• 1
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 33
Съвети за начинаещи готвачи.
Съни - специалист
Гледам, турили сте мръвките на барбекюто, та си викам да донеса една топла пита, щот’ моя татко ме е научил на една мъдрост: „Лебот рани, другото пробутва”.
Та, става въпрос за великата ми повсеместна драма, отново предизвикана от факта, че се озовавам без хляб. Ей тез хора мои три пъти на ден искат ядат, начи. Обачи аз това упражнение нъл съм го правила и викам: „споко“. Ей ся ша забъркам нещо. Ама мойто „ей ся“, е равно на „чакай малко... много", та се заплесвам. Аз превеждам едни неща и естествено за хляб не мисля. До тук добре. Колко му е, една питка и едно свинско със зеле да извъртя. И почвам аз си преговарям продуктите, сиреч ровя си за питката. Що ли ми трябваше? Попадам на едно чудо, дето съм складирала да правя и забравила. И видиш ли ти – пак питка, ама по врътня. Викам си – нищо. Ша стани ве. Ша втасва, докат режа зелето. Ша са вари едното, пече другото, после пече другото. Аве, див синхрон. За зелето няма к’во разказвам – зеле като зеле – стана си супер. Нооууу туй чудо мъ препоти.
Та по същество:
Редя аз да увиждам /щот то се забравя де/ 4 ч.чаши брашно; 1 ч.чаша и четвърт прясно мляко – аз имала, но ако е кът, може и фифти фифти с водица; едно цяло яйце+един белтък /другото жалтък ша мацаме после/; 1 с.л. оливо; 1 с.л. захар; 1 ч.л. сол и 1 с.л. мая (15 мл). Тъй де, ама аз жива мая нямал и заменил със суха – 7 г май беше. И още една грешка допуснах, ‘щото то требе малко, ама овреме. Убаво чeта литературата, ама не връзвам, че е за машина за хляб, където реда е муцка. Да, ама мен машината ми е чак в съседния шкав и не ми се вади и шъ мешам на ръка. Тоест, не правете като мен да излюскате всичко в кладенчето, а затоплете млякото и сложете в него маята, била тя и суха, както и захарта. Направете кладенче и в него млякото с екстрите плюс яйцето и белтъка, и солта. Забравих да уточня, че по рецепта чаената чаша е 240мл.
Та както и да е, опрятнах са аз и започнах да меся. Но предвид гореспоменатите сакътлъци, меся аз, ама то ми не е читаво. Нищо де, викам си, то ша ма разбере се някога и оставям повтаса. Връщам се чета аз ощи, ама гредааа. Чавето окупирало компа. Викам си, нищо – докат стане, ша опаткам зелето. И го опатках – то него на сън. Браво ми за ребърцата, дето купих. Обаче часовника ми тиктака – онзи в главата де – и усещам как пак ша закусваме, та са връщам към нищо подобното. К’во съм му баяла или заканвала ни повня, ама беше нарочно, и то взе че се съвзе. Премесих го аз и заприлича на тесто. Викам ша са яде, ама кога??? За целта чевръсто поръсих масата с брашно. Подмазах тавичката с мазнина и поръсих с брашънце, и цопнах на средини едно топче, ама така кат за тенис беши. Останалото тесто разделих на две и разточих две кори с дебелина може би пак сантим в кръгла форма. Ся за диаметър ме не питайте. Аве, нещо в стил голяма пица докарах на размер. Намазах едната с разтопено масло и покрих с другата. Отново малко точилка – да стане еднакъв кръга. Пфу, що не беше мъжо в околна среда, да я употребя и по предназначение таз точилка, ам’ трябваше я мия. И намазах и горната с масло. ИИИИИ зех ножаааа – и за него имах друго на ум, ама половинков умен – ударил го на скатавка кат ми видя нервата, та вместо канибалски страсти, взех си разрязах кръга на четири и после всяка четвъртинка – на три, да мога броя до 12. Трудна работа, броенето де, но се спраих. Всеки от получените триъгълници завих като кифлички и взех редя окол топчето у центъра на слънцето. Тамън ми додаха тез лъчове на слънцето да запълнят тавата. Викам си – сурово е чудо, ама ша ли са яде? Ми то, два варианта има, така че примирено оставям втаса пак за поне 30-40 мин. като през това време се посвещавам на онуй, дето ША са яде сигура. Като го видях, че вика: „мамо, извади ма, ша изгоряяяя”, го извадих и турих краля слънце да заприлича на себе си, естествено, добре омазан с жълтъка, разтворен в малко водичка. После взех гледам втренчено в печката /чавето още наглееше на компа/ и да броя „ша са вдигне, нема се вдигне“, докат’ не видях, че започва да ме обича. Отдъхнах си и спретнах малка софра с туршия и ракиджос, и лека идея от домашния сежук. Викнах мъжо да му успокоявам стомаха, че къркореше вече. Тамън да рече: „Айде, писна ми, ша ям друго“ и аз победоносно поднесох на трапезата това:

Изображение

А ето и още малко от надлежно арестувания фотОграф да документира как гониме точно фасона:
Изображение

Изображение
stenmark - специалист
Е честно направо ме разби,уникално изглежда. =D>
Съни - специалист
Ох да ви се оплача аз. Темата не знам откъде ми щукна да я кръстя така, ама ще лепне като ръкавица на последния ми казус който се казва „Много обичам пупанки” и се състои в следното. Вкъщи доста иновационни – едни от лигня, други от необходимост, но едно има, което е животоспасяващо щот прави пуканки. Ще речете няква извънземна джаджа, ама не. Обикновена микровълнова в която – боже какви хубави времена бяха – просто засилвам пакетите пуканки и след като минат забележете 2м. и 90сек. (никой не можа да ме убеди в противното, че са 3м. и 30сек.) спасявах световния мир. Хубава времена бяха, ама отминаха. Зли демони довлякоха вкъщи някаква царевица закупена от нам къде си на много далавера и ми я тръснаха на главата с рязко отсечената заповед „С карамел!”. Ся верно, че последва цял следобед „Молаааааа теееее???!!!” иииииии... цитаделата пак паднА. Ето тук започва и мойта драма, че кой квото си направи САМ... Та опрятам са аз и изсипвам две лъжици от туй чудо в една йена, щот си видях сметката на съда за микровълнова в който си печах семките, пък и той нямаше капак, а ни трябва. Сложих бучка масло отгоре и насипах сигур 5 ч.л. захар. Пуснах микровалето на 1м. и забих нос. Естествено нищо. Извадих аз и хубаво им завих свят от бъркане да се разтопи маслото и захарта. После пак вътре и пак залепих нос да чакам. Тоз път ми се откъснаха три минути. И са почна едно пукане едно чудо, та затова подчертавам дебело – НЕ БЕЗ капак, и чакам аз. Чакам липата да рОди круши явно щот когато спря размятането из съда и ги извадих ухилена се оказа, че само половинът може да ги яде – разбирай върло прегорял карамела. После взех да пробвам аз технологии – сиреч да бъркам по средата, да седа с елката, че виждате колко са оправям с минутите и сметките, аве кво ли не. Мъжо надлежно руча изгорело, а аз си изпробвам ината до кви висоти ша ма доведе. Половин буркан замина докат му хвана цаката. А тя е 1м. и разбъркавам, 3м. не пипам и освен залепения нос на стъклото и ръката е на минутките, тоест секундичките, докато не се убедя, че още не са готови. Някак успях да не загоря новата заготовка и получих похвала, че съм ги правила била „най-убаво”. Това в превод значи дан мрънкам ами да си кисна всяка вечер преди любимия сериал да има материал. Е кажете сега как да не се оплача, че кой квото си направи... А АЗ такова чудо дори не пипвам.
Ето ви нагледен поредния ми тормоз при това на два пъти, ша му се не види макар!!!
Изображение
bimbo - напреднал
на тов а в наший краи му викат смегдал колкото до подправките кой с каквото му харесва.
Съни - специалист
bimbo написа:
на тов а в наший краи му викат смегдал колкото до подправките кой с каквото му харесва.
Е дай идеи за подправки де, че имам буркан да меля , а на карамелЪТ яко му се вгадих.
bimbo - напреднал
Съни написа:
bimbo написа:
на тов а в наший краи му викат смегдал колкото до подправките кой с каквото му харесва.
Е дай идеи за подправки де, че имам буркан да меля , а на карамелЪТ яко му се вгадих.
не на пуканките на първия пост от темата печен хляб с масло и подправки
bulhomes2 - майстор
Страхотно пишеш. :prayer: :prayer: :prayer: =D> =D> =D>
Съни - специалист
Благодаря. Радвам се, че ви допада стила защото аз така си мога. Даже имах притеснения, че ще звучат шантаво писанията ми и трябва да ги редактирам все. И щом ви харесват реших да блесна и с едно свинско с ориз, на което специалното му е, че го сготвих с дистанционно. Смешка голяма беше. Надявам се да извикам усмивките ви докато го четете.

Ето ви една чудесия дето успях да сготвя от разстояние. Не знаех, че и това го мога. Ако са бех светнала по-рано немаше си правя любимото местенце, сиреч куфнята, се едно са минали стадо бизони през нея.
Представям ви гордостта на мъжо. Сложната феерия от ориз, месо и зеленчуци, сътворена с цел да преглътне, че жена му са е завряла в гори тилилейски и го е оставила гладен. Та значи… Звъни се по вечерно време. Аз вече съм си сготвила и си пия ракията, разбира се, и са почва. Жена искам ориз с месо. Викам бравос на теб ся ли се сети. Впрочем месо имаш ли? Закупил бил. Как е уцелил да е плешка свинска историята мълчи. Големо разпитване е паднало. А ориз викам имаш ли? Гордо „Да” отсреща. Викам айде ся да порежеш малко лук тогава. Една глава на ситничко. Реже и държи телефона, не знаех, че е такъв талант. Хвани мойто момче един тиган. Кой? Викам оня дето държа в гардероба до зеления пуловер. Разгеле оправихме диаметъра. Ливни малко олио , сладък, и си нарежи месото на порции. Аха да ма пита с кой нож, ама се усети. Тамън зех да обяснявам да ги запечата и се усетих, че говоря на английски та рекох запържи от двете страни за секунди оваляни леко в брашно. Жонглира с тела, но оцеля. Продължавам аз нанататък и нареждам. Един домат, един морков и сигурен ли си, че има ориз. Пак гордо „Да”. Айде бели и режи тогаз. Не, ве моркова го настържи. Домата го режи. Затварят ми тела, явно надцених вишия пилотаж. След десет минути имаше „Жена не се порязах и ся кво?”. Запържи всичко за малко в мазнината от месото. Слуша, изпълнява. Той е мойта гордост. Продължавам аз за ръчичка. Ориз, купа, маса, чистене, измиване. Оцелява. При доматиту ве и бъркаш здраво да не загори. Следва гореща вода два бульона телешки ребърца, разтваряне. Бъркаш да се разтвори. И туй опраихме.
Купата от ориза ти де е ве? В мивката. Викам: „Мий!”.
Мери ся една купа ориз, три течност, вода, като е свършил бульона. Опитай на сол и малко черен пипер. Фурната гореща ли е? Нцъ. Ами пий една ракия докато стане. Мойта хвана коричка докато ти се обяснявам. Умната ми фурна загрява бързо тоест пак ми прекъсват ракията. Викам занеси ся тавата на балкона и включи лампата на 200 вата да се изпече. Като стане на поничка е готово. И да не си помислил да ми стреляш лошите докато печеш, че аз фурна няма да чистя.
В десет след две ракии и един филм, не помня кой, чух по тела гордото"Ядох! Имаше и снимка ама нещо много удобно съм я затрила и не я намирам в момента, та представете си чудото невиждано.
batkotony - специалист
:prayer:
Нямам забележки! :-D
Моята жена да ме е застреляла ритуално на твое място ако беше... :lol:
Svetoslavoff1 - майстор
...Ето ви една чудесия дето успях да сготвя от разстояние. Не знаех, че и това го мога...

Съни, не страдаш от излишна скромност:))) Ама дип че мъжът ти е оправен и разбира от половин дума.
  • 1
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 33

Тема ""Направи сама" на печката :)" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: