Домашните ни любимци 425 мнения

[eva2]

Според вас на колко години едно дете може да поеме отговорност да се грижи за куче например ? Под грижа разбирам да го извежда на разходка редовно и да го храни, лекари и др. такива остават за родителите.

Аз мисля ,че няма определена възраст за която можем да преценим ,че е подходяща.Децата сами ни подсказват.Когато едно дете каже ,че иска някаква животинка най-голямата грешка е да се каже" не,не може" Детето не разбира нашите съображения,каквито и да са те.При отказ детето ще недоумява защо му се отказва след като неговото приятелче има котенце например.Защо то да си няма ...и от цялата тази работа детето трупа негативи.Аз имам две вече големи деца и съм минала през тези им периоди.Когато детето поиска животинка ,това означава разговор .Изяснява му се грижата която трябва да поеме.Ако то продължава да иска тогава просто изпълняваме желанието му...като същевременно не му натякваме" аз казах ли ти ,че няма да се справиш" ...просто му помагаме наистина да осъзнае нещата в процеса на ангажимента който е поело то.И с течение на времето детето само ще осъзнае може или не може....От опита си който имам аз съм стигнала до заключението ,че всяко дете трябва да си има някаква такава грижа,просто е задължително.Това ги обогатява и спомага за положителното им развитие.
В къщи сме имали различни животинки.Сина ми по не ,но дъщеря ми беше направила зоологическа градина по едно време.Папагали,рибки,костенурки,хамстери,морски свинчета,таралежче ни се разхождаше в хола,охлювчета лазеха по стените в коридора,пекинез и като за капак задължителното коте което винаги сме имали:).Тя където намереше някъква живинка и веднага я носеше в къщи.И с един такъв жалостив поглед и гласец ми казваше" мамо,не можех да го оставя навън в това лошо време" например.Как мога да кажа "не,изхвърли го " .Сядах и обяснявах ,че ще може да задържи поредната животинка ако успее да потдържа чистотата в къщи.Когато се говори приятелски с детето повярвайте ,че в един момент то само преценява може или не може .Не трябва да подценяваме децата.
Това е моето мнение от опита който имам

[diaflin]

@eva2, много добър коментар, благодаря за което. Не е моя темата, но вървя по пътя , по който ти си минала и това което написа , ме накара да се замисля.
... ще бъде трудно , нямам нерви да ми пълзят земноводни , влечуги, гризачи и прочее гадинки из дома, а все някой от дребните ще поиска ... както и да е.

За поста +++++

[eva2]

@eva2, много добър коментар, благодаря за което. Не е моя темата, но вървя по пътя , по който ти си минала и това което написа , ме накара да се замисля.
... ще бъде трудно , нямам нерви да ми пълзят земноводни , влечуги, гризачи и прочее гадинки из дома, а все някой от дребните ще поиска ... както и да е.

За поста +++++

Оооо естественно ,че е трудно.Имаме ли деца няма лесно.В процеса на развитието и израстването си децата минават през различни периоди.Някои ще ни харесват ,други не чак толкова ,но трябва да съумеем да се справим по-най добрият начин,това е наше задължение.А за да се получи според мен трябва да ги направим наши приятели,да не ги подценяваме и да говорим с тях за всичко.Да направим така ,че децата да се чувстват личности,нищо ,че са малки
Да,не е лесно .......но пък си заслужава

[KokoDjambo]

Това е нашия ТОМИ

[shotik]

Вижте на какъв майстор се натъкнах

[svetliopi44]

ИИи прави го кофражист веднага... хем ще се катери и няма да го е страх от високото...

[Johny]

A това са Чоко и Жужа. Скоро очакваме да ни излюпят пиленца.

[Deo-x]

Ето и моята малка тигърче

[Galy]

Ето го и машия мечок - Дарк ;)

[bobykafe]

Шарлота...