Вентилация на скатен покрив със стоманени елементи. 16 мнения

[BLUEPUPIL]

Непрекъснато повтарям, че двускатният покрив
е най-доброто решение за къща.

Въпроса, който поставя fbr е фундаментален:

=== как се решава проблема с конденза при четирискатен
покрив, а именно в областта на ъглите при връзката на
съседните скатове, ниско долу, при самата стреха ===

Описаното състояние под долната част на маите
(маия), близо до външните стени (сачака) е широко
разпространен проблем.

Прикачен файл:

За съжаление решенията са половинчати и
сравнително скъпи.

Най-доброто, което мога да препоръчам е големи
площи с отвори за вкарване на въздух в ъгъла на
сачака под маията.

Моите предпочитания са към силно перфорирана
профилирана ламарина с подходящо покритие
или просечена ламарина. Ако отворите са големи,
може да се комбинира с мрежа. При условие, че
мястото е с ограничена площ за вентилационни
отвори се прибягва до монтирането на вентилатори.

Вкараният въздух се изкарва по два начина.
Чрез монтирането в горната половина на маията
на вентилационни отвори, точкови или линейни.

Прикачен файл:

2.jpg (45.72 KиБ) Видяна 947 пъти

Прикачен файл:

Прикачен файл:

4.jpg (58.36 KиБ) Видяна 947 пъти

Прикачен файл:

5.jpg (7.28 KиБ) Видяна 947 пъти

[BLUEPUPIL]

Прикачен файл:

6.jpg (7.95 KиБ) Видяна 947 пъти

Прикачен файл:

7.jpg (7.65 KиБ) Видяна 947 пъти

[schuldiner]

Точно на двускатен най-често се появява проблемът /колко често - веднъж годишно, ако не и по-рядко/. Съвсем пресен пример от събота: единият скат с южно изложение и се нагрява до над 20 градуса, другият северен, в сянката и покрит с 4-5 см топящ се лед. Навън слънчево, 9 градуса, 74% влажност. Няма въобще стени, обаче дължината на билото е 14 м. Отдолу в средната една трета на севрния скат много сериозен конденз. А при дъждовете нищо. Изринахме кишата и до вечерта кондензът изчезна. Сещаш се, че ме викаха за рекламация покривен теч. В обратния ред, при много рязко застудяване също може да се види, но тази година, а и предните, нямаше такова.

fbr, вентлираните била са ОК, обаче има още по-лесно: Ребрата се монтират 1 см над нивото на маията. Така въздухът от междуребрието минава в канала над маията и вече при билото се поема от отдушник /единичен/. Ако те притеснява на какво стъпват дъските /аман от туй осб!/, пускаш летва осево по наклонената греда. Летвата е широка 3-4 см и висока колкото се засичат скатовете, желателно е да не е непрекъсната, за да може потокът от двата ската да се поеме от един отдушник.
Смятали сме и в този форум - луфтовете от по 1 мм при уплътняването на стрехата с дъски правят сумарно около 5 квадратни метра за покрив 100 квадрата. Въобще не е грешно да се заложи перфорация или нещо подобно, просто не е задължително.

[fbr]

Смятали сме и в този форум - луфтовете от по 1 мм при уплътняването на стрехата с дъски правят сумарно около 5 квадратни метра за покрив 100 квадрата.

При мен стрехата е бетонна и зарязването на ребрата под ъгъл, най-вероятно не е по цялата височина на реброто, за да се остави около 1 см. луфт между стрехата и дъсчената обшивка. Правилни ли са предположенията ми.

[BLUEPUPIL]

Точно на двускатен най-често се появява проблемът /колко често - веднъж годишно, ако не и по-рядко/. Съвсем пресен пример от събота: единият скат с южно изложение и се нагрява до над 20 градуса, другият северен, в сянката и покрит с 4-5 см топящ се лед. Навън слънчево, 9 градуса, 74% влажност. Няма въобще стени, обаче дължината на билото е 14 м. Отдолу в средната една трета на севрния скат много сериозен конденз.

Описаният проблем е редуциран доста при
по-полегати покриви.

Има решения, при които се увеличава
въздухопотока в средната третина
на северния скат.

[schuldiner]

Покривът е 15 градуса /1:6/. Казвам ти, преди двайсе години още се мъчех да изчислявам, да предвиждам. Сега просто знам, че и това го има, въпреки изчисленията и препоръките на ерудити. Как точно... абе, ясен е механизмът, ама да не романизираме.
ПП Много сериозно се скарах с брамак-дилъра - доказах му че най-скъпата им мембрана пропуска топящ се сняг. Сублимация.