Топлоизолационни качества на кирпича 49 мнения

[Jason]

Здравейте на всички.
Позволявам си да открия тази тема, поради това, че не съм специалист и държа да чуя вашето мнение.
Първо излагам моето мнение, което разбира се подлежи на коментар и евентуални корекции.
Говоря за къща в подбалканско село(500м.надморска вис.). Смятам да я направя на два етажа с жб колони, плоча м/у етажите и мансарден покрив.
Външни стени: 1. Кеменен зид-20см.(осигурява визуална липса на пукнатини пък и искам да се получи възрожденска къща), 2. Кирпичен зид-20см.(топлоизолация, естествен материал, добра цена...), 3. Минерална вата-20см.(жбколоните са от вътрешната страна на кирпича и се изолират допълнително и с ватата), 4. Тухлен зид(единичка, просто не харесвам тез гипсокартони, в момента живея с тях).
Вероятно ще ми излезе скъпичко, макар че нямам способностите да го сметна, но предпочитам нещо стабилно и добре изолирано.
Та на въпросът. Въпреки търсенето ми, никъде не откривам конкретни параметри за топлоизолация на кирпича и съответно ми е трудно да отсъдя, по-добре ли е с него и защо?
Чувам, че бил подходящ и при нужда от пароизолация, но кое е така и кое не не мога да преценя по простата причина, че като НЕспециалист имам нужда от сравнение с цифри.
Примерно: EPS-топлоизолация-?...Дърво-топлоизолация-?...тухла-топлоизолация-?

Благодаря предварително на всички, които ще се опитат да ми помогнат!!!

[artmart]

Ето ти една статия,аз лично съм голям привърженик на такъв тип строителство.Дано информацията да ти бъде полезна


КЪЩИТЕ ОТ ГЛИНА “СТАРА ТЕХНОЛОГИЯ С НОВ ЖИВОТ” - ВРЪЩАНЕ КЪМ ИСТИНАТА НА ДУШЕВНИЯТ КОМФОРТ








Надали има осъзнат човек в България, който да не е влизал поне веднъж в къща, направена от глина и дърво. Много са и онези, които са оставали и прекарвали приятни мигове в мекия уют и спокойствие на такива постройки. Бавно овехтели и с мирис на старо, загатващи за изминали столетия и преживени животи. Спомнете си само вашите екскурзии до Стария Пловдив, величествените гледки от Арбанаси, застиналото време в Копривщица, Боженци и Жеравна, стария дух, лъхащ от градове като Котел, Тетевен, Троян, Златоград или Мелник.

Онези малки и по-големи къщи, които сте виждали къде ли не по нашата красива България. Спомнете си и голямата част от вътрешните постойки на прекрасните наши манастири, някои от които сте посещавали поне веднъж. И навсякъде глина, ”глината, от която Бог сътвори човека”.

Ако се отделим от романтиката и шепота на историята и погледнем с очите на съвременни анализатори, ще установим:
1 - тези 300-400-годишни “ветерани” са изцяло екологични, дълго преди да се е знаело какво е това екология;

2 - ако разгледаме различните строителни школи в България, ще разберем, че използваните технологии и материали са много толерантни и в никакъв случай не са ограничили творческия порив на старите майстори.

3 - разбирайки на колко години са (къщите), ние ще установим, че този продукт е с висока устойчивост и здравина, още повече като си дадем сметка на какви природни сили и бедствия са били подложени във времето. За да можем да стигнем до 4 и 5, ще е необходимо да задълбочим изследването си. Най-малко бихме могли да попитаме някой, който е живял в такава къща: ”Как е вътре?” Ако ние самите не сме прекарали някаква част от живота си в подобна обстановка. Това е може би най-индивидуалното като емоция заключение на “изследователя”. Тъй като хората, еднакви в същността си, са много различни в изискванията си. Но едно е сигурно, всички биха усетили еднакво най-благоприятната за човека влажност (50-54%), приятния вътрешен климат и тишината под формата на ненатрапчив комфорт и жива връзка с планетата. В по-голяма степен уютът се дължи на свойствата на основния строителен материал и после в дизайна и умението да се подреди един такъв дом (къща). Няма да ни се наложи да поръчваме на научни институти да ни направят изследване и да ни разкажат повече за глината. В ерата на интернет и свободния обмен на информация можем спокойно да почерпим от чуждия опит. И без това западите европейци са се предвижили много напред в тази сфера. Възраждането на този вид (тип) строителство при тях започва в началото на 80-те години, когато при нас бетонът и панелите бяха във възход. Тук е мястото да отдадем заслужено уважение на нашите стари майстори дюлгери, прочути с уменията си за живото наследство, което са ни оставили. И да не им се сърдим, че не са могли да постигнат максимума, черпейки от чужди постижения. Ние пък имаме възможността да възродим традицията и продължим с развитието на старата някога и модерна днес технология на строителство с глина.

Какво е характерно за тази технология?
I. Тя е напълно екологична и с нисък разход на енергия при изпълнението.
Екологична, защото не използва никакви изкуствено получени материали. Използват се четири от познатите ни природни елементи - вода, дърво, земя (глина) и метал. След приключване на строителните работи не остава нищо, което да замърси околната среда. Разходът на електрическа енергия е значително по-нисък, отколкото при другите видове строителство.

II. За да не се прави грешна аналогия с някои разновидности на кирпича, още веднъж ще повторим, че това е технология за строителство с глина. И нека никой не се бърка с онази кал, забъркана с плява, която последните наводнения отнесоха. Разликата е огромна и в това се крие съвременият подход за използване и развитие на споменатата технология. Смесването на глината с различни компоненти - стърготини, пясък, дървесни частици, слама, постигат цели (ефект), задоволяващи различни изисквания при строителството. Оттам идват и различните качествени спецификации за всяка различна постройка. Толерантността на материала позволява да се засилят едни качества и да се намаляр други, както и да се комбинират. Водещото при посрещането на такъв избор е мястото, на което ще се строи, и желанието на собственика. В Германи и Холандия, където строителството и реставрацията с тази технология е най-добре развита, нещата са доведени до перфекционизъм. В резултат на задълбочени проучвания и множество изпитания, проведени през 80-те и 90-те години и в следствие на труда на много специалисти и научни работници от различни научни инситути, различните методи и похвати са обособени и квалифицирани в основни групи.

III. Специфичните свойства на основния строителен материал (глината) обуславят ниския разход на енергия при отопляването и охлаждането на сградата при достатъчна дебелина на основните стени. Това става при условия на запазване влажността вътре и способността на къщата да диша, без да губи от температурата си. Непозволяване на появата на вредни плесени, лишеи и мухъл и други вредни вещества, отделяни в следствие на стареене. По този начин се изключва възможността за възникване на алергии на обитателите. От такива алергии страдат до 80% от живеещите в бетонни жилища (статистиката е германска – в България не съществува такава).

IV. Когато навън е студено, ниските температури не могат да се предадат вътре в помещенията и по този начин да понижат вътрешната температура. Обратно, температурата вътре в сградата не може да се отдели навън през стените. Нещо повече: вътрешните стени, които цял ден се нагряват в следствие на отопляването, акумулират топлина и по-късно я излъчват обратно навътре, когато вече няма действащо отоплление.

Когато външните стени биват намокрени след дъжд, респираторността на глината помага на стената много по-лесно да изсъхне отново, без да допуска влага надълбоко.
V. Респираторността (капилярността) на глината е важна не само за способността на къщата да диша и съхне бързо, тя е основно качество при звукоизолацията. Шумовете отвън не проникват агресивно вътре.
VI. Сградната конструкция, използвана при това строителство, е дървена (fachwerk или друга). “Запъната” като здрав скелет, върху който се добавят избраните начини за полагане (изпълване) с глината (неизпечени тухли, плет-“чит” и други). Този вид дървени сградни конструкции доказват своята здравина с факта, че преживели различни земетресения къщи, достигат до възраст 300-400 годни. По-добрият и съвършен fachwerk, използван предимно в Германия, Холандия, Белгия, е представен в изпълнение на 5-6-етажни сгради. Симбиозата между дървена конструкция и добре направен глинен пълнеж има отношение към сигурността и лесната поддръжка на сградата. Леката дървена конструкция е достатъчно здрава и дори при високи земетръсни натоварвания няма да се разпадне, не ще позволи на глината да се отдели от нея. Дори при частични повреди ремонт може да се извърши и без да се губи от здравината на къщата (нещо, което далеч не е така при бетона например).

Къща от глина приема много лесно адаптирането на различни системи за алтернативна топлинна и еленергия. Тя много лесно изпълнява условията на “енергийнопасивна сграда”. Използването на технологията за строене с глина обуславя и сравнително ниски разходи в сравнение с другите видове строителство.
Грубият строеж, вътрешното и външно завършване, изолация и интериор са изпълними само с един материал. Не се налагат допълнителни разходи за изолационни системи и довършване. Постройки от този тип могат да бъдат изпълнени в архитектурен стил, типичен за Българското възраждане, но могат и да изглеждат модерни, без да се различават от постройките, направени по конвенционален начин. Те обаче притежават по-добри качества за живеене.
Този вид строителство е много удачен за еднофамилни вили или вилни селища, използвани за селски туризъм. Технологията е незаменима и най-подходяща при реставриране на вече съществуващи сгради от този тип.

В България обучение и квалификация по описаната технология е проведена от представителството на занаятчийска камара “Кобленц” Пловдив (HWK-Koblenz). Обучението е провеждано от водещи специалисти на Германия и по методология за обучение в Германия. През 2005 година са проведени три семинара на територията на община Родопи, сътрудничество между МУТЦПО-Пловдив, община Родопи и “Диза Еко Груп” ООД.

[argonavt]

осигурява визуална липса на пукнатини пък и искам да се получи възрожденска къща

Извинявай за въпроса , но как си представяш възрожденската къща? Споменаваш и за някакъв мансарден покрив.

Иначе ето един линк www.glinata.dir.bg

[Jason]

Благодаря за статията!!!

Аргонавт, признавам че ме хващаш неподготвен.
От това, което си чертая тук на скицника и от това, което чета във форумите, все повече разбирам че неправилно употребявам думата възрожденска.
Мисля, че съм по-близо до определението за балканска, но как да ти кажа точно, като аз самия не съм специалист. Ще опиша с две думи пък ти ако можеш го определи някак.
Първи етаж - хол, трапезария и кухня + камина(едно помещение 45кв.м.), вътрешна стълба, сан.възел с малка сауна вътре, спалня и избичка. Всичко общо 160кв.м.
Втори етаж - намира се само върху всекидневния тракт и сан.възел- две спални а между тях коридор и сан.възел с душ кабина + тераса(1м.навътре и 1м. издаден навън х 3м.). Всичко общо 90кв.м.

От вън погледнато - първият етаж ще се вижда като каменен зид а втория ще е обкован с дърво, като на втория покрива ще пада над прозорците на 1.70 от пода.
Въобще странна работа, но от много гледане и избиране на тоз етап на това сме се спряли в семейството.
Наистина не знам как точно да я определя, но вътре няма да е старовремско и..................................а бе в крайна сметка търсим да си направим къща-мечта.
Дано да си ме разбрал, че то май аз не мога пък какво остава да очквам от другите.

[argonavt]

Наистина не знам как точно да я определя, но вътре няма да е старовремско и..................................а бе в крайна сметка търсим да си направим къща-мечта.

До колкото разбирам , искаш отвън да е "старовремско" , а отвътре съвременно. В това не виждам никакъв проблем. Аз също съм привърженик на това.
Въпросът ми е - какви са твоите представи за старовремско , защото дървото , камъка , керпича сами по себе си не носят това , което ти евентуално търсиш.
Излязох малко от темата , но за мен това е по-важно, т.е. ти поставяш строителната технология пред това как ще изглжда къщата. Извинявам се за збележките.

[galino]

Ако си се спрял на зидария с керпич, в доста села около Казанлък има хора които могат да ти направят керпичите за градежа. Страхотен топлоизолационен материал , вечен, стига да не го подмива вода.
Ако първият етаж смяташ да го правиш от камък, мисля че е достатъчно по-дебел зид 60-70см и може дори да се разминеш с изолацията.
Аз се сблъсквам с абосолютно същото в момента, и съм решил чисто и просто само да фугирам между камъните. Отвън и отвътре.

[torbalan]

то само по себе си 70 см. каменен зид си е добра изолация

ако не държи от вътре да гледа камъка - една обшивка с гипсокартон и 5 см. вата между картона и камъка... мисля, че ще стане идеално...

друг вариант е с дървена ламперия... въпрос на вкус


до колкото знам ако се прави от керпич - зидарията се прави пак дебела от порядъка на 60-70 см. (то това му е хубавото на керпича, че е евтин и може да се слага по много) и пак няма смисъл от допълнителна топлоизолация...

не знам ако се прави зидария от камък - дали изобщо има смисъл от железобетонни колони - това някой конструктор да каже?

[8180]

Аз лично, преди възторга от комфорта, бих си задал въпроса с какви прозорци са тези "изследвани" къщи. После вече за влагата и нуждата от изолация ДНЕС.
Да не забравяме, че къщите стоят, но човечеството и науката - не.
Имам някакви наблюдения в подобна къща - супер е да си "на гости" и да цепиш дърва за физкултура.
Не че съм против кирпича - просто той не е единствена и достатъчна гаранция за написаното в статията по-горе - ефектът от съвременните прозорци е само една подсказка. Разгледайте и юргана на баба си.

[argonavt]

Да не забравяме, че къщите стоят, но човечеството и науката - не.

Науката и технологиите вървят напред , но ... не са в крак с ЧОВЕЧНОСТТА.

[Jason]

Благодаря на всички до момента.
Ще се опитам да отговоря и да внеса малко яснота.

Арго, според мен дърво и камък се вписват в моите представи за старовремско, балканско, еко, естествено и........като уточнявам, че нямам намерение да правя копие на възрожденска къщо 1:1
Просто не харесвам открит бетон или мазилки. Предпочитам ги прикрити с естествени покрития. А за керпича, в момента живея в такава къща и топлоизолационните му качества са наистина уникални.
За съжаление ще трябва да я продам, но бих се радвал новата ако мога да я построя отново с керпич.

galino & torbalan, казвате, че 60-70см. керпичен зид стига за топлоизолация. Къщата в която живея в момента в Казанлък има такъв зид на приземният етаж и 50см. на горния етаж. При последният ми ремонт 2007г. сложих и 12см. мин.вата на тавана и сега плащам по 1200-1300лв. ток за цяла година, при положение, че съм с три климатика, бойлер и .......на ток, което е средно по 100лв. на месец за самостоятелна къща и аз смятам, че е супер.
Въпросът е, че аз обичам да боравя с цифри а не мога да открия такива официални за да сравня с др. топлоизолационни материали, като дебелина на зида и себестойност.
А жбколоните съм ги замислил за да осигура стабилност на къщата. Така поне мисля в момента.

8180, питаш за прозорците. В момента съм с дървена двускатна с фабрични гумени уплътнения и съм доволен, като цяло, но...
На приземният етаж сложих три-алуминиева и се родих. Може би отстъпва малко, като изолация, но няма поддръжка а пък аз съм човек, който не обича да си залага бомбички с часовник. Така, че за новата къща със сигурност всички външни дограми ще бъдат от алуминии или евентуално PVC с дървен цвят. Вътре вероятно всичко ще е дърво, без банята.
А камината я предвиждам с въздуховоди за охлаждане на коминното тяло, но основното и предназначение ще е за помощ през лютите студове, аварийно и най-вече уют. Представям си люлеещ стол, чаша карибски ром и пура в ръка. Ееееех...
Основното отопление и на двата етажа ще е с климатици. Минах вече по пътя на дървата и знам, че от климатика по-добро няма. Задължително обаче е да му се помогне предварително с добра топлоизолация.
Е, това е до момента. Чакам други мнения. Някой все пак знае ли топлоизолационните качества на кирпича в цифри? Бях попаднал преди време на графично сравнение в нета, но го изгубих.