Чапара става рано — сере,
в кофата говната бере,
„Хоросан не ми е нужен!“ —
и със лайна се зида дружно.
Клепа тухла — пляс, пляс, пляс,
лъха смрад от нея в час,
слага той пръдня за спойка,
и за зид — говняна стойка.
По обекта пак пърди,
смърди и не спира да ръмжи,
с мистрията маже на дебело,
а отзад кънти — „Пръднята е велико дело!“
Вечер ракия си налива,
дърт Чапар пак се напива,
сере, пърди — пълна свиня,
и строи къща от лайна!
в кофата говната бере,
„Хоросан не ми е нужен!“ —
и със лайна се зида дружно.
Клепа тухла — пляс, пляс, пляс,
лъха смрад от нея в час,
слага той пръдня за спойка,
и за зид — говняна стойка.
По обекта пак пърди,
смърди и не спира да ръмжи,
с мистрията маже на дебело,
а отзад кънти — „Пръднята е велико дело!“
Вечер ракия си налива,
дърт Чапар пак се напива,
сере, пърди — пълна свиня,
и строи къща от лайна!