iivanov написа:Всеки си има цена - не можеш ме убеди в противното . Казваш цена и поръчвам кючека.Ами ... не, не става. Като не искам да играя - не играя. Неведнъж съм отказвал да свърша допълнителна работа точно заради грозно надменно отношение от страна на клиент. Считам, че не заслужавам такова отношение, когато не съм го предизвикал.Само не тръгвай с "аз съм безценна".
![]()
Не се впрягай - само минавам оттук.
Да ти дам елементарен пример - клиентът е заявил и платил в един от магазините, с които работя, монтаж на ламинат, первази и лайсна. ОК - отиваме, вратата по-ниска, казваме, че трябва да се отреже и я сваляме. Изпълняваме си поръчката и събираме куфарите. Репликата (извикана): "Къде тръгнахте БЕ, тая врата защо я остайхте" (предавам точно думите). "Защото трябва да се отреже". "Ами отрежете я, к'ва е тази половинчата работа, на сина ми като дойдоха ...". Изобщо не ми пука какво са направили като са отишли при сина му - дали са подрязали вратата, изпрали са прането или са разходили кучето. Той дори не попита "Можете ли...", "Бихте ли...", "Ще я..." отрежете ли! Не коментирам цена, той дори не каза едно елементарно "Мога ли да ви помоля", ако няма възможност - никога няма да откажа. Той тръгна с рогите, превишавайки правата си на клиент, прескачайки границата. И ... как да му изпълня желанието, след като той не се държи с мен като човек???