ПОМОГНЕТЕ 116 мнения

[Antonii]

Antonii, практическите стойности за които питаш съм ги дал още във втория си пост (на първият лист) към темата.

Извинявай недоглеждане от моя страна.
Ако тия стойности там са верни, то или аз съм тъп и нещо немога да смятам или формулата дето си дал не е вярна.

[AntonBM]

Antonii не е в теб грешката! В бързината съм пропуснал един член. Вярната формула е:
W=W1.(((t1+t1-Δt)/2-t2)/60)^1,3 – беше пропуснато да се раздели с базовата каталожна температурна разлика 60°!
По-долу замествам с данните от моят пример във формулата:
топлоносител 90/70° (Δt=20°) температура на стаята 20°. Глидер с базова мощност 145W за тези условия. Като мине през формулата нищо не трябва да се промени.
W=145.((90+90-20)/2-20)/60)^1,3= 145.((80-20)/60)^1,3=145W (запазва се)
Същият глидер при топлоносител 90/85 (Δt=5°), пак при 20° отдава:
W=145.((90+90-5)/2-20)/60)^1,3= 145.((87,5-20)/60)^1.3= 145. 1,125^1,3 = 168,99 W (нараства с 16,54%)
Имам я качена тази формула на ексел и лесно и бързо сменям стойностите. Атачвал съм таблицата по-долу. С червено съм маркирал изходните данни които се променят, а със синьо полученият резултат.

Извинявам се за това, че ви подведох в началото с грешна формула. Все пак в смисъла на това, за което спорехме не съм грешал.
Това, което съм атачвал е много удобно за бързо определяне на мощности на радиатори при различни температурни условия. Ако искате да смените вида на радиаторите в клетка “H” заменяте стойността на мощността на глидера при базови условия (90/70/20°). В първите 2 клетки съм въвел 145W, понеже такъв пример си избрах. Реалното топлоотдаване на Калор-3 (500/160) е 159W и е въведено правилно в по-долните редове. Сменяйки тази стойност с друга каталожна стойност може да смятате за различни видове радиатори.
Адаш, благодаря за това, че ми обърна внимание на грешката.

[EmoZ]

. . . . .
Е нали говорим тук за проста каминка
При каква температура става отделянето на горивните газове от дървата?
Каква е температурата на изгаряне?

Фазите на изгаряне на дървесината са три:
1. сушене
2. разлагане
3. изгаряне

Сушенето започва при температури и по-ниски от 100С. Термичното разлагане започва при около 200С при около 400С почти всички летливи компоненти са напуснали дървесината, независимо от това загубата на маса продължава и при 400-500С, което се дължи на раграждането на лигнина (което и продължава през целия процес на горене като пълното му разграждане става при най-високите температури, колкото по-ниско е съдържанието на лигнин толкова по-ниско е отделянето на въглеродни емисии - примерно бук, инак тая фаза, разл. на лигнина, се подпомага с вкарване на предварително подгрят въздух в горивната камера - е не е за домашни условия).
Изгарянето (пълното окисление) започва при 500-600С и продължава до около 1000С, при 800-900С изгаря твърдият въглерод и смолата.


Горенето не е действие за 'сяка глава , сложна работа е. Т'ва веднага навежда на мисълта, че нискотемпературни режими без рециркулация на топлоизточника (камина/котел/к'вото там се използва) и дЪрвА са абс. несъвместими с ефективност.

Успех.


п.п. Аааа да добре, че се сетих! Коеф. на излишък на въздух при изгаряне на дървесина требва да е между 1.25 и 1.4 (25-40% повече от необходимото за окисление на всички горими компоненти).

[AntonBM]

EmoZ, мерси за инфото.
Мен ме мързеше да се ровя из нета...
Това, което пишеш се покрива с представата ми за горенето в камините, но за лигнина не се бях сетил. Бих добавил към твоето изказване, че нормално при горенето на дърва в горивната камера има различни зони с различни температури, като дървата в тях са нагрети до различна температура (включително и по протежение на дебелината им) и фазите, за които пишеш по-горе не са ясно отделени, а горенето е нещо смесено. Т.е. едновременно става сушене, разлагане и изгаряне.
Изненадва ме и високият коефициент на излишък на пресният въздух, който даваш ти. Камините по принцип винаги работят с висок коефициент (може би дори по-висок от твоя), но това си е недостатък на конструкцията им. Тези стойности, които даваш ти теоретични ли са (за горене на дърва) или се дължат на конструктивните ограничения на камините?

[EmoZ]

EmoZ, мерси за инфото.
Мен ме мързеше да се ровя из нета...
Това, което пишеш се покрива с представата ми за горенето в камините, но за лигнина не се бях сетил. Бих добавил към твоето изказване, че нормално при горенето на дърва в горивната камера има различни зони с различни температури, като дървата в тях са нагрети до различна температура (включително и по протежение на дебелината им) и фазите, за които пишеш по-горе не са ясно отделени, а горенето е нещо смесено. Т.е. едновременно става сушене, разлагане и изгаряне.
Изненадва ме и високият коефициент на излишък на пресният въздух, който даваш ти. Камините по принцип винаги работят с висок коефициент (може би дори по-висок от твоя), но това си е недостатък на конструкцията им. Тези стойности, които даваш ти теоретични ли са (за горене на дърва) или се дължат на конструктивните ограничения на камините?

Ха хаааа, не се ровя в нета - тея работи ги знам . К'во да се сетиш за лигнина, не разбирам?

Аз не давам алфата (тя не е 'моя'), тя си е толкоз.

Не разбирам въпроса от последното ти изречение.

Успех.

п.п. Да не бъда взиман насериозно - 'сички знаят 'що!

[2v6]

Фазите на изгаряне на дървесината са три:
1. сушене
2. разлагане
3. изгаряне

Сушенето започва при температури и по-ниски от 100С. Термичното разлагане започва при около 200С при около 400С почти всички летливи компоненти са напуснали дървесината, независимо от това загубата на маса продължава и при 400-500С, което се дължи на раграждането на лигнина (което и продължава през целия процес на горене като пълното му разграждане става при най-високите температури, колкото по-ниско е съдържанието на лигнин толкова по-ниско е отделянето на въглеродни емисии - примерно бук, инак тая фаза, разл. на лигнина, се подпомага с вкарване на предварително подгрят въздух в горивната камера - е не е за домашни условия).
Изгарянето (пълното окисление) започва при 500-600С и продължава до около 1000С, при 800-900С изгаря твърдият въглерод и смолата.


Горенето не е действие за 'сяка глава , сложна работа е. Т'ва веднага навежда на мисълта, че нискотемпературни режими без рециркулация на топлоизточника (камина/котел/к'вото там се използва) и дЪрвА са абс. несъвместими с ефективност.
...

Ъ
Ами сега каква ще е разликата в горенето при температура на изходящата вода 90 и 60 градуса? Ще има ли разлика в горепосочените температури

[AntonBM]

EmoZ.
Не е срамно да ползваш интернет за да научиш нещо ново. Аз набързо след твоят пост пуснах търсачката и намерих няколко интересни сайта:
http://wood.bg/index.php?ind=info&item= ... ticleid=29
http://www.sivrieva-zlatarova.com/akcen ... sinata.pdf
Там горенето не е разделено на 3 фази и температурите са дадени в доста по-тесни граници. Някой от тях са вън от твоите диапазони, цитирани по-горе.
Не искам да споря с теб, понеже смятам че точните температури са издребняване. Все пак добре си описал процеса на горене.
Относно лигнина, ти пишеш, че той влияе на отделянето на въглеродни емисии. На мен не ми беше минавала такава мисъл през главата.
Въпросът ми за „алфата” е от къде знаеш, че тя си е толкоз за дървата? За всички котли се дава значително по-ниска. При камините се получава по-висока, но това се дължи на констукцията им – не уплътнена вратичка, комин с голям диаметър, голям отвор с кофти клапа за постъпване на свежият въздух и т.н.

2v6, понапъни се малко и сам ще си отговориш на този въпрос.
Наи-простото обяснение за което се сещам е да разлеждаш камерата като помещение с климатик и радиатор. Водната риза действа като климатик на това помещение – охлажда го. От голямо значение е температурата и. При температура на ризата 90° охлаждането е едно и друго при 60°. При още по-ниски вече идва и конденза...
Кофтито на това помещение е, че с увеличаване мощността на климкатика (спадане на температурата на ризата) спада и мощноста на радиаторите (горенето затихва). Това затихване се дължи на по-бавното сушене и разлагане на дървата при по-ниска температура.

[denuchi]

да попитам нещо и аз. евала на знаещите, аз лично несъм от тях. на камината в къщи подържам температура от порядъка 45-50 гр. и сравнително добре. има и леки изключения температурата да достигне и темпер. 60 гр. но теса временни и за малко време. и въпроса ми е следният: какво ще е КПД -то, някакви проблеми с самата водна риза, със самата камина.

[2v6]

2v6, понапъни се малко и сам ще си отговориш на този въпрос.
Наи-простото обяснение за което се сещам е да разлеждаш камерата като помещение с климатик и радиатор. Водната риза действа като климатик на това помещение – охлажда го. От голямо значение е температурата и. При температура на ризата 90° охлаждането е едно и друго при 60°. При още по-ниски вече идва и конденза...
Кофтито на това помещение е, че с увеличаване мощността на климкатика (спадане на температурата на ризата) спада и мощноста на радиаторите (горенето затихва). Това затихване се дължи на по-бавното сушене и разлагане на дървата при по-ниска температура.

Аз съм си отговорил - гледал съм как пламъка си гори с висока температура независимо каква е температурата на водната риза. При условие, че подаването на въздух е оптимално горенето си е едно и също - зоната на горене не е на стената на водната риза.
А беше споменал за някакви графики - би ли ги показал тук

[naskov]

да попитам нещо и аз. евала на знаещите, аз лично несъм от тях. на камината в къщи подържам температура от порядъка 45-50 гр. и сравнително добре. има и леки изключения температурата да достигне и темпер. 60 гр. но теса временни и за малко време. и въпроса ми е следният: какво ще е КПД -то, някакви проблеми с самата водна риза, със самата камина.

Aко при тези температури на водата в ризата в стаите ти е топло, това значи , че системата ти е преоразмерена-имаш по-големи радиатори от необходимите. При това положение би трябвало да ти се образува конденз или нагар по водната риза и съответно по кюнците. Ако нямаш проблеми, карай така