Вентил, фитил, тротил 5 мнения

[kozl]

И понеже бях танкист на Т55 и към танковото оборудване имаше подобен на РС, предвиден за дегазация.
Но без фитил, а с капсула. Чукаш по капсулата тротила гръмва вътре в съда и създава налягане в него.

Никакъв тротил няма там и никога не е имало.
На фланеца отгоре на съда има отвор в който се вкарва пиропатрон - цилиндър от пироксилин (бездимен барут).
Представлява цилиндър с диаметър около 4 санта и дължина около 6 санта с централен отвор за бързо горене.
(не помня дали се слагаше един или два такива цилиндъра)
Отгоре се навива капсул-възпламенител който е на резба и се завива с ключ 3-ойка - като тези от гилзите за снарядите на танка.
Отгоре има ударник - праскаш с чука, капсул-възпламенителя пали пироксилина и той прави налягането с изгорелите газове.

То ако беше тротил, наоколо нямаше да остане и един жив кемаф...

P.S. Като ученик в основното редовно си носех в джоба такъв пироксилин - от почти черния.
Реже се с ножче все едно е полиетилен. В клас си режа парче колкото половин грахово зърно така че да има остър край.
Завивам в станиол от шоколад така че острия край да стърчи. Паля остря край и цялото топче станиол Фърчи из класната стая.
(има и жълт едноканален пироксилинов барут ама е много корав за рязане...)

Да и аз знам, че не е тротил, но въпреки това го има, за да се получи некаква си рима
Па и бех заборавил веке ко му наименованието

Та в спомените, сещам се, как сержант показа как се прави димка от пироксилина, по подобен на описания от hidrazin метод.
Обаче беха голема рядкос в казармата тези пироксилинови шашки, щото може би старшините са си гепили за подпалки
Още по назад в спомените се сещам, че в ученическите години имаше едни трудночупливи линии и триъгълници за чертане. Моите бяха такива, но бяха по-скъпи и по-трудни за намиране, щото вносни. Та от тези триъгълници ставаха димки, подобно на описания начин с пироксилина и ..........................
ми изчезнаа триъгълниците - ДИМ ДА ГИ НЯМА Да плача ли да се смея ли
Купиха ми нови подобни на предишните, но трошливи. И тези не се задържаха, оти съучениците веднага пробваха чрез огъване дали стаат за димки, а то стаат на парчаци

[hidrazin]

Та в спомените, сещам се, как сержант показа как се прави димка от пироксилина...

Уффффф... На тая химия съвсем и разказа играта.
От пироксилина НЕ СТАВАТ димки. Димки стават от Целулоид
Точно от него бяха направени ония хубавите и гъвкави линийки.
Както и топчетата за тенис, дръжки на джобни ножчета, акордеони, табели за многократни надписи, старите кино/фотолетнти, перцата за китарите, копчета за дрехи, билярдни топки и какво ли не.
Ма си гори добре без кислород и смърди яко на камфор... Чак ти текват сълзите.

[Lisko]

kozl, можело да ти пробват линийките и без да ги чупят. Взема се пергел и с иглата се драска малко.
Ако мирише на камфор значи е целулоид.

[radius]

Lisko, я питай колегите в Канада дали са си правили димки от линийки
Ааа , и в тази връзка, аз съм ЗА Палестина!

[kozl]

kozl, можело да ти пробват линийките и без да ги чупят. Взема се пергел и с иглата се драска малко.
Ако мирише на камфор значи е целулоид.

Аз си признавам, че не ставам за анализатор на миризми.
Години преди пантемия "Ковид", загубих обоняние и така има няма 2 г. в състояние без обоняние.

Сега усещам, че смърди, но ми се е позатрила програмата за разпознаване на миризми и обонянието ми е така
Мирише, но не мога да усетя на какво. Е имам "попадения", но тук там.
Пак по спомени към 2013-14 на строеж носих короселин и парцали да чистя некаква беля от разлято и замазано. Започнах да чистя, а короселина не смърди. Мисла си аман от ментета и продължавам да исипвам и да търкам, а колегите почнаа да изФърчат като тапи от шампанско от поещението и останах само аз вътре, докато ми свършиа чистите парцали. Излизам отвън и гледам "тапите" седат отвън и мъ глеад подозрително. Вероятно са ме припознали като зелено човече, де се кефи да диша Кале во найлонови пликчета
Те така неволно осъзнах, че съм загубил нещо важно осезателно
Най-ме яд за миризмите на изгоряло. Бяха от огромна помощ в електрото