Честит ви джулая! 17 мнения

[Трифон П.Трифонов]

Имахме традиция да откриваме на 1ви Май.
Момчетата от класа отивахме на рибарския и се топвахме в морето, без значение какво е времето и температурата на водата.

[Andri01]

хидранте,бих ти отговорил ,но си толкова далече от МОРЕТО, че няма да вденеш!! Ти само ако го видиш на живо и ще те пишат удавник!! А защо "Чешитите" е в кавички-никога няма да го разбереш с твоя акъл!!

[MamaMy]

Това е песента на хипи движението. С нея откриват сезона на палатките.

Корекция ще трябва, че сезона вече го откриваме 2 месеца по-рано.

То сега вече някои не го закриват. Нова година на Малдивите е 40 на сянка.

[brum]

Аз го закривам на 15 септември .

Иначе да, климата много промени "традициите". И тези зимно време (щото за каране на сноуборд рязко се скъси сезона), и тези лятно време. Ама иначе глобално затопляне няма .

[MamaMy]

Прикачен файл:

Клипборд_07-01-2025_01.jpg (63.63 KиБ) Видяна 121 пъти

[stamenov1]

Обещанието на Тяната: Изгрев за нея!
Това е любовната история, дала началото на Джулая
Беше лято на ръба между юни и юли, 1985 година. Стоян Георгиев – Тяната – пазеше нощна караулна служба. Сам сред тишината, в казармата, със стар касетофон, слушаше July Morning на Uriah Heep. Небето над него посивяваше, изгревът наближаваше, а в сърцето му тежеше нещо друго – липсата на Нея.
Тя не беше просто момиче. Беше неговата първа голяма любов. Усмивката ѝ можеше да укроти буря, а очите ѝ – да стоплят и най-самотната нощ. Бяха заедно, докато съдбата и казармата не ги разделиха. Преди да тръгне, тя му каза тихо:
„Ще чакам изгревите с теб – дори и далеч.“
А той ѝ обеща:
„Ще посрещнем юлския изгрев – заедно или заради теб.“
И така, през 1986 година, вече свободен, Тяната с китара на гръб и шепа приятели отиде на варненския бряг. Не беше просто купон. Не беше просто музика. Беше любов, запазена и пренесена през времето. С всеки акорд на July Morning, той си я представяше там – до него, боса в росата, с вятър в косите и слънце в усмивката.
Тя не дойде. Животът я беше отнесъл другаде. Но Тяната изпълни обещанието си.
И така се роди Джулай Морнинг в България – не като фестивал, а като история за едно момче, което вместо да скърби, реши да посреща изгрева – в нейна чест. Година след година. С китара, с приятели, със сърце широко като морето.
Не заради мода.
Не заради музика.
А заради Любов.
Това беше неговото „Да не я забравя“.
И България го запомни завинаги.
Да… Тяната, Стоян Георгиев, си отиде през 2024 година – тихо, както посрещаше изгревите. Но огънят, който той запали през онези луди, романтични години, още гори. Всички, които някога са стояли боси на пясъка, с китара до огъня и с поглед, вперен в изгряващото юлско слънце, знаят – това не е просто традиция, това е духът на Тяната.
Честит чисто български Джулай Морнинг, макар и с английско име!

[Трифон П.Трифонов]

https://photos.app.goo.gl/cmH4pgXSTtCgvkjr5