на топлопреминаване) и пак същата сграда, но изпълнена с референтни стойности на U. Сградата отговаря на изискваният на Наредба 7, ако е енергиен клас “B”, т.е. ако енергията необходима за: Отопление, Охлаждане (ново), Вентилация, БГВ, Осветление и уреди, отнесено към 1 m² от общата отопляема площ е по-малко от това, което се получава за същата сграда, но изчислена с референтни стойности на U и Ψ - топлинните мостове. Ако получената стойност е 2-пъти по-малка, сградата е енергиен клас “A”. Въз основа на тези изчисления се издава и Енергийният Паспорт на сградата.
Изчисленията се правят за всеки месец на годината, много са обемни и се правят два пъти – веднъж с приетите U - Ψ и втори път с референтните им стойности. Да се смята на ръка е непосилен труд! Това трябва да става със софтуер или в краен случай с Excel таблици.
Аз се захванах и вкарах наредбата в Excel. Отне ми много време и нерви.
Отварям тази тема, за да коментираме с колеги как се справят те с Наредбата. Аз срещнах много проблеми и мисля, че на повечето съм намерил решение, но все пак има неща, които бих искал да коментираме. Като начало ще споделя кое ме смущава най-много в Наредбата:
1. В чл.11 са дефинирани референтните стойности на линейните коефициенти на топлопреминаване Ψ [W/m.K]. Също така в този член се определя кой стандарт да се ползва за определяне на Ψ – БДС EN ISO 14683. Според мен референтните стойности заложени в този член са много завишени! Когато в изчисленията се заложат тези стойности и за реалната сграда се вземата стойности от цитираният по-горе стандарт се получава много голяма разлика в загубите на топлина през топлинните мостове на реалната и референтната сграда. Това дава възможност за намаляване на дебелините на топлоизолациите на външните ограждения, като сградата излиза, че е енергиен клас “B” при средна дебелина на топлоизолациите под 3 cm. За сравнение, за да се покрият само референтите стойности на U дебелините на изолацията трябва да е над 8 cm., но ефекта на топлинните мостове дава възможност да не се слагат толкова дебели изолации.
2. Няма как една сграда да излезе, че е енергиен клас “A”. За да е в този клас тя трябва да консумира 50% от енергията необходима на сграда изпълнена с референтни стойности на U и Ψ. Само, че тези 2 параметъра се отразяват само на енергията необходима за отопление и охлаждане. Енергията необходима за Вентилация, БГВ, Осветление и Уреди не се влияе от тях и тя е повече от тази необходима за Отопление и Охлаждане. Т.е. колкото и да увеличаваме дебелината на изолацията никога няма да постигнем намаляване на общата потребна енергия на сградата до толкова, че тя да е 50% от тази на сграда изпълнена с референтни стойности на U и Ψ.
3. Изчисленията се правят по методиката дадена в Приложение 3, като се ползват 2 таблици от Приложение 2. В първата се дават конкретни данни за различните градове – там са дефинирани брой на отоплителни дни и ден-градуси (DD) определени при вътрешна температура 19 и 17°С. Във втората страната е разделена на 9 зони и за всяка една са дадени данни за:
- Продължителност на отоплителният период
- Външна изчислителна температура
- Денградуси за вътрешна температура 19°С
- Външна изчислителна температура
- Средна месечна температура
- Среден интензитет на слънчевото греене
- Средна месечна относителна влажност за летните месеци.
Реално в приложение 3 никъде няма формула, която да ползва DD. Т.е. изчисленията трябва да се правят по таблица 2 от приложение 2, но така се получават еднакви резултати за потребна енергия на сградата независимо от това в кой град е тя – стига той да е в същата климатична зона. Примерно в 5-та климатична зона са Бургас, Созопол и Карнобат, за тях има дефинирани брой на отоплителните дни съответно 170, 160 и 175 дни, а денградусите им при 19°C са 2300, 2400 и 2100. Таблица 2 на Приложение 2 е регламентирана при 176 отоплителни дни, 2300 DD и работейки по нея се получават еднакви стойности за потребна енергия на сградата независимо от това дали е в Созопол или Карнобат (за справка външната изчислителна температура на Созопол е -10°C, а за Карнобат е -14°C).
Има още много неща, които ме смущават в Наредбата, но да започнем от тук.
На кратко, новата Наредба е в сила от 1 февруари 2010 г. С нея се определят минималните изисквания към енергийните характеристики на сградите. По нея се определят какви са дебелините на топлоизолациите на външните ограждения, като сградата се сравнява сама със себе си при дебелини на изолациите такива, каквито ги е приел проектанта (изчислява се U – коефициента на топлопреминаване) и пак същата сграда, но изпълнена с референтни стойности на U. Сградата отговаря на изискваният на Наредба 7, ако е енергиен клас “B”, т.е. ако енергията необходима за: Отопление, Охлаждане (ново), Вентилация, БГВ, Осветление и уреди, отнесено към 1 m² от общата отопляема площ е по-малко от това, което се получава за същата сграда, но изчислена с референтни стойности на U и Ψ - топлинните мостове. Ако получената стойност е 2-пъти по-малка, сградата е енергиен клас “A”. Въз основа на тези изчисления се издава и Енергийният Паспорт на сградата.
Изчисленията се правят за всеки месец на годината, много са обемни и се правят два пъти – веднъж с приетите U - Ψ и втори път с референтните им стойности. Да се смята на ръка е непосилен труд! Това трябва да става със софтуер или в краен случай с Excel таблици.
Аз се захванах и вкарах наредбата в Excel. Отне ми много време и нерви.
Отварям тази тема, за да коментираме с колеги как се справят те с Наредбата. Аз срещнах много проблеми и мисля, че на повечето съм намерил решение, но все пак има неща, които бих искал да коментираме. Като начало ще споделя кое ме смущава най-много в Наредбата:
1. В чл.11 са дефинирани референтните стойности на линейните коефициенти на топлопреминаване Ψ [W/m.K]. Също така в този член се определя кой стандарт да се ползва за определяне на Ψ – БДС EN ISO 14683. Според мен референтните стойности заложени в този член са много завишени! Когато в изчисленията се заложат тези стойности и за реалната сграда се вземата стойности от цитираният по-горе стандарт се получава много голяма разлика в загубите на топлина през топлинните мостове на реалната и референтната сграда. Това дава възможност за намаляване на дебелините на топлоизолациите на външните ограждения, като сградата излиза, че е енергиен клас “B” при средна дебелина на топлоизолациите под 3 cm. За сравнение, за да се покрият само референтите стойности на U дебелините на изолацията трябва да е над 8 cm., но ефекта на топлинните мостове дава възможност да не се слагат толкова дебели изолации.
2. Няма как една сграда да излезе, че е енергиен клас “A”. За да е в този клас тя трябва да консумира 50% от енергията необходима на сграда изпълнена с референтни стойности на U и Ψ. Само, че тези 2 параметъра се отразяват само на енергията необходима за отопление и охлаждане. Енергията необходима за Вентилация, БГВ, Осветление и Уреди не се влияе от тях и тя е повече от тази необходима за Отопление и Охлаждане. Т.е. колкото и да увеличаваме дебелината на изолацията никога няма да постигнем намаляване на общата потребна енергия на сградата до толкова, че тя да е 50% от тази на сграда изпълнена с референтни стойности на U и Ψ.
3. Изчисленията се правят по методиката дадена в Приложение 3, като се ползват 2 таблици от Приложение 2. В първата се дават конкретни данни за различните градове – там са дефинирани брой на отоплителни дни и ден-градуси (DD) определени при вътрешна температура 19 и 17°С. Във втората страната е разделена на 9 зони и за всяка една са дадени данни за:
- Продължителност на отоплителният период
- Външна изчислителна температура
- Денградуси за вътрешна температура 19°С
- Външна изчислителна температура
- Средна месечна температура
- Среден интензитет на слънчевото греене
- Средна месечна относителна влажност за летните месеци.
Реално в приложение 3 никъде няма формула, която да ползва DD. Т.е. изчисленията трябва да се правят по таблица 2 от приложение 2, но така се получават еднакви резултати за потребна енергия на сградата независимо от това в кой град е тя – стига той да е в същата климатична зона. Примерно в 5-та климатична зона са Бургас, Созопол и Карнобат, за тях има дефинирани брой на отоплителните дни съответно 170, 160 и 175 дни, а денградусите им при 19°C са 2300, 2400 и 2100. Таблица 2 на Приложение 2 е регламентирана при 176 отоплителни дни, 2300 DD и работейки по нея се получават еднакви стойности за потребна енергия на сградата независимо от това дали е в Созопол или Карнобат (за справка външната изчислителна температура на Созопол е -10°C, а за Карнобат е -14°C).
Има още много неща, които ме смущават в Наредбата, но да започнем от тук.
