измерване ефикасността на зануляването ?? 20 мнения

[stevebradata]

Да попитам дали някои знае къде да погледна за измерване ефикасността на зануляването ?? и някакви стойности за него или нормативи ?, и като цяло какво представлява това нещо

[Милен]

В старото издание (предпоследното на Б. Кибаров от 2003г.) на "Правилника по безопасност на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения" накрая му има "Инструкция за проверка на ефективността на зануляването на електрически мрежи със заземен звезден център TN с напрежение 220 V спрямо земя"

В тази инструкция е описан реда за проверка на зануляването и има таблици със стойностите на съпротивлението фаза-нула за различни типове предпазители има и формули за изчисляването му.

Лошото е че споменатата инструкция не се намира по интернет а и в новата книжка на въпросния правилник я няма вече.

[stevebradata]

мм да разгледах тази инструкция в интернет но за съжаление няма никакви стойности или норми за да се ориентирам ще продължавам да търся Благодаря ти

[Милен]

Да и аз попаднах на накаква инструкция без таблиците която не върши особенна работа.

Сканирах ти оригиналната инструкция от въпросния правилник. Не открих информация да е отменена и не видях нова издадена. В първата си част се цитират точки от стария правилник ПУЕУ който е отменен и заменен от наредба №3, но часта за контролните измервания би трябвало да е меродавна за зануляването.

В новите уредби се използва система с трети защитен проводник и вероятно трябва да издадат нова инструкция за проверка.

[stevebradata]

Благодаря ти много сега ще погледна стана ми много интересно за това зануляване и за начините на изпълняване

[stevebradata]

А да попитам дали знаеш къде мога да намеря да си купя целия този В старото издание (предпоследното на Б. Кибаров от 2003г.) на "Правилника по безопасност на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения"

[Милен]

Ами питай направо издателя (той е и автора) http://www.kibarov.com/index.php може да има някое залежало старо издание. Старото няма смисъл да си го купуваш. Новия е разделен на две части и има доста промени а и той е валиден в момента. Колкото до въпросната инструкция си я разпечатай от сканирания файл. А можеш да му пратиш един e-mail със запитване дали има нова такава издадена.
Ето ти и формата за поръчка http://www.kibarov.com/titles.php човека е коректен и си праща материалите по пощата.

[stevebradata]

ок Отново ти Благодаря утре ще ми драсна да видя какво може да се направи хехе сега ще го оставя са празнува

[Милен]

И пиши какъв е отговора, относно нова версия на въпросната инструкция.

[Palawnik]

Няма такава инструкция.
В наредба 3 е записано, че трябва да се контролира тока на късо съединение. Той трябва да е по-голям от този при който защитата изключва за 0,2s. Пример: автоматичен прекъсвач 25 А с крива на изключване „С”. Тока на ел. изключвател е 10 х Iн, т.е. 250 А. Ако измерения ток на к.с. е по-голям от 250А значи всичко е в норми. За предпазителите от време-токовите характеристики се отчита, че е за 0,2 s. ще изключи при 7 кратен ток. Следователно нормата е 25 х 7 = 175 А. Нормата за АП 25А е 250А, а за предпазител 25А е 175А.
Преди години имаше само един два модела прибори които можеха да го мерят и бяха доста скъпи. Внос по първо направление и т.н. Тогава големи мъдри глави решиха да използват закона на Ом.
Iк.с. = 220/Zs
Където 220 e напрежението, a Zs импеданса на контур “Фаза- защитен проводник”.
Нормата за Zs се получава като 220/(к*In). Където 220 е напрежението, In – номиналния ток на защитата, к-кратност за ток на изключване 0,2s. За витлови предпазители к=6, за автоматични прекъсвачи 4,5; 10; 14 в зависимост от кривата на изключване.
Пак за същите защитни апарати АП 25 и предпазител 25А нормата за Zs се изчислява:
АП – к=10 -> Zs = 220/(10*25) = 0.88 ом
Предп – к=7-> Zs = 220/(7*25) = 1,257 ом в таблиците е записано -> 1.30 ом
Още преди 9-10 години имаше спор кое да се нормира и кое да се записва в протоколите. Според някой трябва да се измерва и записва тока на късо съединение. Ако се мери импеданс да се изчисли тока на късо и да се запише в протокола. Други казваха, че може да се нормира импеданса и да се записва той в протокола. Явно лобито на импеданса надделя. Така си остана и в годините на демокрацията.
След огромната простотия, два правилника по ел. безопасност (Кибаров и Гърков си мериха …. ) , направиха още по-голяма простотия махнаха нормата и срока за измерване. Тогава остана само тази разпоредба в Наредба 3.
Сетиха се че има вече една камара прекъсвачи, предпазители, други защити и т.н. Тогава Техническия комитет към Българска служба по акредитация излезе с едно решение в което определят този коефициент.
Част от това решение звучи така:
ІV. В изпълнение на чл. 206 от Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводни линии, обн., ДВ, бр. 90 от 13.10.2004 г. и ДВ, бр. 91 от 14.10.2004 г. и с оглед на съпоставимост на резултатите от контрола на импеданса на контура "фаза-защитен проводник" в схеми TN с номинално фазно напрежение 220(230) V, ТКА предлага да се използват следните коефициенти на задействане:
1. За електрически уредби, вкл. вериги захранващи подвижни и преносими ел. потребители от клас I на защита срещу поражения от електрически ток, импеданса на контура максималнотокови защити коефициенти на задействане
• за стопяеми предпазители характеристики к=7;
• за стопяеми предпазители характеристики к=10;
2. За вериги, захранващи разпределителни, защитавани от стопяеми предпазители, проводник" да се оценява времетокови характеристики
3. За всички видове вериги, еднополюсни прекъсвачи, да се оценява за прекъсвачи тяхната времетокова характеристика
• за характеристика В: к=5
• за характеристика С: к=10
• за характеристика D: к=20
• за характеристика К: к=14
• за характеристика Z: к=3

Пълния текст е на http://www.nab-bas.bg/docs/decisions%20 ... _12_07.pdf