Как да се справя с конденз в зоната на билото 26 мнения

[Stass]

Бих препоръчал (ако това ще е къща) замяна на ватата със стиропор между ребрата + един слой под ребрата.

Ако съм те разбрал правилно, идеята ти е вместо вата ( както е на картинката ) да сложа стиропор ?
Интересното е , че това бе и препоръката на един позант архитект, само че той препоръча 5см XPS ( ватата сега е 12) положен пак върху "шипките". Според него по този начин ще се осигури пространство между самия фибран и кофражните платна на покрива. Също така, неговото предложение бе вместо да слагам гипсокартон под XPS-a, направо да му сложа армираща мрежа и да го шпакловам.
Какво мислите за този вариянт? така мога да осигуря въздушен поток между изолацията и кофражните платна , без да загубя от отплоизолационна гледна точка. Освен това, дори да се навлажни леко шпаклования фибран, надали би било сериозен проблем.

[pavkatay]

....... Освен това, дори да се навлажни леко шпаклования фибран, надали би било сериозен проблем.

ще мухляса

[Stass]

....... Освен това, дори да се навлажни леко шпаклования фибран, надали би било сериозен проблем.

ще мухляса

прав си , но поне ако ще мухлясва, ще е от видимата страна . А и все пак , възнамерявам да предвидя и някаква вентилация ( вероятно активна) в къщата.
Колеги, днес завърших монтирането на локалната си пречиствателна станция и скоро ми предстои да се залавям с банята. Гледах доста филмчета, прочетох и доста литература за това как се грундира и идроизолира водоустойчивия гипсокартон. Имам обаче следния въпрос: понеже цялата къща е на OSB, питам се как се монтира гипсокартон върху ОСБ ? Може ли директно да се завинти за OSB-то , или трябва да се мине през конструкция с метални профили, подобно на предстенната обшивка?
И друг един въпрос-може ли директно върхо OSB-то да се положи контактен грунд, върху него от онези течни хидроизолации на цементова основа и отгоре да се залепят винилови тапети за баня ? То е ясно че може , ама дали ще е достатъчна защита срещу преминаване на влага от банята към OSB-то ?
Благодаря !

[pavkatay]

мисля си ако ще монтираш екс пи ес ,че ще разрушиш цялата конструкция с ватата и картона. тук да каже, който по-знае, но няма ли да е по- евтино и по-ефективно монтирането на липсващата пароизолация над ватата и после връщането и на място и под нея монтаж пак на пароизолация-то сега си я има- т.е. пак връщане на място. по този начин горната мембрана ще се намира над ватата и под гредите-в мястото под гредите ще има слой затворен между пароизолация и пароизолация. не знам дали това би било някакъв термомост през дървената греда .малко са ми питиетата и се изразих май неразбрано

[8180]

Ако съм те разбрал правилно, идеята ти е вместо вата ( както е на картинката ) да сложа стиропор ?

Точно така мисля, но доста ще трябва да "разтуриш" готовото.
Ако успееш да осигуриш и въпросната вентилация, която се препоръчва във вариант битумни керемиди - за мен - върха. Би могло и с вата да се изпълни, но трябва да е супер прецизно и по-трудно.
Читавата вентилация е свързана с поправка на покрива, което е неприятно. Най-безпроблемно ми изглежда да се "отвори" билото и да се дублира с ново, дистанцирано от сегашното. Отворите долу също не са много лесни, но са по-малкия проблем. Всички отвори защитаваш с мрежи/решетки от насекоми и птици.
После измисляш как да ограничиш височината на стиропора (фибрана, ватата) - например с профили за гипскартон - да осигуриш вент. междината. Ако ще е вата, полагаш споменатото дифузно покривно фолио, като обличаш и ребрата с него. Редиш между ребрата ТИ. Ако EPS/XPS обработваш фугите с пяна. Ако е вата, идва ред на найлона.

Остава въпросът с термомоста от ребрата - аз бих наредил напреко още един слой ТИ под тях - например 3см.

Вътрешният финиш - вече както си решиш. Естествено, ако ще шпакловаш EPS/XPS, ще се наложи по-сериозно укрепване с някакви конструкции. Възможно - допълнително OSB към ребрата - EPS - финиш, респективно конструкция - вата - гипскартон.

Предимства на вент. покрив:
Пази от прегряване битума и помещението през лятото, държи битума студен през зимата и намалява циклите замръзване/топене, суши ТИ от проникнала влага и др., позволява изграждането на възможно "най-дишащ" покрив. При вата, вентилацията е силно препоръчителна.

Освен това, дори да се навлажни леко шпаклования фибран, надали би било сериозен проблем.

Най-добре е навлажняване да не се допуска. Пътищата за това са три:
- теч на крайното покритие. Бори се с покривното фолио, което може да се положи за доп. сигурност и при EPS/XPS.
- достигане на влажен въздух до студени участъци от покрива, където би могъл да кондензира, с последващо връщане на водата надолу. Бори се с въздухонепроницаемост на детайлите.
- дифузия на водни пари с горните последствия - бори се като вътрешните слоеве се проектират 3-10х "по-пароплътни" от външните. При EPS/XPS това условие почти винаги е изпълнено.

П.П. Паропроницаемост и въздухопроницаемост са различни свойства на материалите и изпълнението.
EPS или XPS? При дървените конструкции е привлекателна възможността да се направят "по-дишащи", което е свойство на EPS. Ватата е безспорен лидер в това отношение, доколкото не се елиминира това й свойство от наложителната пароизолация. С вентилацията, нещата се облекчават.
Допълнителен проблем е термомостът около връзката покрив-стена.
Един от вариантите е да се затвори и изолира стрехата.

При невъзможност да се изпълнят читаво споменатите конструктивни мерки, възниква необходимостта от читава вентилация на къщата (помещенията) - поддържане на ниска вътрешна влажност, което естествено е по-енергоемко и е др. тема.
Успех,

[Stass]

При невъзможност да се изпълнят читаво споменатите конструктивни мерки, възниква необходимостта от читава вентилация на къщата (помещенията) - поддържане на ниска вътрешна влажност, което естествено е по-енергоемко и е др. тема.
Успех,

Благодаря за смисления коментар и за пожеланията !
Колкото и да не ми се иска, все повече ми се струва, че вече достатъчно съм се отдалечил от идеята за пасивна къща и няма как да мина без допълнителни разходи за отопление и вентилация

@pavkatay Разрушаването на вече изградената конструкция не ме притеснява толкова . Така или иначе, ватата ще мога д ая употребя при поставянето на дюшемето. Колкото да тази пароизолация НАД ватата-както вече казах, аз нямам проблем с навлажняване на ватата от горната страна-там си е перфектно суха и приятно топличка ! Ядовете ми идват от долната страна ( към гипсокартона) където именно се овлажнява.

[8180]

Колкото да тази пароизолация НАД ватата-както вече казах, аз нямам проблем с навлажняване на ватата от горната страна-там си е перфектно суха и приятно топличка ! Ядовете ми идват от долната страна ( към гипсокартона) където именно се овлажнява.

Според мен са необходими някои уточнения - възможно е да съм се изразил неточно.

Откъм топлата страна се полага - ПАРО-ИЗОЛАЦИЯ (-преграда, -бариера).
Откъм студената - ПАРОПРОПУСКЛИВА мембрана (пародренаж) - май нямаме общовъзприет термин. И двете касаят дифузията на парите.
Специалистите препоръчват 3-10х разлика в пропускливостта в полза на горната. Идеята е да се спрат парите от помещенията, като се осигури на ватата възможност за съхнене навън при евентуални аварии и непрецизно изпълнение - един вид - ватата винаги ще се "омокри" - трябва да съхне и влагата да не се натрупва.
Има разни способи за достигане на това, но не и в случая, защото разсъжденията са "от вътре до вън".

Ако не се промени конструкцията с вентилационна междина, към въпросното "вън" срещаме преграда от шперплат+воалит+бит.керемиди. За да постигнем въпросните 3-10х, долната преграда трябва да е "по-мощна" - найлон, ал. фолио и пр. Горната като самостоятелен елемент може да се пропусне, при перфектна долна и ако приемем риска от теч.

Ако се осъществи вентилацията над вата, горната мембрана става задължителна, а при перфектно изпълнение на вътрешните части, долната дори може да отпадне и да се постигне супер "дишащ" покрив. На практика, това е рисковано, но с подходящи "по-леки" прегради може да се постигне добър и надежден междинен резултат.

Цитираните "омокряния" при незавършения покрив не са ми ясни - причини безброй и съм съгласен с Павката, че изводите са рисковани - например: През нощта се е появил конденз над вата по студения шперплат, който се е стекъл надолу във ватата, през деня, заради тъмните керемиди, покривът се е нагрял "приятно", а ватата долу се усеща влажна и студена - какъв е изводът?

Дървото, сравнено с ефективните ТИ, има доста по-лоши топлоизолац. свойства и МОЖЕ да се яви термомост - най-малкото очаквам да се "изрисува" по гипкартона в процеса на експлоатация.

Не видях някаква обосновка по-горе за категоричните твърдения "ще мухляса" - кое и защо?

[stenmark]

Относно монтажа на картона,задължително на конструкция и вата.Там където е банята на два пласта.Според мен щом ватата от долу е мокра ,смения с каширана/от долната страна е с фолио/.Друго мнение е че щом има влага по ватата може да е от дограмата и като има повече изолация не винаги решава проблемите,при теб е станало като термос-няма къде да отиде влагата от голямата разлика от външна и вътрешна температура.От любопитство каква пречиствателна купи.

[Stass]

От любопитство каква пречиствателна купи.

купих от тези произвеждани от Технопласт. Представлява, най-общо казано, един варел с отдушник, в който някакви бактерии се хранят с фекалии. След това има коксоф филтър и дренажна система за водата, която според спецификацията, е вече биологически пречистена. На онези които се замислят за пречиствателна станция, бих препоръчал да разгледат детайлно и други оферти. Не че аз съм недоволен от хората в Технопласт ( за продукта им още е рано да се каже) , но в крайна сметка , освен 1300 лв за един голям варел ( с някаква си там структура) трябваше да дам и още пари за дренажни тръби, изкопни работи по самите дренажи, 40 тона филц, пари за транспорта му и т.н. Така че в крайна сметка, пречиствателната станция не е чак толкова перфектно решение, колкото изглежда в началото. Може би просто аз съм новак и нямах нужния опит, но след като го придобих, бих искал да го споделя и с другите.

[pavkatay]

Не видях някаква обосновка по-горе за категоричните твърдения "ще мухляса" - кое и защо?

......Интересното е , че това бе и препоръката на един позант архитект, само че той препоръча 5см XPS ( ватата сега е 12) положен пак върху "шипките". Според него по този начин ще се осигури пространство между самия фибран и кофражните платна на покрива. Също така, неговото предложение бе вместо да слагам гипсокартон под XPS-a, направо да му сложа армираща мрежа и да го шпакловам.
Какво мислите за този вариянт? така мога да осигуря въздушен поток между изолацията и кофражните платна , без да загубя от отплоизолационна гледна точка. Освен това, дори да се навлажни леко шпаклования фибран, надали би било сериозен проблем.

това ще мухляса- овлажненото от долната страна на фибрана неминуемо ще мухляса. а друг е въпроса ,че не се знае дали изобшо ще се овлажни, но понеже стас се кани да експериментира и е готов да се примири с навлажняването писах, че то е последвано от мухъл. и освен това ти беше му препоръчал стиропор , архитекта -екс пи ес -едно и също нещо, но с различни предназначения и различни свойства. и пак се оказва, че при положения найлон под ватата и без горната мембрана системата е добра и може да върши работа , а открития конденз по ватата според мен все пак се дължи на незавършената система- ако пипаш ватата значи няма найлон( пароизолация)-ватата е податлива на кондензация-ето и обяснението. трябва в случая да се вземат под внимание две неща- 1. не споделям опит ,а защитавам теза, 2. ако това явление с мократа вата се случва сега- неотопляема жилищна площ и температури на околната среда над нулата, какво ще бъде при отопляема къща и минусови температури