Вакумни радиатори/Вентилконвектори/Глидери кое?! 110 мнения

[ralev]

Ти май не знаеш, че нищо не знаеш!
Чувал ли си за мазето, там е много интересно.

Така е нищо не знам, и нямам намерение да влизам в каквито и да е било спорове и полемики, останете си със здраве!

[ralev]

Кое е супер? Че топли? Обикновен електрически котел, ама по-капризен, заради електролита. Ами те и 3 маслени радиатора топлят по същия начин, само дето не ти трябват тръби.

Преди екектролизният котел имаше котел на дърва и въглища, + три маслени радиатора заради сутрешният студ. Сметката беше 350-400лв на месец. С руското чудо 200-250лв зимата. С нулева хамалогия и чистичко. Тогава бях с новородено в къщата и се поддържаше 22°С денонощно. Да електролита е капризен докато го настроиш но котлето е чудесно и върши работа на практика и няма нищо общо с обикновен нагревател. Ако имаше тогава вакуумни радиатори щях да ги пробвам. За да подгрееш 2литра трябва по малко енергия от това да загрееш 10литра. Все в някой учебник и това е написано. Мислех че за толкова години все някой ги е пробвал и на практика. А се оказа, че "Аз знам че няма да работи защото така пише в учебника за 7клас" - останете си със теориите и здраве, светът са променили тези който са правили това, което е било невъзможно за другите!

[LazarGanev]

Ралев, тук оставаш като Дон Кихот да се бориш с мелници. Както ти казаха по-нагоре, твоето място, където ще намериш сподвижници е тук:
https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q ... 7_9b6day7L

[шоп]

Да електролита е капризен докато го настроиш но котлето е чудесно и върши работа на практика и няма нищо общо с обикновен нагревател.

Прав си, на практика е по-капризен от нагревател с нихромова жичка, а на теория и двата типа са еднакво ефективни 98-99%

За да подгрееш 2литра трябва по малко енергия от това да загрееш 10литра. Все в някой учебник и това е написано.

Прав си.... значи много съм се преебал. Грея 4000 литра вода и 10м3 бетон над водно подово с ТП на нощна ел енергия.
Махам всичко и ще грея 10л....а защо не 2 литра?!

[radius]

Ахаха нека ти, аз затова махнах 1000л. бидон. Очевидно ралев не се е сетил, че 10л вода искат повече енергия да се затоплят, но после ще отдадат повече от 2л. Демек прецакването е само първото затопляне.

[Трифон П.Трифонов]

Изненадвам се, че това изобщо се обсъжда и има разногласия.
За да се стопли един дом, до определена температура, който е с Х кубатура, квадратура (теглото да не забравяме, че има значение), при Y загуби, е нужна Z входяща енергия.

Как ще се постигне това и на каква цена, трябва ли да става тема на раздор?

Ралев, с по малко топлоносител, просто трябва да увеличиш дебита. Няма да ти донесе икономия на енергия, а само на топлоносител.
То си казва самичко- по малко топлоносител- по малко пренесена енергия. При едно и също време за работа, това е по малко свършена работа. Значи трябва или да увеличим времето или обема на самосвала.

[Hursa]

За по опростено – може да се разгледа стационарен режим – т. е. помещението е вече достигнало желаната температура и отоплението (радиатора в случая) само я поддържа компенсирайки топлозагубите (от помещението) при постоянни външни условия – температурата отвън е постоянна. Тогава за количеството топлина получена от радиатора може да се запише:
Q=C.G.△t
Където С – топлоемкостта на топлоносителя – коефициент показващ количеството топлина, което трябва да се отдаде на тялото (с маса M – в случая например един килограм), за да се повиши температурата му с един градус (в случая – да се охлади и осреднен за работния диапазон на радиатора).
G=m/τ – масовия разход на топлоносител през радиатора – топлоносител с маса m (в случая щом топлоемкостта е за килограм трябва и масата да е в килограми) преминал за време τ през радиатора.
△t =tвх-tизх разликата между темперите на топлоносителя на входа и изхода от радиатора (средните).
Q – количеството топлина, което радиатора е отдал на помещението за време τ, примерно за един час, ако средната температура в помещението е била практически постоянна за това време, както и температурата извън помещението.
(При нестационарен режим – Q ще се изменя във времето. И за да се получи трябва или да се интегрира съобразно това как са се изменяли температурите на входа и изхода от радиатора и как се е изменял разхода на топлоносител през радиатора (ако се е изменял), или да се осреднява за време – така ще се получи приблизителен резултат.
Но принципа – няма да се промени, затова може да се разгледа само стационарния режим.)
Във формулата не участва обема на топлоносителя в радиатора. Ако радиатора за това време е отдал количество топлина Q, значи топлинната му мощност при условията в помещението е била P=Q/τ. Т. е. – дали радиатора е панелен, от „алуминиеви” глидери, или „вакуумен”, дали е двеста литров бидон поставен в помещението и ползван за радиатор – няма значение – топлинната му мощност при тези условия е била тази. Или – ако разхода на топлоносителя през два различни радиатора (в едно и също помещение и при една и съща средна температура в него) е еднакъв и температурата на подавания топлоносител е еднаква, ако на изхода от радиаторите температурата е еднаква за двата радиатора – значи са с еднаква топлинна мощност при тези условия. Двата радиатора са отдали едно и също количество топлина на помещението при тези условия.
Ако на изхода при единия от радиаторите – топлоносителя е бил с по-висока температура – значи той просто отдава по-малка топлинна мощност в помещението. И тъй като отоплението компенсира топлозагубите при температурата в помещението и се разглежда едно и също помещение – значи по маломощния радиатор при тези условия – няма да може да ги компенсира, т. е. няма да може да загрее помещението до тази температура. Температурното равновесие между температурата в помещението и външната температура, при топлоизолацията, която има, ще се достигне при по-ниска вътрешна температура.
Та от всичко това – няма значение, какво е количеството на топлоносителя в радиатора. Значение има топлинната му мощност, която отдава в помещението – такава, че да поддържа желаната температура в него, по възможност дори при много лоши външни условия (при голям студ навън).
Е това не е всичко. Топлоносителя е само „посредник” – пренасящ топлината между „печката с водна риза” (в случая) и радиаторите. Радиаторите – са само „посредници” – отдаващи топлината на печката в помещенията (без топлозагубите по трасето). Ако смятате, че при топлоизолацията на къщата, мощността на печката е достатъчна да компенсира топлинните загуби, както от първия така и от втория етаж, дори в много студено време (за там където живеете), т. е. ако до сега е работила само до половина от мощността си (топлейки само първи етаж) – то ще може да се отоплявате без значение, какъв тип радиатори ще сложите. И няма да има значение, колко топлоносител от системата ви ще поемат – освен, ако не ви е много скъп. Избирайте ги по други критерии. Може да се сравнят различните радиатори, принципа им на работа, поне до колкото го разбирам, но стана прекалено дълго .
Не мисля, че така наречените „вакуумни” радиатори са с много по различна „инерционност” (при пускане на отоплението, след като помещенията са изстинали, например). Ако ги сравняваме примерно с панелните (че съдържат относително доста по-голямо количество топлоносител). Докато панелния започне да грее „изцяло”, трябва постепенно от него да бъде изведен „изстиналия” топлоносител и да постъпи прогретия. Но пък докато „вакуумния” започне да грее на „пълна” мощност – трябва да се прогреят долните участъци на „топлинните” му тръби, да се прогрее топлоносителя на самите тръби запечатан във всяка от тях (макар и количеството му във всяка да не е голямо), да се изпари част от топлоносителя в тях, да циркулира – прогрявайки цялата „топлинна тръба”, както и топлоотдаващата повърхност. Топлоносителя от системата, който е в радиатора, може и да е малко, но топлината, която ще погълне конструкцията на радиатора, както и топлоносителя във всеки от елементите му (в топлинните тръби) и особено това, че част от топлоносителя във всяка от тръбите трябва да се изпари, да погълне топлина за фазовия преход – съвсем не е малко. Освен това – докато включения „по диагонал” панелен радиатор – по дължината си грее сравнително равномерно. „Вакуумния” – ще грее подобно на радиатор включен едностранно и по дължина ще се прогрява сравнително бавно. Всеки следващ елемент от радиатора – ще се грее от все по охладения топлоносител, отдал топлината си на предишните елементи.
Сори, че се получи доста дълго, а и е само теория, при това, само до колкото я разбирам. Може да греша .

[pechkata]

За по опростено – може да се разгледа стационарен режим – т. е. помещението е вече достигнало желаната температура и отоплението (радиатора в случая) само я поддържа компенсирайки топлозагубите (от помещението) при постоянни външни условия – температурата отвън е постоянна. Тогава за количеството топлина получена от радиатора може да се запише:
Q=C.G.△t
Където С – топлоемкостта на топлоносителя – коефициент показващ количеството топлина, което трябва да се отдаде на тялото (с маса M – в случая например един килограм), за да се повиши температурата му с един градус (в случая – да се охлади и осреднен за работния диапазон на радиатора).
G=m/τ – масовия разход на топлоносител през радиатора – топлоносител с маса m (в случая щом топлоемкостта е за килограм трябва и масата да е в килограми) преминал за време τ през радиатора.
△t =tвх-tизх разликата между темперите на топлоносителя на входа и изхода от радиатора (средните).
Q – количеството топлина, което радиатора е отдал на помещението за време τ, примерно за един час, ако средната температура в помещението е била практически постоянна за това време, както и температурата извън помещението.
(При нестационарен режим – Q ще се изменя във времето. И за да се получи трябва или да се интегрира съобразно това как са се изменяли температурите на входа и изхода от радиатора и как се е изменял разхода на топлоносител през радиатора (ако се е изменял), или да се осреднява за време – така ще се получи приблизителен резултат.
Но принципа – няма да се промени, затова може да се разгледа само стационарния режим.)
Във формулата не участва обема на топлоносителя в радиатора. Ако радиатора за това време е отдал количество топлина Q, значи топлинната му мощност при условията в помещението е била P=Q/τ. Т. е. – дали радиатора е панелен, от „алуминиеви” глидери, или „вакуумен”, дали е двеста литров бидон поставен в помещението и ползван за радиатор – няма значение – топлинната му мощност при тези условия е била тази. Или – ако разхода на топлоносителя през два различни радиатора (в едно и също помещение и при една и съща средна температура в него) е еднакъв и температурата на подавания топлоносител е еднаква, ако на изхода от радиаторите температурата е еднаква за двата радиатора – значи са с еднаква топлинна мощност при тези условия. Двата радиатора са отдали едно и също количество топлина на помещението при тези условия.
Ако на изхода при единия от радиаторите – топлоносителя е бил с по-висока температура – значи той просто отдава по-малка топлинна мощност в помещението. И тъй като отоплението компенсира топлозагубите при температурата в помещението и се разглежда едно и също помещение – значи по маломощния радиатор при тези условия – няма да може да ги компенсира, т. е. няма да може да загрее помещението до тази температура. Температурното равновесие между температурата в помещението и външната температура, при топлоизолацията, която има, ще се достигне при по-ниска вътрешна температура.
Та от всичко това – няма значение, какво е количеството на топлоносителя в радиатора. Значение има топлинната му мощност, която отдава в помещението – такава, че да поддържа желаната температура в него, по възможност дори при много лоши външни условия (при голям студ навън).
Е това не е всичко. Топлоносителя е само „посредник” – пренасящ топлината между „печката с водна риза” (в случая) и радиаторите. Радиаторите – са само „посредници” – отдаващи топлината на печката в помещенията (без топлозагубите по трасето). Ако смятате, че при топлоизолацията на къщата, мощността на печката е достатъчна да компенсира топлинните загуби, както от първия така и от втория етаж, дори в много студено време (за там където живеете), т. е. ако до сега е работила само до половина от мощността си (топлейки само първи етаж) – то ще може да се отоплявате без значение, какъв тип радиатори ще сложите. И няма да има значение, колко топлоносител от системата ви ще поемат – освен, ако не ви е много скъп. Избирайте ги по други критерии. Може да се сравнят различните радиатори, принципа им на работа, поне до колкото го разбирам, но стана прекалено дълго .
Не мисля, че така наречените „вакуумни” радиатори са с много по различна „инерционност” (при пускане на отоплението, след като помещенията са изстинали, например). Ако ги сравняваме примерно с панелните (че съдържат относително доста по-голямо количество топлоносител). Докато панелния започне да грее „изцяло”, трябва постепенно от него да бъде изведен „изстиналия” топлоносител и да постъпи прогретия. Но пък докато „вакуумния” започне да грее на „пълна” мощност – трябва да се прогреят долните участъци на „топлинните” му тръби, да се прогрее топлоносителя на самите тръби запечатан във всяка от тях (макар и количеството му във всяка да не е голямо), да се изпари част от топлоносителя в тях, да циркулира – прогрявайки цялата „топлинна тръба”, както и топлоотдаващата повърхност. Топлоносителя от системата, който е в радиатора, може и да е малко, но топлината, която ще погълне конструкцията на радиатора, както и топлоносителя във всеки от елементите му (в топлинните тръби) и особено това, че част от топлоносителя във всяка от тръбите трябва да се изпари, да погълне топлина за фазовия преход – съвсем не е малко. Освен това – докато включения „по диагонал” панелен радиатор – по дължината си грее сравнително равномерно. „Вакуумния” – ще грее подобно на радиатор включен едностранно и по дължина ще се прогрява сравнително бавно. Всеки следващ елемент от радиатора – ще се грее от все по охладения топлоносител, отдал топлината си на предишните елементи.
Сори, че се получи доста дълго, а и е само теория, при това, само до колкото я разбирам. Може да греша .

Ама аз го имам този радиатор "Вакумния" 160/60 - и нищо не прави само шушни и грее себе си...

[Hursa]

Ако вакуумните тръби са се разхерметезирали, например - ще грее само около "тръбата" през която минава топлоносителя от системата - т. е. ще има много малка топлинна мощност. Може и технологията им да куца - ако не са ги вакуумирали добре, ако налягането в тях е твърде високо - за да има интензивно кипене при относително ниска температура на топлоносителя (в тръбите) и да започне по активен пренос на топлина, може да е нужна твърде висока температура. (Количеството топлоносител в топлинните тръби, също мисля има голямо значение - твърде много или твърде малко, от това зависи как се изменя налягането в тях при нагряването им. Важно е и площта на топлинната тръба, която се обтича от греещия топлоносител да е достатъчна. Може да са преоценени и възможностите на топлинните тръби, които вграждат.) Но май писахте, че е електрически - при него също, ако има проблем с топлинните тръби - или ще се включи защитата на нагревателя, ограничавайки мощността му или ще "изгори".
А може - просто да е с много малка мощност на нагревателя (Ако сами са повярвали в това, което е изписано на сайта.)

[pechkata]

Ако вакуумните тръби са се разхерметезирали, например - ще грее само около "тръбата" през която минава топлоносителя от системата - т. е. ще има много малка топлинна мощност. Може и технологията им да куца

Ползвал съм го на ток и на котел - все тая...
Или на крив фуй вълната му пречи...