Най - вълнуващия въпрос зимно време.
danail_3 - напреднал
torbalan написа:
трудно ми е с приказки да го обясня - някога, когато бях студент, в института в часовете по механика на флуидите сме правили такива експерименти с прозрачни плоскости и цветни струи вода или пък с дим... виждал съм на практика как се разбалбучкват потоците...

но най-общо казано - защото водата няма да мине по пътя, по който е предвидил конструктора на радиатора... няма да го загрее целия, ще излезе по-бързо от радиатора и т.н.

ако наистина само 10% се губят от мощността - тогава драма няма...
Ей тук вече хващам някаква логика, но пътя на водата и пътя на топлината май малко се различават и лошото е че по моята логика, ако входа е долу радиатора топлоотдава повече :? , но дали е така .... както имаше една песен
torbalan - Дървен философ
ако входа е горе - радиатора работи на противоток....
студения въздух отдолу се загрява и отива нагоре
а топлата вода дето влиза горе се охлажда и отива надолу...
така разликата в температурата на въздуха и водата в радиатора остава горе-долу постоянна...

ако направим обратното - входа на радиатора долу...
горещата вода и въздуха ще ходят в една посока...
долу температурната разлика ще е най-голяма, а горе - най малка...
при това положение не винги топлообмена е достатъчно ефективен :-)

това са разликите
на практика обаче за радиаторите не съм убеден, че има кой знае какво значение...
danail_3 - напреднал
А аз как виждам нещата:
1. Топлата вода влиза от горе и си остава горе, като в същото време топлоотдава (на стените на радиатора, на водата на долу) в резултат на което изстива става студена и слиза надолу от там пак в котела. Да, но от радиатора топлоотдава (интензивно) само горната му част (щото е най - нагрята)
2. Топлата вода влиза от долу - топлото тръгва нагоре като по този начин (вече имаме противоток вътре в радиатора) и целия радиатор е сравнително равномерно загрят и топлоотдава с цялата си площ. :?

Та мисълта ми е, че ако вържа входа долУ може да не е по - добре, но няма и да е по зле.

Пък и да е по зле с 10 % си ги слагам на едно място тези 10 % и ги завъртам

Пък и да е много по - зле ножицата и снадката (няма непоправими неща) :-D
torbalan - Дървен философ
:lol:

мдааам няма непоправими неща :)

ако го правиш с тез белите тръби и имаш възможност, остави резерв, че със снадка не е готино...
danail_3 - напреднал
С полипропилен (ако не се лъжа) без вложка щото съм ги вложил в замазката :shock: (мъка ми е ако някъде протече, че не е тествана и системата, а вече има теракот, ламинат и тем подобни глупости)
А за резултата след месец ще пиша (за тогава е планувано - значи след 2 месеца :-D )
torbalan - Дървен философ
ППР?
от тези, дето се лепят с поялник?

дано нямаш ядове с топлинните разширения :)
2v6 - майстор
danail_3 написа:
...
но пътя на водата и пътя на топлината май малко се различават и лошото е че по моята логика, ако входа е долу радиатора топлоотдава повече :? , но дали е така .... както имаше една песен
Мощността на радиатора зависи от температурната разлика между него и въздуха - колкото тази разлика е по-голяма, толкова повече топлина се предава от радиатора към въздуха.

Когато радиатора е с 90 градуса вход горе, 70 изход долу (изхода на котела е 90, а входа е 70), въздуха влиза отдолу с 20 градуса загрява се от радиатора който в долната част е 70 градуса (температурна разлика dT 50 градуса), отгоре излиза примерно 40 градуса и в горната част на радиатора се загрява от dT пак 50 градуса (90-40). Средната температурна разлика ще е 50 градуса. Това е работа в противоток (както спомена torbalan) и в този режим радиатора може да отдаде най-много топлина и има най-малко хидравлично съпротивление. При системите с естествена циркулация е задължително така да се свързват радиаторите.

Ако радиатора се свърже вход долу, изход горе ще има работа в правоток. Отдолу разликата ще е 90-20=70 градуса, горе примерно 70-40=30. Средната температурна разлика ще е пак 50 градуса, но хидравличните загуби ще са по-големи - за да се получи такъв режим са необходими по-широки тръби и по-мощна помпа.

Ако радиатора се свърже долу-долу се намалява ефективната повърхност нагрята до висока температура в зависимост от естествената циркулация вътре в радиатора. При дълги и ниски радиатори почти няма намаляване на мощността, но при високи и тесни може да е повече от 10% :!:
Transporterr - специалист
2v6 написа:
Мощността на радиатора зависи ....
ето това чакане чуках толкова време :thumbs:

благодаря за обяснението :) от бая време ми беше чудно
drm - специалист
2v6 написа:
danail_3 написа:
...
но пътя на водата и пътя на топлината май малко се различават и лошото е че по моята логика, ако входа е долу радиатора топлоотдава повече :? , но дали е така .... както имаше една песен
Мощността на радиатора зависи от температурната разлика между него и въздуха - колкото тази разлика е по-голяма, толкова повече топлина се предава от радиатора към въздуха.

Когато радиатора е с 90 градуса вход горе, 70 изход долу (изхода на котела е 90, а входа е 70), въздуха влиза отдолу с 20 градуса загрява се от радиатора който в долната част е 70 градуса (температурна разлика dT 50 градуса), отгоре излиза примерно 40 градуса и в горната част на радиатора се загрява от dT пак 50 градуса (90-40). Средната температурна разлика ще е 50 градуса. Това е работа в противоток (както спомена torbalan) и в този режим радиатора може да отдаде най-много топлина и има най-малко хидравлично съпротивление. При системите с естествена циркулация е задължително така да се свързват радиаторите.

Ако радиатора се свърже вход долу, изход горе ще има работа в правоток. Отдолу разликата ще е 90-20=70 градуса, горе примерно 70-40=30. Средната температурна разлика ще е пак 50 градуса, но хидравличните загуби ще са по-големи - за да се получи такъв режим са необходими по-широки тръби и по-мощна помпа.

Ако радиатора се свърже долу-долу се намалява ефективната повърхност нагрята до висока температура в зависимост от естествената циркулация вътре в радиатора. При дълги и ниски радиатори почти няма намаляване на мощността, но при високи и тесни може да е повече от 10% :!:
Прав си обаче до някъде.Свързани долу долу радиаторите имат загуба 10-15%,вярно е, но това са първоначални стойности които след час работа се изравняват с връзване горе долу.Виждал съм диаграма на работен процес при двата вида връзване,която показва че долу долу е -1% под стандартното,горе долу.Ако ще е за 1час и 1% нищо не му пречи да си ги върже както е решил.
danail_3 - напреднал
Благодаря Ви за изчерпателните отговори колеги.

Тема "Въпрос за радиатор" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: