Здравейте на всички. Как се прихваща капина. Можели като лозата да се отреже пръчка и да пусне корени. Комшията има много хубава капина и искам да си взема.
КЪПИНА
Къпината е неоправдано подценяван овощен вид, като се има в предвид, че плодовете и са подходящи за консумация както в свежо така и в консервирано състояние, а при някои сортове къпиновите плодове имат по – добри технологични качества от колкото тези на малината.
Къпината се отглежда предимно като любителска култура. По биологични особености къпината прилича на малината, но образува по – малко на брой издънки. В зависимост от растежните особености на издънките, къпините биват изправенорастящи, стелещи и междинни. Издънките, особено на изправенорастящите сортове, образуват по – едри шипчета отколкото малиновите. Интерес представляват селекционираните сортове без бодли, които се берат сравнително по – лесно. Къпиновите сортове са самофертилни, но има и такива които се нуждаят от чуждо опрашване.
РАЗМНОЖАВАНЕ:
То е в зависимост от биологичните особености на сортовете и типа на храстите. Основния начин при стелещите се и полустелещите се сортове е чрез вкореняване на върховете. При изправените и полуизправенорастящите сортове се прилага размножаване чрез издънки. При къпината успешно се прилага и вкореняването на резници (коренови и стъблени). Ограничено приложение има размножаването чрез подложници.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕКОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ:
Определя се донякъде от характерните особености на сортовете – безшипчестите сортове изискват повече топлина за нормалното узряване на плодовете отколкото шипчестите. Общо взето къпината е по – чувствителна към студове отколкото малината. При по – ниски от минус 17 – 18 градуса температури издънките, особено при стелещите се и полустелещите се сортове и на сортовете без шипчета, получават значителни повреди, а при минус 23 градуса могат напълно да измръзнат. При тези температури коренищата не се повреждат чувствително и растенията се възстановяват. Къпината верее на различни типове почви, стига те да не са много варовити и да са минимално снабдени с хранителни вещества.
СЪЗДАВАНЕ НА НАСЪЖДЕНИЯ:
Пред посадъчната подготовка на мястото и засаждането на вкоренени растения са както при малината. Разстоянията на засаждане се определя от особеностите на сорта, наклона на терена, плодородието на почвата, начина на отглеждане, наличната техника и т.н. В по – големите насаждения междуредовите разстояния за изправенорастящите и полуизправенорастящите сортове е 2,6 – 2,8 метра, а в редовете 0,8 – 0,9 метра за първите и 1,2 – 1,4 метра за вторите. В любителските овощни градини междуредовите разстояния могат да бъдат по – малки – 1,8 – 2 метра. При стелещите се и полустелещите се сортове, когато се отглеждат на подпорна конструкция, разстоянията между редовете са 2,8 – 3 метра, а в редовете – 2,5 – 3,5 метра. В любителските градини тези разстояния са съответно 1,8 – 2 метра и 2 – 2,5 метра.
РЕЗИТБА:
На лице са известни различни по групи сортове. Преобладаващата част от изправенорастящите сортове се отглеждат храстовидно, без подпорна конструкция. При сортовете със стелещи се и полустелещи се издънки, както и при някои сортове с полуизправени издънки, се налага привързване към двуредови или триредови телени конструкции. Вместо към телове, издънките на тези сортове могат да се превързват и към колове с височина 1,4 – 2 метра. При изправенорастящите и силно разклоняващите се сортове за плододаване се оставят по 3 – 5, а при полуизправенорастящите и слеборазклоняващите се сортове по 5 – 6 издънки в храст. Рано напролет, оставените за плододаване издънки се съкращават на 1,7 – 1,8 метра, а страничните им разклонения се оставят с дължина 30 – 35 сантиметра, по – рядко 45 – 50 сантиметра. Ниско разположените (до 50 – 55 сантиметра от почвената повърхност) се отстраняват. При стелещите се сортове, броя на оставените за плододаване издънки е 8 – 10, а при полустелещите се – 6 – 7 издънки на храст. Издънките се съкращават така, че да останат с дължина 2,5 – 3,5 метра в зависимост от растежната сила. Те се превързват към теловете по две заедно или по една в хоризонтално положение, или по формата на ветрило. Прореждането и съкращаването на едногодишните издънки се извършва обикновено след разпукване на пъпките рано напролет, а изрязването на вече плододавалите веднага след беритбата на плодовете.
Поддържането на почвената повърхност и напояването са както при малината.
БОЛЕСТИ И НЕПРИЯТЕЛИ
По къпината в нашата страна са разпространени основно болестите ръжда, антрактоза и септориоза. Тя се напада от същите неприятели както малината. Химичната борба и при двата овощни вида е почти еднаква. Срещу ръждата по къпината се прилагат две – три предцъфтежни пръскания със Силит 65ВП – 0,1%, бордолезов разтвор – 1% и други.
СОРТОВЕ:
За размножаване са одобрени полуизправенорастящите сортове без шипчета – Торнфрий, Смутстем и Хул торнлис и стелещия се сорт Бойсен. Интерес представляват и сортовете Теодор, Дирксен торнлис, Блек сътин и други.
БОЙСЕН: Плодове много едри, удълженоцилиндрични, тъмночервени до черни, силно гланцирани, с умерено плътно, нежно, сочно, сладко – кисело плодово месо. Частично самофертилен. Издънки средно дебели, стелещи се, със шипчета.
ТОРНФРИЙ: Плодове средно едри до едри, заоблени, черни, гланцирани, с плътно, леко възкисело, със слабо доловима тръпчивост плодово месо. Издънки полуизправени без шипчета. Устойчив на дидимела и антрактоза.
СМУТСТЕМ: Плодове едри, тъпоконусовидни, до леко удължени, винено червени до черни, гланцирани, с плътно, възкисело, със слабо доловима тръпчивост плодово месо. Издънки – полуизправени без шипчета.
ХУЛ ТОРНЛИС: Плодове едри, с отлични вкусови и технологични качества. Издънки – по – изправено растящи отколкото на Смутстем и Торнфрий, по – устойчив на ниски температури.
.jpg){kind=avatar}
