Слънчеви климатици ? Защо не? 89 мнения

[onitbg]

...Ето ти един експеримент, да видим как ще обясниш резултата:
Сложи в режим на отопление отзад на питата парче найлон (примерно 10х10 см).
Като се заскрежи питата махни найлона и виж какво има под него!

Е точно това не съм правил
Кажи какъв е ефекта, след като го знаеш, да не дебна подходящи условия и да хабя време...
Аз не се съмнявам че ще има скрит интересен ефект, щом питаш, но не мога да предположа какъв ще е
за да опитам да го обясня според мен

Имаш време да пишеш с часове, а нямаш пет минути за това

Няма скрит ефект. Под найлона скреж не се получава, а само тънък леден филм като на твойте панели

Не виждам смисъл да правя нещо което вече си правил и си забелязал ефекта - Още повече че в по-голямата част от времето питата не трупа скреж ( или плътен лед, не дай боже ).
Вероятно така си "спасил" в голяма степен пластините от влагата, запушвайки ги и така те са прихванали по-малко от нея . ..... и сега ме накара да се размърдам и погледна състоянието на питата и панела ...... и се оказа че при слабо преваляващият сняг и +2.4грС околна температура, вътр. темп.: 21гр, делта Т : 27грС, Тизх.: 48.4грС панелът има на входа си: -9.1грС, на изхода: -0.1гр.С, в долната си половина има помътняване на повърхността като че ли е изпотен ( но не е), а най-ниско долу има заледена тънка повърхност, на места с ледени капки. Снегът не се задържа (заради наклона и "сухият" панел вероятно)...и за да не описвам прекалено го снимах

[2v6]

Не виждам смисъл да правя нещо което вече си правил и си забелязал ефекта - Още повече че в по-голямата част от времето питата не трупа скреж ( или плътен лед, не дай боже ).
Вероятно така си "спасил" в голяма степен пластините от влагата, запушвайки ги и така те са прихванали по-малко от нея .
...

На прав път си - найлона спира конвекцията на въздуха. Тъй като влагата се съдържа във въздуха при липса на конвекция скреж не се получава.
Количеството на скреж показва степента на конвекция - колкото повече скреж има, толкова повече въздух с влага е преминал прокрай повърхността.
Ако заскрежаването на питата продължава, то конвекцията продължава - питата работи и продължава да отнема топлина от външния въздух.
Ако ледения филм по панелите не се увеличава, то конвекцията е спряла - панелите не извличат топлина от външния въздух.
Затова приноса на панелите за топлина от конвекция е незначителен (1-2%).

При свързване на панелите между питата и капилярката ще се увеличи значително (може би до 4-5%) топлината получена чрез конвективен топлообмен от панелите
Можеш ли да пробваш такава схема, за да видиш какъв ще е тогава режима на заскрежаване/разскрежаване

Това не е лоша идея и дълго се колебах дали да не я приложа. Превес взе съображението че може да се влоши обезскрежаването на основната пита и така да се влоши нейната работа (която, както вече казахме си остава основна за повечето време).

Пак бъркаш - при тази схема си влошил обезскрежаването на питата
В режим обезсрежаване горещия фреон първо преминава през панела и не може да загрее питата преди панела да се е загрял.
Ако панелите са между питата и капилярката обезскрежаването на питата ще е по-бързо от тази на панелите.
Защо на пробваш такава схема

[velev-klima]

Аз гледах схемата и също ми е чудно това вързване според мен 2v6 е прав че панела е най добре да е между капиляра и външния топлообменик. На теория трябва да се получи по ниско налягане на изпарение и затова фреона се дроселира двоино от двата капиляра за да се изпари в външния топлообменик като погълне максимално количество топлина от околната среда. Според мен може да се сложи дори успоредно на външния топлобменик като се направи с трв или капиляр на входа по този начин ще получим двоино по голяма площ и по голяма Т на изпарение.

[onitbg]

Ако ледения филм по панелите не се увеличава, то конвекцията е спряла - панелите не извличат топлина от външния въздух.
Затова приноса на панелите за топлина от конвекция е незначителен (1-2%).

Oпределено има логика. Въпросът е че реално разликата в % е доста по голяма, и не може да се обясни с грешка при измерването. На практика при сравнителните изпитания ( при еднакви настройки и условия на двата климатика) също се забелязва около 5 грС по-висока температура, съотв. мощност.

Пак бъркаш - при тази схема си влошил обезскрежаването на питата
В режим обезсрежаване горещия фреон първо преминава през панела и не може да загрее питата преди панела да се е загрял.

Може би не се вижда добре на схемата, но панелът в режим на дефрост е изолиран, както и при охлаждане (и е възстановена оригиналната схема). Панелът е свързан след питата в режим на отопление. Така че с влошаване на обезскрежаването мисля че си се заблудил. На практика не се забелязва никаква разлика в дефроста (поне до сега)

Ако панелите са между питата и капилярката обезскрежаването на питата ще е по-бързо от тази на панелите.
Защо на пробваш такава схема

Такава схема е интересна, защото остатъчната топлина от питата (доколкото има) ще помага за дефроста на панела( във варианта с четирипътник не е предвидено това). Тогава може би идеята, комбинирана с S2H ще е по удачна ( като не се забравя че при обръщане на цикъла панелът ще е изложен на налягането на кондензация, което при R410 няма да е добре- работно налягане до 30 бара за панела). Ако се ползва тази идея при слънце няма да се ползва капацитета на питата пълно защото ще е след панела и ще се влоши делта Т на питата. За дефроста няма да има значение. Не бива да се забравя че е необходимо удобство и място за монтажа на четирипътният вентил. При S1H отпада ограничението с фреона, тъй като панелът се изолира от схемата при охлаждане. Какво ще кажеш за паралелната работа (Р1Н), както предлага и "velev-klima" ? Какви предимства и недостатъци според теб има в този случай?


P.S. В пост по-горе не съм се изразил правилно и това вероятно ти е дало основание да мислиш че бъркам....да, така казано: "Това не е лоша идея и дълго се колебах дали да не я приложа. Превес взе съображението че може да се влоши обезскрежаването на основната пита и така да се влоши нейната работа (която, както вече казахме си остава основна за повечето време)." се отнася не до положение на панела между питата и капилярката, а между питата и стандартният четирипътнник. Извинявам се за неточността, грешката е моя...

[onitbg]

Аз гледах схемата и също ми е чудно това вързване според мен 2v6 е прав че панела е най добре да е между капиляра и външния топлообменик. На теория трябва да се получи по ниско налягане на изпарение и затова фреона се дроселира двоино от двата капиляра за да се изпари в външния топлообменик като погълне максимално количество топлина от околната среда. Според мен може да се сложи дори успоредно на външния топлобменик като се направи с трв или капиляр на входа по този начин ще получим двоино по голяма площ и по голяма Т на изпарение.

За това и аз бях почитател на паралелната схема P1H(P2H). Възразиха ми че тогава ще се "състезават" двата паралелни клона и това ще доведе до проблеми. За сега съм склонен да се съглася с това. Ти какво мислиш по въпроса? Как двата потока да не си пречат, смесвайки се след четирипътният вентил?

[velev-klima]

При някой машини с двоен външен топлообменик точно така го правят след топлата капилярка(парелената на чека) се разделя в две капилярки по една за всеки дял на топлообменика. Точно това мисля че е логично да стане и тук като обаче се ползва клапан които да спира притока в режим охлаждане. На практика това подобрние е все едно удвояваш полоща на питата но с недостатъка че в режим охлажадне ще е пречка тоест няма да отдава топлината и затова е логично да се спира с клапан в режим охлаждане. Проблем соред мен е изчисляване на хидравличното натоварване и подбора на капилярката.

[2v6]

Ако ледения филм по панелите не се увеличава, то конвекцията е спряла - панелите не извличат топлина от външния въздух.
Затова приноса на панелите за топлина от конвекция е незначителен (1-2%).

Oпределено има логика. Въпросът е че реално разликата в % е доста по голяма, и не може да се обясни с грешка при измерването. На практика при сравнителните изпитания ( при еднакви настройки и условия на двата климатика) също се забелязва около 5 грС по-висока температура, съотв. мощност.

Аз говоря само за топлината от конвекция. Това означава работа нощно време.
Разликата си я изчислил при условия, голяма част от които не измерваш

Може би не се вижда добре на схемата, но панелът в режим на дефрост е изолиран, както и при охлаждане (и е възстановена оригиналната схема). Панелът е свързан след питата в режим на отопление. Така че с влошаване на обезскрежаването мисля че си се заблудил. На практика не се забелязва никаква разлика в дефроста (поне до сега)
...

Да, на схемата не се вижда кога как е включен четирипътния вентил.
Ако панела в режим размразяване и шунтиран, как тогава нощно време ще се стопи леда?

[vata]

Колега onitbg що ги мъчиш хората? Защо просто не им сподели че ти самият ги продавш тия панели,каква точно ти е целта? onitbg tinotech http://www.tinotech.bg

[onitbg]

Аз говоря само за топлината от конвекция. Това означава работа нощно време.
Разликата си я изчислил при условия, голяма част от които не измерваш

Да, на схемата не се вижда кога как е включен четирипътния вентил.
Ако панела в режим размразяване и шунтиран, как тогава нощно време ще се стопи леда?

Дай идея какви параметри да проследявам така че да се получи най-точна картина. Сега идва застудяване и ще е удобно да направя измервания - дневни и нощни. .... А в случая панелът нощем просто не се размразява - ефектът естествено се изразява в това че Твх-Тизх се намалява до около 2градуса най-често. През денят разликата нараства чувствително особено ако има и слънце.

Тук искам да поставя въпроса дали от енергийна гледна точка е по-добре:
- да се постави панелът преди или след основният топлообменник и кога ползата от допълнителната енергия ще е по-голяма? ( като се абстрахираме от обезскрежаването и абсолютната стойност на допълнителната енергия)
- да се ползва последователна или паралелна схема?
Освен това ако се свърже паралелно на основният топлообменник с допълнителна капилярка или ТРВ няма ли да си пречат при смесването двата потока( след четирипътника по схемите) ( тук не става въпрос за количеството на усвоената енергия) и
как ще се отрази на работата на компресора по-голямата пропускателна способност на схемата ( при паралелна работа)?

[onitbg]

При някой машини с двоен външен топлообменик точно така го правят след топлата капилярка(парелената на чека) се разделя в две капилярки по една за всеки дял на топлообменика. Точно това мисля че е логично да стане и тук като обаче се ползва клапан които да спира притока в режим охлаждане. На практика това подобрние е все едно удвояваш полоща на питата но с недостатъка че в режим охлажадне ще е пречка тоест няма да отдава топлината и затова е логично да се спира с клапан в режим охлаждане. Проблем соред мен е изчисляване на хидравличното натоварване и подбора на капилярката.

А какво ще кажеш - дали в режим охлаждане/обезскрежаване/ изобщо клонът с панела ще работи - в този случай няма да има съществена разлика в наляганията. Става дума дали в този случай е необходимо да се "отсича" панела с вентил за да не пречи?